Протокол № 293 от 17.05.2022, Софийски окръжен съд

ПРОТОКОЛ

№ 293 гр. София, 10.05.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Игнатова

Съдебни

Мариана Х. Ставрева заседатели: Нина Лукова Атанасова при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова и прокурора Ант. Д. Ив.

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Игнатова Наказателно дело от общ характер № 20211800200574 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – гр. В., редовно уведомена се явява ПРОКУРОР А.И., вносител на обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ КР. ЕВГ. К. – редовно уведомен, чрез защитника си адв. К. се явява;

Явява се ЗАЩИТНИКЪТ му адв. П. Н. К. – редовно уведомена.

ПОСТРАДАЛ - М. Н. Ф., КАТО ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ДЪРЖАВАТА – редовно призован, не изпраща представител.

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА ПО

ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на подсъдимия:

КР. ЕВГ. К. – роден на ******** г. в гр. Р.; ЕГН: **********; живущ: гр. Р., ул. „*****“, бл. 55 вх. 3 ет. 2; висше образование; работи в „А. Л. **“ АД на длъжност контрольор качество; неженен; неосъждан.

СЪДЪТ, на основание чл. 274, ал. 1 НПК, разяснява на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да правим отводи.

ДОКЛАДВА се граждански иск от Министъра на финансите СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ

ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА

ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Получили сме, преди повече от седем дни обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ К.К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-жо председател и съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на СОС като първа инстанция.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

На ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия или пострадалия.

Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, 2 за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, подсъдимият има упълномощен защитник, не са налице основания за привличане на вещо лице, преводач или тълковник, както и извършване на съдебни следствени действия по делегация.

Не са налице основания за изменение на взетата мярка за неотклонение, спрямо подсъдимия.

С оглед на факта, че се изказвам първа – към настоящия момент не са налице основания производството да бъде разглеждано по реда на особените правила, доколкото не сме изслушали мнението на подсъдимия за това.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. К.: Уважаема г-жо съдия, уважаеми съдебни заседатели, по въпросите по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК становището ми е следното:

Съобразно правилата за местна и родова подсъдност и определението на ВКС, делото е подсъдно на настоящия съд.

Поддържам изразеното становище и в предходно разпоредително заседание, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство, касателно деянията включени в периода, съобразно диспозитива от обвинителния акт от април месец 2008 г. до февруари месец на 2009 г. С оглед обстоятелството, че настоящия обвинителен акт е внесен за деяния при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, който включва отделни деяния в себе си при условията на продължавано престъпление, безусловна е съдебната практика, че включвайки отделни деяния, които са посочени в диспозитива, преценката за наличието на изтекла относителна давност следва да бъде преценявана за всяко едно поотделно. В този смисъл и с оглед обстоятелството, че по делото е приложено постановление за привличане на обвиняем, което е от февруари месец 2019 г., безусловно относителната давност по отношение на този период и респективно – включените деяния в този период е изтекъл, което е самостоятелно основание за прекратяване в тази му част.

По точка трета: Моля да приемете, че са допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на г-н К. да разбере в какво точно е обвинен и тези процесуални нарушения, считам че са от категорията на отстраними, тъй като биха могли да бъдат преодоляни, чрез връщане на делото на досъдебната фаза.

Какво имам предвид конкретно, по отношение на това си становище по точка трета: След поредното внасяне на обвинителен акт пред настоящия състав, не са изпълнени указанията, които са дадени при предходно провеждане на разпоредително заседание, с оглед изхода на делото. Какво визирам: Посоченият в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в диспозитива инкриминиран период е периода 14.04.2008 г. - 14.10.2009 г. В обвинителния акт на стр. 3, абзац 1 е посочено: „Всеки месец за периода 3

14.04.2008 год. - 14.10.2009 год. обвиняемия К.К., в качеството на изпълнителен директор на търговското дружество „******" АД подписвал пълномощно, с което упълномощавал свидетелката К. К. Х. да подава пред ТД НАП - Р. съответните справки-декларации“, които той се твърди, че е подписвал в следващия абзац. Така формулирано, като фактическа в тази част на обвинителния акт противоречи, както на самия период, който е заложен в него, така и на посоченото в самия диспозитив, на обвинителния акт на стр.

29. Какво визирам: в цитираното в диспозитива на стр. 29 са посочени в т. 1 и 2, данъчни периоди март 2008 и април 2008 г. Следващият данъчен период, който фигурира в диспозитива, след тези два – в т. 3 е данъчен период август 2008 г., тоест – данъчния период в месеците май, юни и юли 2008 г. не фигурират в диспозитива, което е явно противоречие с фактическата обстановка, която е въведена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По-нататък в следващи точки отново са отразени различни данъчни периоди, които няма да цитирам… След август 2008 г. следващия посочен в диспозитива данъчен период е октомври, тоест – няма септември 2008 г., а в същото време в обстоятелствената част на обвинителния акт, както Ви цитирах в началото е посочен всеки месец в съответния период. Идентичен е случая малко по-надолу, който касае след т. 6 в диспозитива, тоест – след декември месец 2008 г. Следващият данъчен период е март месец 2009 г., тоест – няма януари и февруари на 2009 г.

