Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 07.01.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5960/2017
Вид
Решение № 95
Подписан
07.01.2019
В сила
03.12.2020
Състав
ГАЛЯ ГОРАНОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 22 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 59а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 70 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 7.1.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5960 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът

Д.Х.Б. твърди, че при управление на лек автомобил Волво с peг. № *******, е пострадал при пътнотранспортно произшествие на 19.09.2016 год., настъпило на автомагистрала „Тракия“, км.100+23. Поддържа, че вина за произшествието има водачът на лек автомобил Фолксваген Голф, с peг. № ****** П.Г.П., който нарушил правилата за движение по пътищата - изгубил контрол върху управлявания автомобил, самокатастрофирал, след което напуснал автомобила, оставяйки го в лявата пътна лента за движение на магистралата, без да подсигури безопасността на движението. Водачът на лекия автомобил Фолксваген Голф имал действаща застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество, със срок на действие една година от 21.1.2016 год. В резултат от произшествието ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, кръвонасядания в областта на гръдния кош и долните крайници. Той бил приет за болнично лечение, като претърпял оперативна интервенция за вътрешна фиксация на счупената кост с воларна заключваща плака. Ищецът преминал и през курс по рехабилитация. Ищецът твърди, че търпял силни болки и страдания, възстановяването му преминавало тежко и бавно, той не се чувствал добре и физически, и емоционално. Освен това за известен период той разчитал на помощ от близките си за ежедневните дейности, а преживения стрес оказвал влияние върху живота му. Ищецът предявил претенция за обезщетяване на имуществените и неимуществените от произшествието, но ответникът отказал да заплати обезщетение. Ето защо ищецът предявява иск за сумата 1549.80 лева - обезщетение за имуществени вреди, от които 34.80 лева потребителска такса, 1480 лева за остеосинтеза и 35 лева за рентгеново изследване, и за сумата 40000 лева (съобразно увеличение, допуснато в съдебно заседание на 7.12.2018 г.) - частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди, на обща стойност 50 000 лева. Претендира законна лихва от 25.2.2017 год. датата, на която изтекъл срока за извънсъдебно уреждане на претенцията му. Претендира също и законна лихва от датата на предявяване на иска и разноски.

Ответникът

„Д.з.“ ЕАД оспорва предявените искове. Твърди, че не е отказало изплащане на обезщетение, а е поискало допълнителни доказателства във връзка с отправената до него извънсъдебна претенция. Оспорва да е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, като счита, че основна причина за настъпване на произшествието било противоправното поведение на ищеца. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на принципа на справедливостта и характера и степента на уврежданията. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан и с поведението си е нарушил правилата по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Моли искът да бъде отхвърлен. Поради факта, че не е станал причина за завеждане на делото моли разноски на ищеца да не бъдат присъждани в случай на уважаване на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Й., поддържа предявения иск. Твърди събраните по делото доказателства да установяват елементите на фактическия състав на чл. 432 КЗ, ангажиращи отговорността на ответника.

Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска. Посочва, че исковете са неоснователни. Ищецът е допринесъл вредоносния резултат, шофирайки с несъобразена скорост, което му е попречило да възприеме своевременно авариралия лек автомобил.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от писмените доказателства (Протокол за ПТП от 23.09.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие) и Автотехническата експертиза и Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че на 19.09.2016 г., около 21:00 часа, товарна композиция в състав седлови влекач марка „Волво“, рег. № У8636АН и полуремарке с рег. № *******, се е движела по автомагистрала „Марица“ с посока от град Свиленград към град Любимец. Скоростта на движение е била между 75-75 км/ч, на къси светлини. В пътния участък движението е еднопосочно, с две ленти за движение и една аварийна лента. В същото време след град Свиленград в зоната на км. 100+230 напречно в лявата лента на магистралата се е намирал катастрофирал лек автомобил марка „Фолгсваген“ с рег. № ******* с предна част, попадаща в коридора на движение на композицията. Същият е бил без включени светлини и без поставен триъгълник. Последвал е удар между двете превозни средства между предната лява челна част на влекача и предната дясна странична част на автомобила. Мястото на удар по ширина на пътното платно за движение е в лявата лента за посоката на движение на товарната композиция на около 6,5 – 7,5 м. вляво от десния край на аварийната лента. По протежение на платното за движение мястото на удара е на около 188-190 след ориентира или на около 1-2 метра преди следата от задиране, започваща на 190 метра след ориентира (за ориентир е приет пътен знак Б1, намиращ се в края на десния банкет, на изхода от бензиностанция „РО“ към автомагистралата). В резултат на удара лекият автомобил е изместен напред и се намира в лявата лента с предна част по посока на движението на товарната композиция. Тя продължава движението си напред, като в следствие на опит за избягване на произшествието и удара, при който скоростта на влекача намалява по-рано и по-бързо от тази страна на полуремаркето (т.нар. възсядане). Влекачът и полуремаркето се преобръщат на дясната си страна, приплъзват се по платното за движение на около 47 метра след удара и спират. Като причини за настъпване на ПТП вещото лице посочва: спрелият лек автомобил в тъмната част на денонощието без аварийни светлини и без светлоотразителен триъгълник, както и движението на товарната композиция със скорост 73-75 км/ч, която скорост не позволява на водача да спре автомобила в рамките на видимостта, която е имал пред автомобила от фаровете на къси светлини. Вещото лице отговаря, че в конкретния участък максималната разрешена скорост е била 100 км/ч. Опасната зона за спиране на товарната композиция при скорост на движение 74 км/ч в конкретната пътна обстановка и условия е била около 96 метра. Според експерта при изправни и правилно регулирани светлини, късите осветяват пътното платно пред автомобила на разстояние около 60 метра. Следователно водачът на автомобил „Волво“ би следвало обективно да възприеме намиращия се пред него без светлини и предпазен триъгълник автомобил „Фолксваген“ в момент, когато се е намирал на разстояние 60 метра. Сравнението между опасната зона за спиране на композицията при скорост на движение 74 км/ч и 96 метра отстоянието на товарния състав от мястото на удара в момента, в който водачът й би могъл да възприеме лекия автомобил – 60 метра, показват, че при така избраната скорост на движение на товарната композиция ударът от техническа гледна точка е бил непредотвратим. В допълнителна експертиза вещото лице уточнява, че скоростта на движение на товарния автомобил „Волво“ не е била съобразена с осветеността на фаровете му при къси светлини. Скоростта на движение, при която водачът би могъл да спре автомобила в рамките на осветеното пред автомобила пространство, е около 54 км/ч. При движение със скорост, съобразена с осветеността на фаровете на товарния автомобил, ударът е бил предотвратим. При шофиране на дълги светлини пространството пред автомобила, осветено от фаровете, е 150 метра. Ето защо избраната скорост от 74 км/ч би била съобразена с осветеността на фаровете при включени дълги светлини, респ. ударът е предотвратим технически при движение на дълги светлини.

В съдебно заседание вещото лице подчертава, че фактът, че авариралият лек автомобил е бил разположен под лек ъгъл пречи на възприемането на задните светлоотразители.

От приетата

Съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупване на лявата лъчева кост в долната и част (в областта на китковата става), кръвонасядания на гърдите и долните крайници.

Описаните по-горе травматични увреждания често се срещат при водачи на автомобили след претърпяно ПТП. Тези увреждания се дължат на нанесен внезапен удар от твърди тъпи и ръбести предмети, от които е изградено вътре автомобилното купе. Счупването на лъчевата кост в областта на китковата става се дължи на удар на дланта в кормилния кръг (волана), при който удар ръката се извива от китката силно назад. Лъчевата кост се удря в ладиевидната кост на ръката и това е причината за този вид фрактура. Мекотъканните увреждания се дължат на челни и странични удари на долните крайници в предната част на автомобилното купе. По своят медико-билогичен характер полученото счупване на лъчевата кост е довело пострадалия Д.Б. до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок до 3 месеца. Получените мекотъканни увреждания на гърдите и долните крайници са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице посочва, че спешна медицинска помощ на пострадалия е била оказана в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр.

Ст.Загора, където е приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология.

Постъпил в задоволително общо състояние с болки и деформация в областта на лявата киткова става, без възможност за движение в нея, с охлузвания по гърдите и долните крайници. По спешност са били извършени хематологични и рентгенови изследвания. След проведена предоперативна подготовка пострадалият е бил опериран на 21.09.2016 г. Извършено е било открито наместване на счупената лъчева кост и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове. Включена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалият е бил изписан от болницата на 26.09.2016 г. като лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и аналгетици. По време на амбулаторното лечение ищецът е провеждал контролни прегледи най-вече заради претърпяната фрактура на лявата лъчева кост, поради възникнал оток, изтръпване на пръстите, ограничените движения и за назначаване на рехабилитация. Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок до 2 седмици. Счупената лява лъчева кост е зараснала за срок до 35 дни, а с проведената рехабилитация - общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 3 месеца, който е обичаен в ортопедичната практика при такава костна увреда. През посоченият

3-месечен период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищецът е имал само периодично явяващи се болки в областта на лявата киткова става при обща преумора и най-вече при рязка промяна на времето. Тези болки бързо са отзвучавали след употреба на обезболяващи средства. Наред с претърпените болки през първите 2 месеца ищецът не е можел да си служи с лявата ръка, поради временната имобилизация на китковата става. Това е затруднявало обслужването му в ежедневието. От деня на процесната злополука вече са изминали повече от 1 година и половина. Общото здравословно състояние на пострадалия вече е стабилзирано. В областта на лявата киткова става, по воларната и страна има остатъчен кожен белег от извършената костна операция с дължина 8-9 см., който представлява траен козметичен дефект. Счупената лъчева кост е зараснала окончателно. Китковата става е оточна и папаторно болезнена.