Определение № 135 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. София, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503415 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274, АЛ.1 Т.1 ОТ ГПК

ВР. ЧЛ.121 ГПК ВР. ЧЛ. 108, АЛ. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 126755/18.11.2024 г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, ЕИК

204219357, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Трети март“ № 59, подадена чрез адв. Д. Д. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4335 от 11.11.2024 г., постановено по т.д. № 1010/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, с което е оставено без уважение възражението по чл. 108, ал. 1 вр. с чл. 119, ал. 4 ГПК, обективирано в отговора на исковата молба с вх. № 122021/07.11.2024 г., подаден от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД.

Излагат се съображения, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. С оглед разпоредбата на чл. 105 от ГПК, след като седалището на дружеството е в гр. Добрич, делото следва да бъде разглеждано от Окръжен съд - Добрич, а не от Софийски градски съд. Счита, че подсъдността на предявените обратни искове по чл. 219, ал. 3 ГПК не е обусловена от първоначално предявените искове.

Моли съда да отмени обжалваното определение и делото да бъде изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Добрич.

Ответникът по частната жалба „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И

МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК 131283857, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. „Алабин“ № 33, в срока за отговор, е взело становище по жалбата, като счита същата за недопустима, подадена след срока за обжалване на цитираното определение.

Счита същата и за неоснователна и необоснована, тъй като искът е бил 1 предявен за съвместно разглеждане, като обратен иск по приключилото т.д. № 2300/2020 г. по описа на СГС. Твърди, че на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК предявеният обратен иск подлежи на разглеждане от местно и родово компетентният съд, който разглежда и основния иск, като в този случай правилата на местната подсъдност по чл. 105 от ГПК не намират приложение и по силата на чл. 219 от ГПК, обратният иск към момента на подаването му е подлежал на разглеждане от Софийски градски съд. Сочи, че съгласно чл. 120 от ГПК, настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. В тази връзка, настъпилите след подаване на обратния иск фактически обстоятелства, а именно, че същият е бил отделен за разглеждане в самостоятелно производство, не са основание за промяна на неговата подсъдност и изпращането му на Окръжен съд-Добрич, тъй като разпоредбите на чл. 219, ал. 3 и чл. 120 от ГПК, дерогират общото правило на чл. 105 ГПК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК (обжалваното определение е издадено на 11.11.2024 г. като частната жалба е подадена на 18.11.2024 г. по ел. поща). Жалбата изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 121 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По искова молба на „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ”

ЕООД, ЕИК 131283857 против „АЛБЕНА“ АД, ЕИК 834025872 с правно основание чл. 99 ал.1 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, е било образувано т.д. № 2300/2020 г. по описа на СГС, VІ-4 състав.

С подадената по делото допълнителна искова молба от „ ищецът „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е направил искане за конституиране на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Трети март“ №59, като трето лице – помагач. С допълнителната искова молба са били предявени и обратни искове на ищеца срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД.

С Определение съгласно Протокол от съдебно заседание от 04.06.2021 г., по т.д. № 2300/2020 г. , съдът е постановил разглеждане в отделно производство на предявения от „ВИНЕР-ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД обратен иск.

По т.д. № 2300/2020 г. на СГС, VІ-4 състав, е било постановено Решение № 260739/21.12.2022 г. (влязло в сила на 18.07.2024 г.).

След изпращане на препис от така постановеното определение е било образувано т.д. № 1010/2021 г. по описа на СГС, VІ-4 състав.

2

С Определение № 102/10.06.2024 г. производството по т.д. № 1010/2021 г. е било спряно до приключване на т.д. № 2300/2020 г. с влязъл в сила съдебен акт.

След възобновяване на производството по т.д. № 1010/2021 г. с определение № 3068/07.08.2024 г., съдът е разпоредил връчване на птреси от исковата молба и доказателствата на ответника по делото „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД.

С отговора на исковата молба с вх. № 93666/28.08.2024 г. ответникът е направил възражение за местната подсъдност на делото, което следвало да се разглежда от Окръжен съд-Добрич, а не от Софийски градски съд.

С допълнителна искова молба с вх. № 109079/11.10.2024 г. по описа на СГС ищецът е оспорил възражението по чл.119 от ГПК, с оглед на обстоятелството, че исковете са били предявени като обратни и това определя да се прилагат правилата за подсъдността по гр.д. № 2300/2020 г. по описа на СГС.

С Определение № 4335 от 11.11.2024 г., постановено по т.д. № 1010/2021 г. по описа на СГС (предмет на обжалване в настоящото производство), е оставено без уважение възражението по чл. 108, ал. 1 вр. с чл.

