Решение № 72 от 29.09.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600280 по описа за 2022 година С присъда № 15/03.10.2022г. по НОХД № 113/2022г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия Д. Д. Д., роден на ... г. в гр.Ямбол, ЕГН:**********, за виновен в това, че на 20.03.2021 г. около 22:00 часа, на черен път, находящ се в гр. Ямбол, местност "К.", умишлено умъртвил И. А.

Д. от гр. Ямбол, поради което на основание чл.115 от НК и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от тринадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Д. Д. Д. за невинен в това да е извършил деянието с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убитата И. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 116, ал. 1, т.6, пр.2-ро и 3-то от НК.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК ОС-Ямбол е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. Д. Д. е бил задържан, считано от 21.03.2021г. до привеждане на присъдата в изпълнение

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители К. М. Д., П. М. Д., Б. И. С. и Я. И. Д. обезщетения за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на по 15 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането 20.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърлил предявените граждански искове, както следва: от К. Д. за разликата до 150 000 лева; от П. Д. за разликата до 100 000 1 лева; от Б. С. за разликата до 100 000 лева и от Я. Д. за разликата до 30 000 лева.

Съдът е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати направените по делото разноски, както следва: 4 234,75 лева по сметката на ОД на МВР - Ямбол; 100 лева по сметката на Окръжен съд – Ямбол, 1500 лева на гражданския ищец и частен обвинител К. Д., както и сума в размер на 2 400 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Г. Х. от АК-Ямбол, служебен защитник на подсъдимия Д. Д. Д.. В жалбата е направено оплакване за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че описаният в обвинителния акт механизъм на осъществяване на деянието, е в противоречие с обективните данни по делото, които установяват реализирано от страна на пострадалата нападение над подсъдимия. Сочи се, че в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, съдът не се е ангажирал с проверка на доказателствата, носещи информация относно нараняванията по тялото на подсъдимия. Такива се твърди, че са били налице и че са били посочени от последния при освидетелстването му, въпреки което не са нито заснети, нито описани в протокола от проведеното следствено действие, съответно и не са отразени в изготвената съдебномедицинска експертиза.

Изтъква се, че обвинението срещу подсъдимия се крепи основно на показанията на свид. И.Ч., за когото прокурорът приема, че е пряк очевидец на инкриминираното деяние, а това не съответства на обективната действителност. Претендирайки, че този свидетел изнася неистински обстоятелства относно поведението на подсъдимия в нощта на инкриминираната дата, защитникът счита, че показанията му не е следвало да бъдат кредитирани. Отправен е упрек към съда, че не е положил усилия да изясни важни за правилното решаване на делото обстоятелства, а именно: начина на осъществяване на убийството, механизма на причиняване на нараняванията на пострадалата и характеристиките на телесните увреждания, използваните средства, поведението на подсъдимия при реализиране на инкриминираното деяние, предхождащите и последващите негови прояви, отношението на същия към жертвата, както и личностните му характеристики. Направено е искане въззивният съд да измени акта на първата инстанция, като преквалифицира деянието от чл. 115 от НК в такова, извършено при условията на чл.12, ал.2, вр. чл. 115 от НК или при условията на чл. 12, ал.4, вр. чл. 115 от НК. В алтернативен план се моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд или на прокурора за ново разследване. Моли се за потвърждаване на присъдата в нейната оправдателна част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на 2

Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Обсъждайки процесуалната дейност на първата инстанция по събиране, проверка и оценка на доказателствата, прокурорът сочи, че същата не разкрива допуснати нарушения на процесуалните правила. Намира, че присъдата на ОС-Ямбол изпълва всички законови критерии за обоснованост и законосъобразност, както и че мотивите на съда са ясни, всеобхватни и коректни на събрания доказателствен материал, съдържат убедителна аргументация по въпросите, касаещи извършеното престъпление и неговия автор. Изтъква, че изводите на съда относно вината на подсъдимия не са основани единствено на неговите самопризнания и на показанията на свид.Ч., както се твърди в жалбата. Сред събраните в хода на въззивното производство доказателства намира, че не са налице такива, които да водят до промяна на фактическите положения, установени от Окръжния съд, съответно и до различни правни изводи. Позовавайки се на изготвената по делото психологично-психиатрична експертиза, прокурорът застъпва позиция за несъмнена установеност на обстоятелството, че подс.Ч. е имал способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а също и че при осъществяване на убийството не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Относно поддържаната от подсъдимия версия за осъществено спрямо него нападение, прокурорът счита, че същата следва да се приеме като защитна такава и напълно изолирана от останалите доказателства по делото. В този смисъл и заема становище, че няма основание деянието на подсъдимия да се преквалифицира по чл. 118 НК или по чл. 119 от НК. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че същият не търпи критиката, отправена от защитника на подсъдимия. Сочи, че съдът е съобразил всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като отмереното наказание лишаване от свобода е в справедлив размер. Не намира основание за корекция на присъдата и в нейната гражданскоосъдителна част. С горните съображения прокурорът пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Ямбол – потвърдена.

