Определение № 455 от 07.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110114557 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т С” ЕАД, чрез юрк. И., срещу Р. И. П.а – С и Р. И. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца посочените суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2024г. по ч.гр.д. № 16215/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

С молба от 16.04.2025 г. ищецът, чрез юрк. П (надлежно упълномощена), е заявил, че оттегля предявените искове в частта срещу ответника Р. И. П.а – С, поради което с влязло в сила определение от 24.07.2025 г. съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 14557/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта, в която са предявени от „Т С” ЕАД, чрез юрк. И., срещу Р. И. П.а – С положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото определение съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в посочената част.

При опит за връчване на книжата на ответника Р. И. П. и след извършена справка в НБДН е установено, че същият има регистриран настоящ адрес на територията на Испания.

Настоящият състав приема, че спорът между страните не му е международно подсъден, поради което следва да прекрати производството по делото, при следните аргументи:

С Гражданския процесуален кодекс е въведено служебно задължение на съда да следи за подведомствеността на заведено пред него дело, като този въпрос може да се повдига от съда при всяко положение на спора съгласно чл. 15, ал. 1 ГПК. Разпоредбата ограничава проверката на подведомствеността само, когато в закон е определен срок за това, но по отношение преценката за международната компетентност на българския съд липсва посоченото ограничение.

Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите (ЗЗП), поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото, в това число и извършената справка в НБД „Население“ се установява, че Р. И. П. има местожителство/обичайно местопребиваване в Испания, където е регистриран настоящият му адрес, като аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при многократните посещения на адреса на посочения в исковата молба топлоснабден имот длъжностното лице по призоваването е събрало надлежни сведения от съседи, че Р. И. П. не живее на този адрес.

Горното дава основание да се приеме, че ответникът Р. И. П. няма обичайно местопребиваване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с 1 потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал.

3 ГПК, не се твърди, нито установява.

Предвид характера на спора (спор за вземания, за които се твърди, че произтичат от договорно правоотношение) и момента на образуване на делото приложим е Регламент 1215/2012г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския, регламентиращ международната компетентност на съдилищата (Регламента), който предвижда, че по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от раздел 4 "Компетентност при потребителски договори".

Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.

Тази компетентност е специална, уредена с цел защита на по-слабата страна в правоотношението, произтичащо от потребителски договор. С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, а ответникът Р. И. П. – потребител, който няма обичайно местопребиваване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и константната съдебна практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/2022 г. по описа на ВКС.

Поради това производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото съдът не е международно компетентен да разгледа настоящия спор.

Така мотивиран и на основание чл. 15 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14557/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав, в останалата част, в която са предявени от „Т С” ЕАД, чрез юрк. И., срещу Р. И. П. положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2024 г. по ч.гр.д. № 16215/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в останалата част, в която е разпоредено длъжникът Р. И. П. да заплати на заявителя „Т С” ЕАД следните суми: 1274,83 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 135,55 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.02.2024 г.; 43,73 лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 8,39 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.02.2024 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2