Решение № 29 от 23.02.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ямбол, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500332 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Г. от гр. Я., подадена от пълномощника му адв.Й.Ч. от АК-Варна, против Решение №266/29.09.2021г. по гр.д. №20212330101447 по описа на Ямболски районен съд, с което на основание чл.45, ал.1 ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на М. В. Ж. от от гр. О. сумата 600лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021г., както и разноски в размер на 300лв., като въззивникът е осъден да заплати и ДТ в размер на 50лв.

Оплакването на въззивника е за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Счита за неправилни изводите на първата инстанция, че възраженията, които той е направил срещу предявения от ищцата иск са ирелевантни за спора - че договореното възнаграждение между ищцата и адвоката по досъдебното производство е платено и че осъществяването на представителната власт има значение за наказателното производство, а не за настоящото, както и че е без значение колко пълномощни са били представени по ДП и какви процесуални действия и на каква дата са извършени. Като неправилни са оспорени и изводите на ЯРС, че не е проблем непълнолетно лице да сключва договори и автентичността на договорите не е била оспорена в преклузивния срок. Въззивникът излага, че при запознаване с материалите по НОХД № 3078/2017г. по описа на ВРС е установил, че ищцата М.Ж. е била разпитвана два пъти - на л.27 и на л.128 по ДП, но в настоящото производство е представен само проведения разпит на 20.02.2016г. на л.128. Първоначалният разпит бил проведен в присъствие на инспектор ДПС, а при втория разпит не присъствал нито инспектор, нито родител, в протокола за разпит от 20.02.2016г. ищцата заявила, че желае да упълномощи в ДП да бъда представлявана от адвокат П.Г., желае материалите по разследването да бъдат предявявани на адвокат Г., но в протокола за разпит не било отразено, че се представя някакво пълномощно, чрез което ищцата упълномощава адвокат Г. и към този момент ищцата не е била пълнолетна и не е било представено пълномощно. На 20.02.2016г. по ДП бил разпитан бащата на ищцата В.Ж., който също заявил, че представя пълномощно, с което упълномощава адвокат П.Г. да го представлява при необходимост.

Този протокол се намирал на л.132 от ДП, а от описа на ДП по т.17 - протоколи за повторен 1 разпит на свидетели, пълномощно, копия от медицински удостоверения било видно, че се намират на л.128 - 138, като такова пълномощно не съществувало в материалите по ДП.

Въззивникът сочи, че с отговора на исковата молба е поискал пълномощникът на ищцата, който е бил пълномощник и в ДП, да бъде задължен да представи доказателства за декларирани доходи, но съдът не е изследвал това искане и не го коментирал в решението, приел като доказателства заверени преписи на пълномощно, договор за правна защита, протокол за разпит, протокол за предявяване на ДП, като пълномощното и договор за правна защита не били представени по ДП, а съдът не уважил искането да се изиска и представи по гражданското дело НОХД № 3078/ 2017г. по описа на ВРС. След приключване на делото пред първата инстанция ответникът, сега въззивник, извършил справка в архива на ВРС по НОХД 3078/2017г. и установил, че вместо копия от медицински удостоверения на л.136, 137 и 138, са приложени три броя пълномощни издадени от ищцата, сестра й и баща им, като у него се породило съмнение, че подписите в трите пълномощни са полагани от едно и също лице и за това сезирал прокуратурата. Същевременно, по настоящото дело съдът присъдил разноски на ищцата за адвокатско възнаграждение, за което процесуалният представител не направил искане и не представил списък по чл. 80 ГПК.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение изцяло, включително в частта на разноските и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъде отхвърлен предявения иск и на въззивника да бъдат присъдени направените от него разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата М.Ж., чрез адв.Пл.Г., е подала отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по подробно изложени съображения е настояла за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и обосновано от обективния анализ на доказателствата, събрани чрез процесуално допустими доказателствени средства, с искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.Ч., който пледира за уважаване на жалбата.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. Г. оспорва жалбата като неоснователна, с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявения от М. В. Ж. от от гр. О., против Д. Г. Г. от гр. Я. иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 600лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт - ПТП, причинено виновно от ответника, за което същият е осъден с влязла в сила присъда, която сума ищцата е заплатила за адвокатско възнаграждение на повереник по образуваното срещу ответника досъдебно наказателно производство.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е признал, че срещу него е водено досъдебно производство, приключило с присъда, с която му е наложено административно наказание; признал е, че по досъдебното производство ищцата е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие за представителството й от адвокат, но е оспорил иска с възраженията, че ищцата не е била представлявана от упълномощения от нея адвокат, като на разпитите й като непълнолетна е присъствал инспектор от детска педагогическа стая, а и пълномощникът й не е имал представителна власт, тъй като ищцата е била непълнолетна и не е могла да подписва самостоятелно пълномощни и договори.

