Решение № 14582 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14582 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110123299 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск от -........ АД с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника Д. Л. Б. да заплати сумата от 697,38 евро (1363,96 лева), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение от ищеца по щета №... на основание сключен договор за застраховка „Каско” за вреди, причинени на 03.06.2022 г., от виновно, протИ.правно поведение на ответника при управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от 23.04.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът, твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №...., в района на гр. ..., ул. ‚......“ № 33, било реализирано ПТП с участието на МПС „Ф..“ с рег. № ......, управлявано от Д. Л. Б., и МПС „М..“ с рег. № ......, собственост на Й. А. Й.. Излага, че процесното ПТП настъпило по вина на водача Д. Л. Б., който под въздействието на алкохол в кръвта /1,82 %/ и поради несъобразена скорост загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, отклонил се вдясно и ударил паркирания лек автомобил „М..“. Поддържа, че настъпилото събитие представлявало покрит застрахователен риск и по подадената претенция за обезщетение била образувана щета №..., по която след направена оценка било заплатено обезщетение в общ размер 1338,96 лева в полза на правоимащото лице. С плащане на обезщетението ищецът встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното, тъй като застрахователното събитие настъпило в резултат на виновно поведение на ответника. До ответника била изпратена регресна покана да заплати обезщетението, ведно с обичайните ликвидационни разноски, но от страна на ответника не било извършено плащане. При тези данни претендира осъждане на ответника ведно със сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявения иск.

Сочи, че регресната покана не му била надлежно връчена, тъй като не била потърсена от ответника и същата била върната с обратна разписка. Сочи, че подадената искова молба не може да има характер на покана за изпълнение, тъй като ответникът се представлявал от особен представител, който имал ограничени правомощия досежно осъществяваната защита.

Възразява, че не са налице елементите от фактическия състав, обуславящ възникването на 1 деликтната му отговорност, поради което и счита, че не дължи процесната сума на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Посочва, че не било установено какви разходи и материали били покрити с извършеното плащане на застрахователното обезщетение, респ. дали ремонтните дейности са извършени по пазарни цени и как е формирана стойността им.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества

За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: наличието на валиден договор за имуществена застраховка с предмет увреденото МПС „М..“, сключен между ищеца и застрахованото лице – Й. А. Й., в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на ответника да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит застрахователен риск, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, причинени на застрахованото имущество, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, виновният водач при настъпването на ПТП да е извършил нарушение по ЗдВП, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, които обстоятелства да са установени по надлежния ред.

От приетите по делото писмени доказателства – застрахователна полица „Каско“ № .... и свидетелство за регистрация на МПС се установява, че лицето Й. А. Й. в качеството си на собственик на автомобил „М..“ с рег.№ ...... е застраховал автомобила при ищеца по силата на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ с период на действие на полицата от 25.10.2021 г. до 24.10.2022 г.

