Определение № 134 от 16.03.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. В., 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500087 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от „***“АД-В. чрез ю.к. Н.И. против Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №98 от 06.02.2026г. и Разпореждане №212 от 06.02.2026г.по ч.гр.д. №130/26г. на РС-К. в частта за разноските като са присъдени 26евро за ю.к. възнаграждение вместо претендираните 40,90евро .

Жалбоподателят счита,че заповедта в обжалваната част е неправилна и несъобразена с Наредбата за заплащане на правна помощ и посочения в нея минимум на адв. възнаграждение.Моли въззивната инстанция да отмени заповедта в обжалваната част и постанови ново,с което да присъди ю.к. възнаграждение в размер на 40,90евро,както и разноски за настоящото производство.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

По ч.гр.д. №130/26г. на РС-К. „***“АД-В. е подал

Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу С. Ан Д. от с.Л.,обл.В. за посочени в заявлението суми,произтичащи от незаплатени услуги.

КРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение №98 от 06.02.2026г. за претендираните суми като в частта за разноските вместо претендираните 40,90евро ю.к. възнаграждение е присъдил 26евро. .Жлбоподателят счита,че същите са занижени с оглед 1 фактическата и правна сложност за изготвяне на заявлението и моли съда да отмени разпореждането и заповедта по чл.410 ГПК в тази част.

От данните по делото е видно,че заявителят в заповедното производство и жалбоподател по настоящото-„***“АД-В. е подал бланково заявление по чл.410 ГПК относно дължими суми от длъжника.

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за основателна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се Д.точнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят е претендирал суми,съставляващи незаплатени ел. услуги по посочени от заявителя фактури,които са присъдени в пълен размер от КРС.

Относно възможността за коригиране на ю.к. възнаграждение в заявлението по чл.410 ГПК, за което по аналогия са приложими правилата за определяне на адв. възнаграждение, настоящият съдебен състав съобрази Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съдът на ЕС с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на 2 която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като ограничаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изхождайки от изложеното съдът разполага с процесуална възможност по свое усмотрение да коригира направените от заявителя разноски като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото.

В случая е налице подаване на Заявление по чл.410 ГПК,което е бланково и се попълват данните на страните и обстоятелствата във връзка с претендираното вземане.Няма процесуално представителство и други допълнителни действия по производството.

При тези данни РС-К. е имал възможност да намали сумата за ю.к. възнаграждение,ако счете същото за прекомерна и го е сторил.

Въззивната инстанция споделя изводите на КРС,поради което следва да остави жалбата без уважение ,за което ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба,подадена от в „***“АДВ. чрез ю.к. Н.И. против Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №98 от 06.02.2026г. и Разпореждане №212 от 06.02.2026г.по ч.гр.д. №130/26г. на РСК. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4