Фактическата обстановка по спора правилно е разкрита от районния съд и същата е непроменена пред настоящата инстанция:

Не е имало спор между страните, че досъдебно производство №4031/2015 г. по описа на IV РУ на МВР - Варна е водено срещу ответника Д.Г. за осъществено от него престъпление по чл.343, ал.3, б."а", пр.2, вр. с ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Установено е с представената по делото Присъда на ВРС по НОХД №3078/2017г. и Решение на ВОС по ВНОХД №750/2019г., че с посочената влязла в сила присъда на наказателния съд ответникът е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б."а", пр.2, 2 вр. с ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК - в това, че на 17.02015г. на главен път I-9 Бургас-Варна, при управление на МПС е нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1,т.1 от ЗдвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, едно от които лица е ищцата М.Ж., на която е причинена средна телесна повреда, изразила се в счупване на дясна ключица, с разместване на фрагментите, обусловило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца.

Не се твърди и не е установено по настоящото дело, в съдебната фаза на наказателното производство срещу ответника ищцата да се е конституирала като частен обвинител и/или граждански ищец (чл.76 и чл.84, ал.1 НПК). Установено е, че в досъдебното производство по наказателното дело срещу ответника органите на наказателното производство са третирали ищцата М.Ж. като пострадал от престъплението по смисъла на чл.74 НПК и същата е упражнила правата си по чл.75 НПК. По делото са представени официално заверени преписи от Районен съд - гр.Варна, издадени от този съд по НОХД №3078/2017г., от които е установено, че с пълномощно от 24.06.2015г. ищцата е упълномощила адв.П.Г. да я представлява по ДП №4031/2015г., както и пред органите на МВР, на ВРП и ВРС, а на 17.09.2016г. ищцата е сключила договор за правна защита и съдействие с адв.Г. за представителството й по ДП№4031/2015г., с договорено и изплатено в брой на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600лв. Видно е от протокол за разпит на свидетел от 20.02.2016г., че при разпита на ищцата като свидетел по досъдебното производство, същата и изрично е заявила, че желае да упълномощи адв.Г., който да я представлява по ДП и на който да бъдат предявени материалите по разследването. С представените Протокол от 19.09.2016г. и Протокол от 28.04.2017г. е установено, че именно на адвокат Г. като повереник на пострадалите от престъплението, вкл. на ищцата, е извършено предявяването на досъдебното производство.

При тези фактически данни, с постановеното по делото решение ЯРС е уважил изцяло предявения иск и е присъдил на ищцата исковата сума от 600лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба в съда, тъй като е приел, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че договореното и платено от ищцата адвокатско възнаграждение за защитата в досъдебното производство е довело до намаляване на имуществения й патримониум, т.е. че е налице загуба като форма на вредата, която е в пряка причинна връзка с деянието на ответника, съставляващо престъпление, за което е налице влязла в сила присъда на наказателния съд. Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника за липса на осъществено представителство от повереника на ищцата като пострадал в ДП. За неоснователни са приети и доводите, че ищцата е била непълнолетна и не е имала право самостоятелно да подписва договори, като изложените от съда съображения са, че сключените от недееспособни лица договори не са нищожни съгласно чл.27 ЗЗД, че тези договори пораждат права и задължения, а на тяхната унищожаемост може да се позове само страната по сделката на основание чл.32 от ЗЗД.

Пред настоящата инстанция като ново доказателство е приет сигнал до Районна прокуратура - гр.Варна, подаден от пълномощника на въззивника - адв.Ч. за това, че изготвеният от разследващия полицай Л.Л. опис на материалите по досъдебното производство, по което е образувано НОХД №3078/2017г. на ВРС, не съответства по описание и съдържание на материалите от наказателното производство - НОХД №3078/2017г., както и за това, че ръкописният текст и подписите на М.Ж. и Кр.Ж. в пълномощните и договорите за правна защита, не са положени от тях.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно извършва проверка за валидност и за допустимост на решението в обжалваната част, както и за спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед тези правомощия на въззивната инстанция ЯОС намира, че обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.

Правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.45, ал.1 ЗЗД, с който е ангажирана гражданската отговорност на ответника за поправяне на имуществените вреди при нарушаване общата забрана да не се вреди другиму. Също правилно районният съд е приел, че е доказано кумулативното наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД за уважаване на иска - деяние, противоправност на деянието, претърпените имуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между вредите и 3 деянието.

За извършеното от ответника Д.Г. деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. С присъдата на ВРС е установено виновното и противоправно деяние на ответника, който като водач на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил на ищцата М.Ж. по непредпазливост средна телесна повреда. За извършеното от ответника деяние, което е престъпление и за настъпилите от същото увреждания, срещу ответника е било образувано наказателно производство, в което ищцата като увредено от престъплението лице е имала процесуалното качество на пострадал в наказателното досъдебно производство и в това свое качество за упражняване на процесуалните си права по чл.75 НПК е упълномощила повереник- адвокат, на когото е заплатила адвокатско възнаграждение. Безспорно е, че когато подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението, разноските, които пострадалият от престъплението е извършил в наказателното производство представляват имуществена вреда за него, тъй като те са пряка и непосредствена последица от престъплението. Когато пострадалият е поискал да бъде конституиран като частен обвинител и/или граждански ищец в съдебната фаза на наказателното производство, разноските, които той е направил в наказателното производство му се присъждат на основание чл.189, ал.3 НПК - съдът осъжда подсъдимия да ги заплати. В случаите, при които пострадалият от престъплението не е взел участие в съдебната фаза на наказателното производство, направените от него разноски подлежат на заплащане като имуществена вреда по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД и такъв е именно разглежданият случай.