119, ал. 4 ГПК, обективирано в отговора на исковата молба с вх. № 122021/07.11.2024г., подаден от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД. Изложени са мотиви, че исковете, по които е образувано т.д. № 1010/2021 г., са били предявени първоначално като обратни искове по реда на чл.219 ал.3 ГПК по т. дело N 2300/2020 г. с допълнителната искова молба на „Винер- Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД, поради което подсъдността на тези обратни искове е обусловена от подсъдността на т.дело N 2300/2020 г. на СГС. По това дело спорът е бил подсъден на СГС, поради което и спорът по обратните искове, по които е образувано делото, също е подсъден на СГС.

Обстоятелството, че обратните искове са отделени за разглеждане в отделно производство не е основание за промяна на подсъдността.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По общото правило на чл.105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. То се прилага във всички случаи, в които липсва специална подсъдност по друг критерий. Изключение от това правило е предвидено в редица норми, една от които е тази на чл. 108, ал. 1 ГПК, съгласно която искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

Съгласно чл. 219, ал. 3 ГПК страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане пред съда, пред който е била предявена първоначалната искова молба. Обратният иск се предявява винаги като евентуален и ответникът по него не е главна страна по претенцията на ищеца.

Спецификата му обуславя неговото разглеждане в едно производство с първоначално предявения иск. При липса на родова компетентност на съда, определена съобразно главния иск, или с оглед спецификата на 3 производството по този иск, се постановява отказ за приемането и разглеждането му в същото производство.

В конкретния случай, ищецът по делото е предявил обратен иск с подадената от него ДИМ по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД – т.е. по време на висящността на производството по т.д. № 2300/2020 г. по описа на СГС, VІ-4 състав. Именно това е моментът, който определя местната подсъдност, която зависи изцяло от първоначално предявения иск и се определя съобразно правилата на чл. 105117 от ГПК.

Действително, след предявяване на обратния иск са настъпили определени фактически обстоятелства във връзка с него – а именно, същият не е приет за разглеждане в рамките на висящото дело, тъй като това би забавило производството по първоначално предявения иск, образувано е ново дело (спряно за значителен период от време, възобновено след постановяване на решение по първоначално образуваното производство, като е пристъпено към размяна на книжа).

Тези фактически обстоятелства обаче не обуславят промяна на местната подсъдност, предвид следното:

В разпоредбата на чл. 120 ГПК е посочено, че настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото, т.е. настъпва стабилизирането й.

Процесуалният закон прави разграничение между правилата за родовата и местната подсъдност. При родовата подсъдност всички настъпили в хода на производството промени във фактическите обстоятелства задължават съда да изпрати делото на компетентния съд. При местната подсъдност настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства не са основание за препращане на делото – чл.120 от ГПК. Когато ищецът избере местно компетентния съд, той прави този избор с предявяване на иска и законът не предоставя възможност в хода на процеса да се променя този избор, като същият обуславя и това кой е компетентният съд да разглежда предявените насрещни и обратни искове.

Както и да приключи първоначалния иск, дори и при прекратяване на производството срещу ответник, чието седалище е обосновало избор на местно подсъден съд, този избор не може да се променя. В този смисъл са Определение № 435 от 16.06.2023 г. по ч. т. д. № 786/2023 г., ВКС, Т. К., І Т. О. и Определение № 638/2012 г. по ч. т. д. № 384/2012 г. на II Т.О.

Цитираната практика обосновава извод, че местната подсъдност не може да бъде обусловена от адреса или седалището на ответника по обратния иск, тъй като местната подсъдност е определена императивно по силата на закона към момента на подаване на исковата молба по висящото производство по първоначално предявения иск. Фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността в съответствие с текста на чл. 120 ГПК, подлежат на съобразяване, като съществуващи към момента на предявяването на исковата молба. Разпоредбата на чл. 120 ГПК има предвид случаите, когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност отговаря на определената от закона местна подсъдност, но впоследствие са настъпили нови обстоятелства, като тази норма е създадена срещу евентуално 4 недобросъвестно поведение на ответника чрез непрекъснати промени в седалището или други обуславящи местната подсъдност обстоятелства – в този смисъл е и Определение № 540 от 22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4281/2018 г., на ВКС, Г. К., ІV Г. О. , препращо към Определение № 651 от 04.10.2013 г. по ч. т. д. № 2829/2013 г., на ВКС Т. К., ІІ Т. О.

Предвид изложеното, съдът намира, че подсъдността на обратните искове, предмет на т.д. № 1010/2022 г., следва подсъдността на т.д. № 2300/2020 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, и и не е обвързана с подсъдността по чл.

108, ал. 1 ГПК.

Поради това следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

С оглед на изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4335 от 11.11.2024 г., постановено по т.д. № 1010/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл.

274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5