Решение № 55 от 02.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20222120202855 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод жалба на Б. В. В. с ЕГН:**********, чрез адв.В. А., със съдебен адрес: гр.*, ул.“*“ №7, срещу Наказателно постановление № 22-0769001327/20.07.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като били допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН, поради липса на изложение на фактите по делото в наказателното постановление. Моли се за отмяна на атакувания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява а се представлява от адв.А., който поддържа жалбата. На първо място, изтъква, че нарушението не е установено по несъмнен начин от събраните доказателства. На следващо място, посочва, че АУАН е съставен в нарушение на закона, тъй като не бил съставен в присъствието на двама свидетели, доколкото актосъставителят и посоченият в АУАН свидетел не били такива по установяване на административното нарушение. Отново моли за отмяна на атакуваното НП, както и за присъждане на разноските, направени от страна на жалбоподателката.

Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт - *, която счита, че жалбата е неоснователна, поради което и пледира за потвърждаване на 1

НП изцяло. В приложено писмено становище юрк. Желязкова развива съображенията си, като моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 25.07.2022 г., а жалбата е депозирана на 02.08.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 19.04.2022 г., около 09:46 часа, жалбоподателката управлявала лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № * в гр. Бургас, като на кръстовището на бул. „Стефан Стамболов‘ и ул.“Струга“, извършила маневра по преминаване от лява лента за движение на пътното платно, по която се движела до момента, в дясна пътна лента, по която се движел към този момент товарен автомобил „Волво“ с рег.№ *. При преминаването от лявата в дясна пътна лента В. не пропуснала товарния автомобил, в резултат на което го ударила и допуснала ПТП с материални щети по двете МПС.

След така настъпилото съприкосновение, водачът на товарния автомобил, който бил първоначално спрял, напуснал местопроизшествието, а жалбоподателката подала сигнал до полицейските органи.

Впоследствие и двамата водачи на участвалите в процесното ПТП автомобили били призовани в Сектор „Пътна полиция“ гр.Бургас, където на жалбоподателката бил съставен АУАН със сериен №* от 19.04.2022 г., като й било вменено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.

Впоследствие, въпреки депозираното от нейна страна възражение (л.12), било издадено процесното НП, с което била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, поради което, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал.

1, т. 5 ЗДвП, й било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, които като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - * - Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР- гр.Бургас, която към дата 20.07.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 2

8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН.

Въпреки това обаче, в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на закона.

Първото такова нарушение е неправилна правна квалификация при правилно установени факти. Според чл.25, ал.1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Според правилото на следващата алинея на същата норма, а именно на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Съпоставката на двата текста, като че ли не обосновава извод за неправилна правна квалификация на деянието, описано в НП. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП установява задължение за водача преди извършването на определени (но неизчерпателно изброени) действия, сред които и преминаване в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, както и да съобразява своята маневра с тяхното разположение и параметри на движение, всичко това – за осигуряване на пътната безопасност. Съответно, разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП урежда единствено правоотношенията, свързани с предимството на водачите при престрояване от една в друга съседни пътни ленти в две хипотези – при самостоятелно преминаване на едно МПС от една лента в друга лента и при едновременни маневри на две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти.

В конкретния случай, деянието на

В., както е описано в административнонаказателната преписка и както бе установено да е осъществено, е свързано с маневра, при която тя е навлязла в съседна лента (престрояване) към движещото се в нея ППС, без да е налице едновременна маневра от страна на жалбоподателя и на 3 другия водач за преминаване в двете съседни пътни ленти. В. не е осигурила предимство на водача на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента и при навлизането си е ударила автомобила с рег. № *, т. е. действала е без предварително да се убеди, че така няма да създаде опасност за преминаващото край нея ППС и в нарушение на изискването за пропускането му, с което деяние е осъществен именно състава на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Като е квалифицирал неправилно деянието по чл.25, ал.1 ЗДвП, наказващият орган е засегнал правото на защита на В., подвеждайки извършеното от нея под фактически състав, съдържащ обективни елементи, неотносими към казуса.

Нарушена е разпоредбата и на чл. 40, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който е посочен като свидетел очевидец.

По делото няма нито свидетели, които да са очевидци на случая, нито такива по установяване на нарушението (който не е очевидец на момента на настъпване на нарушението). В. и вторият водач на ППС, който също е участвал в процесното ПТП, са извикани впоследствие в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, където са им били съставени АУАН. В АУАН, съставен на настоящата жалбоподателка, е посочен З. Д. като свидетел очевидец. Установи се, че по делото не е имало такива, поради което той е свидетел по съставяне на АУАН (т.е. трето лице, невъзприело лично обстоятелства по случая). В тази хипотеза, законодателят изисква АУАН да се състави в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него – чл.40, ал.3 ЗАНН. С оглед неспазване изискването на разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН е осъществено процесуално нарушение, което е опорочило административнонаказателното производство.

Предвид това, а и с оглед нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН и чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН, непосочвайки съобразно установените факти правилната законова разпоредба, която е нарушена, то наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото, претенцията на В. за присъждане в нейна полза на направените разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 350 лева за заплатен адвокатски хонорар в пълен размер с оглед характера и сложността на производството.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001327/20.07.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Б. В. В. с ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. В. с ЕГН:********** сума в 4 размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5