Решение № 917 от 28.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петк.

Членове:

Невин Р. Шакир.

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Слав. като разгледа докладваното от Ирена Н. Петк. Въззивно гражданско дело № 20233100500699 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Й. В. Я., ЕГН ********** от гр. **********, чрез процесуален представител адв. Ч., срещу Решение №3767/01.12.2022г. по гр.д. № 11335/22г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу П. С. В., ЕГН ********** от гр. ********* искове за изменение титулярството относно упражняване родителските права спрямо детето П. Й.. В.а, ЕГН **********, предоставено на майката с решение № 5116/11.12.2018г. по гр.д. № 10065/2018г. на РС Варна, като родителските права бъдат предоставени на бащата, бъде определяно местоживеенето на детето при него, бъде определен разширен режим на лични отношения на майката с детето и за осъждане майката да плаща месечна издръжка от 200лева, на осн.ние чл. 59, ал.9 СК, както и иска за даване заместващо съгласието на майката разрешение на малолетното дете П. Й.. В.а, ЕГН ********** да бъдат издадени документи – задграничен паспорт за пътуване в чужбина, както и да пътува извън страната за период от 30дни до навършване на пълнолетие, придружавано от своя баща в страните членки от Европейския съюз, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави от Руската федерация, на осн.ние чл. 127а СК.

В жалбата е посочено, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилен е изводът на съда, че е не налице изменение на обстоятелствата. Твърди се, че е налице так., тъй като майката без да предупреди детето за промяната, раздялата с бащата и близките и приятелите на детето, предприема промяна в местоживеенето им от Варна в гр. София при новия партньор на майката. Твърди се, че майката не се е допитала до детето и до бащата, като отписва детето от училището му и го записва в ново так. в гр. София. Сочи, че тези действия на майката, а и взетото еднолично решение не са в интерес на детето. Освен т. излага, че по всички показатели бащата има предимство пред майката- битови условия, финансови 1 възможности, емоционална връзка с детето, подкрепяща среда. Сочи, че за детето в гр.

София не е предвидена самостоятелна стая, същото спи на диван. Твърди се, че майката не работи, а разчита на средствата, предоставени от партньора й. Твърди се, че майката не разполага с подпомагаща среда в София, тъй като родителите й продължават да живеят в гр.

Червен бряг.

С допълнителна молба са наведени твърдения за новонастъпили обстоятелства, а именно – детето продължава да не посещава училище, бащата е получил задължително предписание от ДСП-Девня, считано от 05.01.2023г. детето да бъде записано в учебно заведение. Вследствие на което бащата е сезирал различни институции- поискал детето да бъде записано в училище в гр. Девня, но му е отказано, тъй като само титулярът на родителските права може да стори т., т.е. майката. Освен т. се излага, че по образуваното изпълнително дело от майката три пъти е насрочване предаване на П., като детето категорично е отказало да последва майка си в София, въпреки че се е зарадвало на срещата.

Твърди се, че на 17.11.2022г. майката е предприела насилствени действия, като се е опитала да вкара детето в колата си без последното да желае. Твърди, че майката не желае да участва в онлайн срещи и не се явява в ДСП.

Излага, че в интерес на детето е да пътува и опознава различни страни, поради което и незаконосъобразно и искът по чл.127а

СК е отхвърлен. се за отмяна на решението изцяло и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата П. С. В., която оспорва жалбата. Сочи, че решението е законосъобразно. Твърди, че в интерес на детето е да поддържа лични отношения и с двамата си родители, а на практика поведението на бащата е в разрез с Конвенцията за правата на детето, със съдебните решения. Сочи, че бащата продължава да не изпълнява съдебните актове и разпорежданията на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело, въпреки образуваната преписка в Прокуратурата.

Твърди се, че неверни са изложените в жалбата твърдения, че детето не е въведено в домакинството на майката, тъй като то още в гр. Варна е живяло и е било щастливо в съжителството с новия партньор на майката. Майката е била тази, която е полагала грижите за детето преди заминаването за гр. София. Оспорва се, че не са налице добри битови условия при майката за отглеждане на детето, тъй като и в апартамента в гр. София детето има самостоятелна стая. Оспорва се, че майката не работи- твърди се, че изпълнява длъжността „административен секретар“. Излага се, че бащата продължава да отказва контакт между детето и майката, процесуалният представител на бащата манипулира и подготвя детето преди срещите му с майка му. Моли решението да бъде потвърдено.

Контролиращата страна ДСП – Девня не е изразила становище по жалбата. От ДСПСофия е постъпило становище, че не може да изготви нов социален доклад поради отказ на майката да съдейства.

По предмета на така предявените искове с правно осн.ние чл.59 ал.9 СК и чл.127а СК се излагат следните твърдения от страните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Й. В. Я. с искове за изменение титулярството относно упражняване родителските права спрямо детето П., родено на *******, предоставено на майката с решение № 5116/11.12.2018г. по гр.д. № 10065/2018г. на РС Варна, като родителските права бъдат предоставени на бащата и определяне местоживеенето на детето при него, а на майката да се определи разширен режим на лични отношения с детето и същата бъде осъдена да плаща месечна издръжка от 200 лева, както и да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката на малолетното дете П. да бъдат издадени документи – задграничен паспорт за пътуване в чужбина, както и да пътува извън страната за период от 30дни до навършване на пълнолетие, придружавано от своя 2 баща в страните членки от Европейския съюз, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави от Руската федерация.