От представения по делото протокол за ПТП № 1865258 от 03.06.2022 г. и заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установява, че на 03.06.2022 г. в гр...., около 17:30 часа, лек автомобил „Ф..“, рег.№ ...... се движил по ул.“......“ в посока от ул.“.....“ към № 33 и в района на № 33, като поради движение с несъобразена скорост водачът Д. Б. реализирал ПТП с паркирания от дясната му страна лек автомобил „М..“ с рег.№ ....... Неоснователни са възраженията на ответника, че протоколът за ПТП не представлява годно доказателство за настъпването на застрахователното събитие, тъй като не носи подписа на собственика на увредения автомобил. Дори да се приеме, че протоколът е подписан от друго лице – негов роднина или пълномощник, това обстоятелство не е от значение за установяване на релевантните по делото факти. Безспорно се установява, че увреденият автомобил е бил паркиран към момента на произшествието, поради което е ирелевантно дали същият е бил управляван от собственика или от друго лице, както и кой е подписал протокола. За настоящия спор значение имат единствено обстоятелствата дали автомобилът е бил валидно застрахован към датата на ПТП, кое е застрахованото лице и дали застрахователят е изплатил обезщетение, пораждащо правото му на регрес. Следва да се отбележи още, че протоколът е съставен от компетентен служител на СДВР, като в него са отразени данните на собственика на увредения автомобил – Й. Й.. Поради това съдът не намира основание да приеме, че съдържащите се в него констатации са недостоверни 2 единствено поради твърдението, че подписът е положен от друго лице. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. Й. в частта, в която заявява, че не е участвал в процесното ПТП и не притежава процесния автомобил. Тези твърдения се опровергават от приетите по делото писмени доказателства – свидетелството за регистрация на МПС и застрахователната полица, от които безспорно се установява, че свидетелят е собственик на увредения автомобил и е страна по договора за имуществена застраховка „Каско“. Освен това по делото е представено уведомление за щета, подадено от лицето М Й., посочено като ползвател на автомобила, което обяснява липсата на конкретни спомени на свидетеля относно процесното произшествие. Видно от влязло в сила споразумение по приложено НОХД №15159/2024 г. по описа на СРС, което на основание чл.300 от ГПК е задължително за настоящия състав, на Д. Л. Б. му е било повдигнато обвинение, като същият се е признал за виновен за това, че на 03.06.2022 г. в гр...., по ул. „......“ в посока на движение от ул.“.....“ е управлявал автомобил „Ф..“, рег.№ ...... с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред, като именно за това Д.ие с правна квалификация 343б, ал.1 от НК му е наложено наказание.

От протокола за ПТП, опис на щети, фактури, както и заключение на съдебна автотехническа експертиза се установява, че вследствие на ПТП са причинени щети на автомобил „М..“ по задна броня и заден ляв калник, като същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с посочения механизъм на ПТП, като стойността за възстановяване на вредите, изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП е 1535,04 лв.

По делото е прието като писмено доказателство - платежно нареждане, от което се установява, че в полза на Й. А. Й. на 08.08.2022 г. е заплатена сума в размер на 1338,96 лв. по щета № .... От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, се установява, че застрахователната полица за увредения автомобил на името на Й. Й. е заплатена на четири равни вноски, като ищецът на 08.08.2022 г. е наредил сума в размер на 1338,96 лв. в полза на собственика на автомобила по банкова сметка, на която именно той е титуляр.

Изложените факти и обсъдените доказателства водят до извод, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване на предявения регресен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

По делото се установява, че към датата на процесното ПТП е съществувал валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ за увредения лек автомобил, сключен между ищеца и неговия собственик, като застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователното покритие. От събраните писмени доказателства, протокола за ПТП и заключението на съдебно-автотехническата експертиза безспорно се установява механизмът на настъпване на произшествието, както и че процесните вреди по увредения автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП.

Установено е също така, че ищецът е изпълнил задължението си по застрахователния договор, като е изплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 1338,96 лв., което е по-ниско от действителния размер на вредите, определен от вещото лице на 1535,04 лв.

Следователно извършеното плащане е в рамките на действително причинените имуществени вреди.

Налице е и специалната предпоставка по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. От приложеното по делото и влязло в сила споразумение по НОХД се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,82 на хиляда, установена по надлежния ред, за което е признат за виновен по чл. 343б, ал. 1 НК. Това обстоятелство е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК относно извършването на Д.ието, неговата протИ.правност и вината на дееца.

При така установените факти съдът приема, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Тук е мястото да се посочи, че е неоснователно 3 възражението на ответника, че вземането не е възникнало поради липсата на връчена нему регресна покана. Регресната покана на застрахователя има характера на покана за доброволно изпълнение до виновния водач, като същата не е предпоставка за възникване на регресното му право да получи обратно заплатеното застрахователно обезщетение, което възниква изцяло по силата на закона при наличие на конкретно предвидени и настъпили условия. Значението на регресната покана е с оглед момента на изпадане на длъжника в забава и начален момент на изискуемост на акцесорно вземане за мораторна лихва, каквото в случая не се претендира, поради което дали е връчена, или не е ирелевантно за изхода на настоящия спор.

Ето защо съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от 697,38 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № №... /в размер на 684,40 евро, ведно с включени ликвидационни разноски в размер на 12,78 евро/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.