Определение № 2734 от 03.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2734

Окръжен съд – Варна

02.09.2020 г.

Град Варна

На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20203100502323 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 52654/04.08.2020г., депозирана от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Витоша" № 146А, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Г., срещу Разпореждане № 25450/21.07.2020г., постановено по ч. гр. дело № 5146/2020г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.В.П., по отношение на претендираните суми в размер на 180,15 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между частния жалбоподател и И.В.П., и 62,55 лв.

- административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението на последния към „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Поддържа, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД /в чиито права се е суброгирало „Ай Тръст“ ЕООД след погасяване на задълженията на длъжника по обезпечения с поръчителството на жалбоподателя договор за кредит/ действително е извършило разходи във връзка с извънсъдебното събиране на просроченото вземане на И.П. по Договор за кредит от 06.01.2020г., сключен между последния и „КРЕДИСИМО“ ЕАД. В тази връзка се твърди, че заплащането на такива разноски от кредитополучателя е уредено в Общите условия към договора за кредит, които са подписани от П., освен това същият не е възразил срещу тях след уведомяването му от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД за направеното от страна на „Кредисимо“ ЕАД искане за плащането им, с което е признал тяхната дължимост.

Застъпва се, че сключеният между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника И.П. Договор за предоставяне на поръчителство е резултат от упражнен от последния избор /доколкото не представлява условие за отпускане на финансовия ресурс/, а фактът, че поръчителят и кредиторът са свързани лица /„КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД/ не го опорочава. Твърди се, че задължението за заплащане на 1 възнаграждение на поръчителя, включително що се отнася до неговия размер и действие, е ясно и точно формулирано в сключения между Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор, като кредитополучателят сам се е съгласил с клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора, предвиждаща дължимостта на възнаграждението и с оглед на това същата не може да бъде характеризирана като нищожна поради установяването ѝ в противоречие с добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК производството по настоящото дело е едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

След запознаване с писмените доказателства, представени в заповедното производство и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч. гр. дело № 5146/2020г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по заявление на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника И.В.П. за следните суми: 1600лв. – главница, 198,70лв. – възнаградителна (договорна) лихва за периода 06.01.2019г. – 20.11.2019г., 184лв. – обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 21.02.2019г. – 04.03.2020г., 62,55лв. – административни разноски за извънсъдебно погасяване на задължението и сумата от 180,15лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, които вземания произтичат от Договор за кредит №1209837/06.01.2019г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и И.В.П., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен между заявителя и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че клаузата, на която се основава претенцията за административни разходи, противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и като такава е нищожна, а договореното възнаграждение за поръчителство противоречи на изискването за добросъвестност и прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, поради което клаузата, която го предвижда също е недействителна.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд.

От анализа на фактите по делото се достига до извода, че по процесното 2 правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице неравноправни клаузи.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като посочва, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 20 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 на същата разпоредба изрично посочва, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Настоящият случай е точно такъв. При сключването на процесния договор за поръчителство длъжникът не е имал право на избор на поръчител /доколкото „Ай Тръст“ ЕООД е предварително одобрено от кредитора за такъв/ и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че двата договора – този за кредит и този за поръчителство са с една и съща дата.

На следващо място следва да се отбележи, че макар отношенията между „Ай Тръст“ ЕООД, „КРЕДИСИМО“ ЕАД и И.В.П. да са представени като регламентирани от отделни договори – за потребителски кредит и за поръчителство, при анализа на последните става ясно, че между тях съществува функционална връзка, която съдът следва да отчете. Налице е дълг по кредитно правоотношение, по което е уговорено акцесорно плащане и те следва да се разглеждат като едно цяло, още повече, че зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор ясно прозира целта да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50 %. Чл. 19, ал. 1 ЗПК посочва, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От анализа на посочената разпоредба може да се направи извод, че възнаграждението, предвидено в договора за предоставяне на поръчителство, би следвало да е включено в годишния процент на разходите. В настоящия казус това не е сторено, доколкото в противен случай ГПР по кредита би надвишил максимално допустимия размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В допълнение следва да се посочи и че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което от своя страна противоречи на предвиденото в чл.

16 от ЗПК задължение за кредитора да оцени сам кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит.

3

Настоящият състав на ВОС споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и досежно претендираните административни разноски в размер на 62,55 лв. за извънсъдебно събиране на задължението по кредита. Предвиждането в договора за кредит подобни разходи да се заплащат от кредитополучателя, доколкото по същество същите представляват допълнителни такси във връзка с управлението кредита, е в разрез със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което клаузата, уреждаща това задължение за длъжника се явява нищожна, а претендираните административни разноски – недължими от кредитополучателя.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната част Разпореждане № 25450/21.07.2020г., постановено по ч. гр. дело № 5146/2020г. по описа на Районен съд – Варна, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, настоящото определение, като постановено при осъществен инстанционен контрол в заповедно производство, не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, на основание чл. 413, ал. 2, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25450/21.07.2020г., постановено по ч. гр. дело № 5146/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлено подаденото от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

"Витоша" № 146А, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.В.П., по отношение на претендираните суми в размер на 180,15 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и И.В.П., и 62,55 лв. –административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението на последния към „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5