Гражданските ищци и частни обвинители Я. И. Д. и К. М. Д., редовно призовани, не се явяват пред въззивния съд.

Гражданските ищци и частни обвинители П. М. Д. и Б. И. С. се представляват пред въззивния съд от назначения им особен представител – адвокат М. А. от АК-Ямбол, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че първоинстанционният съд е направил задълбочен фактически и правен анализ, като правилно е признал подсъдимия за невиновен за това да е извършил престъпно деяние по смисъла на чл. 116, т.6, предл. 2-ро и 3-то от НК и го е осъдил по чл. 115 НК. Счита, че събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства не обосновават промяна в правната квалификация на деянието, така, както се иска във въззивната жалба по чл. 12, ал. 2 или ал. 4 от НК. Присъденото на гражданските ищци обезщетение от 15 000 лева за претърпени 3 неимуществени вреди намира за справедливо. Моли за потвърждаване на присъдата.

Пред въззивния съд подсъдимият Д. Д. Д. се явява лично и с назначения му служебен защитник - адвокат Г. Х. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата. Аргументира недоказаност на обвинението срещу подс. Д. във фактическите му рамки, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че по делото са събрани множество доказателства, разкриващи осъществено пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалата спрямо подсъдимия, обосноваващо приложимост в казуса на института на неизбежната отбрана. Оспорва дадената от съда оценка за достоверност на показанията на свид.Ч., като твърди, че същите са тенденциозни и не отговарят на обективната действителност. Акцентира върху показания на разпитани по делото свидетели, описващи подсъдимия като тих, кротък и неконфликтен, които данни счита, че дискредитират твърденията на свид.Ч. относно случилото се на инкриминираната дата. Позовавайки се на признанието на подсъдимия за извършеното убийство, защитникът сочи, че няма основание обясненията на последния, включващи описание на обстановката, при която е умъртвил пострадалата да не бъдат кредитирани в пълнота. В подкрепа на твърденията на подсъдимия, че е бил нападнат от пострадалата в опита му да избяга от мястото на конфликта, се сочат установените посредством СМЕ увреждания по коленете на последния, констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, разкриващи позицията, в която е намерена количката, принадлежаща на пострадалата, наличието на множество стъпки до мястото, на което е намерен трупът й, заявеното от самия подсъдим, че е имал сини петна по корема и по вътрешната страна на лявата си ръка, които по неясни причини не са констатирани при освидетелстването му, както и разясненията на в.л. Ч., дадени пред въззивния съд относно възможния механизъм на причиняване на нараняванията по шията на пострадалата, довели до смъртта й.

Претендирайки установеност по делото на факта на осъществено от пострадалата спрямо подсъдимия нападение, защитата се противопоставя на заключението на назначената и изготвена в хода на въззивното производство психологично-психиатрична експертиза, което изтъква, че съдържа само декларативни констатации и е в пряко противоречие с доказателствата по делото. Според защитника представената експертиза не следва да бъде кредитирана, тъй като в същата не са посочени въпросите от тестовете, ползвани за целите на психологичното изследване, което не позволява проверка на резултатите и лишава подсъдимия от възможността да се защити.

Моли въззивният съд да измени присъдата като преквалифицира извършеното деяние по чл. 119, вр. чл. 12, ал. 2 от НК или чл. 12, ал. 4 от НК, или по чл. 118 от НК, както и да отхвърли предявените срещу подсъдимия граждански искове като неоснователни.

Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият Д. изразява съгласие с доводите на защитника и моли за 4 справедливо наказание.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред, съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Ямбол съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал с оглед правилното му решаване. Анализирайки доказателствата събрани пред него, в техния обем и относимост, окръжният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна. Назначената от въззивния съд и изслушана в съдебно заседание комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза по въпроси, свързани с психическия статус на подсъдимия и неговите психологически характеристики, повторното изслушване на вещото лице Т. Ч., както и на свидетелите Н.Т. и А. Д., а също и обясненията на подс. Д., настоящият състав на съда намери, че не способстват изграждането на фактически изводи, различни от застъпените такива от БОС.