Това явно противоречие между фактическа обстановка и диспозитив е възприето от съдебната практика и от тълкувателно решение № 2/2002 г. от ОСНК на ВКС, в частност в т. 4 и т. 2, като определено съществено процесуално нарушение, тъй като право на защита се дължи не само спрямо правната квалификация, а и спрямо фактите, които са наложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, който представлява и рамката на доказване, съобразно който следва да се организира защитата и да се проведе същинското съдебно следствие по събиране и проверка на доказателствата.

Това не би могло да бъде упражнено и това засяга основно въведено изискване по чл. 246, ал. 2 от НПК, а именно, че обвинението следва да бъде конкретизирано по един абсолютно недвусмислен, ясен и категоричен начин, на първо място: по време, нещо което в конкретния случай обвинителния акт не препокрива като изисквания по тези съображения, които посочих.

Този порок се задълбочава по-нататък при запознаване с обстоятелствената част на обвинителния акт и се изразява малко по-надолу, а именно: На стр. 3, трети абзац посочен е отново целия период, че справкитедекларации в периода 14.04.2008 год. - 14.10.2009 год. са били подписвани от К.К.. Обстоятелство, което отново противоречи на въведеното в диспозитива на обвинителния акт и ако в случая, след като прокуратурата е вменила това като обвинение за целия този период, за определени периоди пък въобще липсва каквато и да било изложена фактическа обстановка, както и факти, които да могат да бъдат проверени в хода на съдебното следствие, които да касаят конкретна деятелност, специално на подзащитния ми К., която да е съотнесена към диспозитива и към елементите от фактическия състав.

4

На стр. 4 в обстоятелствената част на обвинителния акт, във втори абзац се наблюдава още едно, още по-съществено противоречие във възприетите факти и то се изразява в следното, което е посочила прокуратурата:

„Съгласно протокол от проведено Общо събрание на директорите на дружеството на 18.09.2009 год., било взето решение обвиняемия КР. ЕВГ. К. да бъде освободен като изпълнителен директор на „******“ АД. Решението на Общото събрание на директорите било вписано на 09.10.2009 год. в Агенцията по вписванията.“ Този цитат прокуратурата е въвела като твърдение, което следва да бъде съотнесено към останалите факти и диспозитива на обвинителния акт.

Ще започна отзад-напред. На първо място, б идейки вписано решението на 09.10.2009 г., така както твърди прокуратурата, отново отиваме в противоречието на инкриминирания период, който е посочен и това обстоятелство противоречи като такъв период, който беше 14.10.2009 г. Това противоречие води до неяснота, какво е в крайна сметка твърдението и каква е възприетата фактическа обстановка от представителя на държавното обвинение, за да може да се упражни правото на защита. Отделен е въпроса, че посоченото обстоятелство, че решението е взето на 18.09.2009 г. от Общото събрание. Безусловна е и съдебната практика, че в правоотношенията и взаимоотношенията между длъжностните лица в един юридически субект и управителния орган, при вземане на решения на Общото събрание то поражда действия от момента на вземане на решението, тоест – датата 18.09.2009 г. В този смисъл вписването в Агенцията по вписванията (подчертавам отново) има оповестителен характер и касае трети лица, тоест – тези явни противоречия в датите, в това, какво се възприема, защото това касае не само периода, но касае и качеството на лицето, което е предадено на съд, тъй като прокуратурата възприемайки и излагайки тези факти, приема, че от този момент насетне, г-н К. няма качеството на изпълнителен директор, което принципно при наличие на такава решение следва да бъде, а в същото време му вменява извършване на деяние в това му качество, което е на 14.10.2009 г. В този смисъл аз считам, че тези противоречия са изключително отявлени и задълбочени и водят до невъзможност да се упражни правото на защита и да се разбере в какво точно се обвинява.

По отношение на изложената фактическа обстановка, също се наблюдава липса на описване на конкретни факти, които да са съотносими към диспозитива в обвинителния акт.

Няма да затормозявам съда с цитати по всяка една от фактурите и периодите, защото са доста по обем, но ще дам един пример, а това се наблюдава и при други такива. Например на стр. 9, при дружеството „*****“ ЕООД е цитирана фактура с номер № ….1083/15.08.2008 г. и касателно тази фактура е фактологията, която е възприело държавното обвинение. Във включването на тази фактура в данъчния период, респективно – във фактическата обстановка, няма абсолютно нито едно изречение, което да е свързано, въобще да е въведено някакво твърдение, дали е вярно или – не е 5 въпрос на проверка в хода на съдебното следствие, но тук няма въведено каквото и да било твърдение по отношение на тази фирма, на тази фактура, на тази сделка по фактурата. Какво отношение (твърди прокуратурата) на г-н К., че има към нея и съответно – каква деятелност има.

В редица други просто е преразказано какво е установила експертизата, как не са намерени лицата на адреса от дружеството, поради което не било могло да се извърши проверка на първичните счетоводни документи и с това се приключва фактическата обстановка. Тези части посочвам като пример, просто няма да задълбочавам, защото това се наблюдава в по-голямата част от изложената фактология. Това непосочване на каквито и да било факти е другото, посочено в тълкувателно решение № 2/2002 г., възприето от ВКС като съществено процесуално нарушение, а именно – липса на описани фактически обстоятелства.