В иск.та молба се твърди от ищеца Я., че страните са родители на детето П., родено на ******* С влязло в сила решение по гр.д. № 10065/2018г. на РС Варна родителските права спрямо детето П. са предоставени за упражняване от майката, при която е определено и местоживеенето му в гр. Варна. На бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да плаща издръжка. Твърди се, че след раздялата отношенията между родителите не са получили нужната регулация. Често майката е препятствала контактите на бащата с детето, не си е вдигала телефона, не позволявала детето да говори с него, измисляла ангажименти несъвместими със срещите му с детето. Проявявала и другата крайност- оставяла му детето със седмици и напускала града. Настроенията й се меняли с честата смяна на партньорите. От раздялата на родителите, през почивните дни почти винаги детето било с баща си. Майката спирала срещите им само, ако ищецът й откажел нещо, често свързано с пари. Често, по желание на майката отивал да взема детето късно вечерта или ходел да носи лекарства, когато детето било с температура. Случвало се е детето да оставя при него и със седмици. На 08.07.2022г. имали уговорка да вземе детето в петък сутринта. Късния следобед получил съобщение от майката да не я взема. На молбата му уговорката да се спази, тъй като са имали планове с детето, тя не се отз.ла. Детето се разстроило. Въпреки желанието му да говори с майката, тя не си вдигнала телефона, нито успял да се свърже с детето. Потърсил съдействие от родителите на ответницата, от които разбрал, че майката пътува за София. Твърди, че през последните месеци е усетил промяна у детето си. Емоционалното й състояние станало нестабилно, страхувала се от майка си. Наймъчително било уг.рянето й да се върне при майка си. Изразява неодобрение с методите на власт и подчинение, с които си служела майката, с честата смяна на партньорите й, които правела достояние на детето и в зависимост, от които сменяла желанията и настроенията си.

Твърди, че през изминалите години, с оглед характера и начина на живот на майката, детето е било подложено на стрес, неправилно отглеждане и възпитание. Твърди детето да е развило тревожност, проявявало реакции на страх и притеснения от реакциите на майка си.

Счита, че майката не разполага с нужния капацитет за правилното физическо и емоционално развитие на детето. Възразява срещу промяната в местоживеенето на детето и приятелското му обкръжение. Твърди, че детето има изградена социална среда в гр. Варна, където е била ученичка през изминалата учебна година в ОУ „Никола Вапцаров“. Посещавала занималня и тренировки по тенис. Твърди, че през изминалата година, майката не е разрешила на детето да посещава учебни занятия в училище и през по- голямата част от учебната година, то е учило онлайн. Така, детето е било лишено от възможност да общува със съученици, отразило се негативно на успеваемостта му в училище, настроило се срещу учители.

Ищецът положил големи усилия, за да може детето да се върне в училищна среда. В проведени от него срещи с преподаватели и класния й ръководител, му било споделено за констатирана негативна промяна в поведението на П.- често била замислена и й липсвала концентрация. Не успял да разбере от детето си какво се случва с него. Твърди, че от раздялата с майката се опитвал възможно най- активно да участва в живота на детето си, във възпитанието и образ.нието му. Счита, че може, а и има желание да полага непосредствени грижи за детето си. Разполагал с отлични битови условия и финансови възможности.

Получавал и разчитал на помощта на майка си. Изразява желание за дог.ряне на съвместно упражняване на родителските права, ако майката остане на територията на гр. Варна.

Отправя искане за даване заместващо съгласие на майката, детето да може да пътува извън страната с него и да не е зависим в т. отношение от майката. Възрастта на детето позволявала планиране на такива пътувания, които счита, че са и изцяло в негов интерес.

Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на иск.та молба от ответницата П. В.. Оспорва да са настъпили промени в обстоятелствата след влизане в сила на решението по гр.д. № 10065/2018г. на РС Варна, обосн.ващи исканата промяна, съответно тя да е в интерес на детето. Твърди, че промяната местоживеенето на детето в гр. София не 3 влошава положението му, нито възможностите то да общува с баща си. Посочва, че решението й да се премести в София е ръководено и от интереса на детето с оглед възможността да получи по- добро образ.ние и израстване в бъдеще. Твърди, че за т. й решение бащата е бил уведомен и т. е провокирало проблемите помежду им. Оспорват се твърденията относно личния й живот. Твърди, че след раздялата им през 2016г. основните грижи за детето са били поети от нея. Контактите на детето с бащата се сочи, че никога не са били препятствани и връзката им не е била прекъсвана. Потвърждава, че има нов партньор, с когото живее в София. Посочва, че партньорът й е приел детето много добре, двамата прекарвали време заедно. За детето имало обособен ученически кът и било записано за настоящата учебна година да учи в 30-то СОУ Братя Миладинови, непосредствено до дома им. Твърди, че към настоящия момент бащата е в неизпълнение на съдебното решение по повод задължението му да върне детето след изпълнение на режим на лични отношения.

Излага, че на 13.09, след 20 дена ваканция при баща си, детето П. е следвало да върне върнато в дома й в София. Т. си задължение, бащата категорично отказвал да изпълни.