Решение № 386 от 16.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Видин, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320102841 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т .3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ .

Ищецът К. М. М., с ЕГН: **********, c адрес: гр. ********,твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника "ПСТ ВИДИН" ЕООД с ЕИК:

****, с адрес: гр. ********,, като е изпълнявал длъжността „***" с място на работа „ПСТ Видин“ ЕООД.

Излага,че на 29.10.2025г. му е била връчена Заповед № 44/ 29.10.2025г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 29.10.2025г. на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ- прекратяване на трудовия договор при намаляване обема на работа.

Подържа се,че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно, тъй като не е налице визираното в чл.328, ал.1, т.З от КТ основание за прекратяване на трудовия договор на доверителя ми, тъй като реално няма намаляване обема на работата, извършвана ищеца,както и поради това, че при уволнението не е извършен подбор между ищеца и останалите служители, извършващи същата дейност.

Сочи се,че съгласно щатното разписание на дружеството длъжността на ищеца „***" не е единствена щатна бройка, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор съгл. чл. 329 от КТ, но такъв не е бил 1 извършван.

Отделно се подържа незаконосъбразност на заповедта за уволнение ,поради това,че към момента на връчване на заповедта за уволнение, не е била преодоляна предвидената в чл. 333 от КТ закрила при уволнение, от която ищецът се е ползвал.

Излага се ,че ищецът страда от болест, предвидена в Наредба №5 от 1987г. на МНЗ, основание за закрила по чл.333, ал.1, т.З от КТ , а именно ************ (******),включително и във връзка с Експертно решение на ТЕЛК ищецът се е ползвал и от закрилата на чл.333, ал.1, т.2 от КТ ,в качеството му на трудоустроено лице- с 66% призната трайна неработоспособност и съответни противопоказания на труд.

Излага се ,че доколкото заболяването попада в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. I от Кодекса на труда, работодателят незаконосъобразно не е поискал, както предварително разрешение на инспекцията по труда, така и мнение на трудово-експертната лекарска комисия (чл. 333, ал. 1 и 2 КТ),поради което работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333. ал. 1, т. 3 КТ, а също и тази по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, от която ищецът също се ползва.

Сочи се ,че ответникът е имал обективна възможност да стори това, доколкото неговите длъжностни лица са разполагали с решенията на ТЕЛК, вкл. последното такова, с които освен признаване на намалената работоспособност на ищеца, са посочени и противопоказните условия на труд.

Твърди се ,че поради уволнението ищецът е останал без работа, Иска се от Съда,след допуснато изменение, да постанови решение, с което:

1. Да се признае уволнението на К. М. М., с ЕГН ********** за незаконно и да се отмени Заповед № 44/ 29.10.2025г. на управителя на „ПСТ ВИДИН“ ЕООД за прекратяване на трудово правоотношение като незаконосъобразна;

2. Да се възстанови ищеца К. М. М. с ЕГН: ********** на заеманата от него преди уволнението длъжност ,,***" в "ПСТ ВИДИН" ЕООД.

3. Да се осъди „ПСТ ВИДИН" ЕООД с ЕИК ****, с адрес: гр. ****, да 2 заплати на К. М. М., ЕГН ********** сумата от 4370.32 евро/равностойност в лева-8547.61 лв/, представляваща полагащото му се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от датата на уволнението- 29.10.2025г. до 28.02.2026г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.

По делото е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК от ответната страна „ПСТ ВИДИН“ ЕООД, в който е оспорен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Застъпено е становище, че уволнението е законосъобразно. Подържа се ,че работодателят е извършил подбор между всички служители,заемащи длъжността „***“,като е издадена съответна заповед и е назначена комисия.

Излага се ,че ищецът не е представил предписание за трудоустрояване по смисъла на чл.314 КТ,поради което за работодателя не е възникнало задължение да иска мнение то ТЕЛК и разрешение от ИТ по чл.333 ал.1 т.2 от КТ.

От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:

Не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжността „***“ „Главен специалист административно и техническо обслужване“ с месторабота с място на работа „ПСТ Видин“ ЕООД,който факт е виден и от приложеното допълнително споразумение към трудов договор.

Не е спорно и че със Заповед № 44/ 29.10.2025г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ- прекратяване на трудовия договор при намаляване обема на работа ,считано от 29.10.2025г..

Не е спорно също така, че ищеца страда от заболяване/ а именно ************ (******)/,което попада в списъка на защитените заболявания по Наредба №5/1987 г.,което е видно и от приложеното по делото Експертно решение на ТЕЛК №**** от 01.08.2025 г.,съдържащо необходимите реквизити и подписано от членовете на Обща ТЕЛК..

От това Експертно решение на ТЕЛК,е видно,че ищеца е трудоустроен с 66% призната трайна неработоспособност и съответно посочени противопоказания на труд.

3

От трудовото досие на ищеца се установява,че в него, освен посоченото експертно решение ,фигурират и ЕР на ТЕЛК № ***/ 16.05.2022г., ЕР на ТЕЛК № ****/ 06.04.2022г., ЕР на НЕЛК № ****/ 26.09.2022г., ЕР на ТЕЛК № *****/ 31.10.2022г., ЕР на ТЕЛК № *****/ 26.09.2023г., ЕР на ТЕЛК № ****/ 26.05.2020г.

Посочените данни дават основание на съда преди да вземе отношение по съществото на делото да извърши проверка за спазване процедурата по чл.333 от КТ/едно от възраженията на ищеца е именно в тази посока/.

С оглед ангажираните по делото доказателства за наличието на заболяване/ ************/,което е включено в Наредба №5/1987 г.,е безспорно,че ищеца се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 КТ и то на основанието в т.3.

Същевременно същия се ползва ,с оглед Експертно решение на ТЕЛК №**** от 01.08.2025 г.,с което е призната 66% трайна неработоспособност и от защитата по чл.333 ал.1 т.2 КТ.

По делото не са представени и ангажирани доказателства от страна на работодателя ,че е поискал предварително разрешение на инспекцията по труда, както и мнение на трудово-експертната лекарска комисия (чл. 333, ал. 1 и 2 КТ) за уволнението.

Както се посочи по-горе в трудовото досие на ищеца фигурира процесното Експертно решение на ТЕЛК,поради което съдът приема ,че работодателя е уведомен за съставомерните обстоятелства- наличието на заболяване,попадащо в списъка на защитените заболявания по Наредба №5/1987 г.,както и призната намалена работоспособност на ищеца,с посочени противопоказни условия на труд, с които работодателят е задължен да се съобразява, като в случая решението на ТЕЛК е напълно достатъчно и има силата на задължително предписание за работодателя.

Във връзка с горното се налага извод,че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а също и тази по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, от която ищецът се ползва,поради което уволнението се явява незаконосъобразно.

При това положение заповедта за уволнение,съгласно чл.344 ал.3 от КТ, следва да се отмени като незаконна само на това основание ,без да се 4 разглежда трудовия спор по същество.

Във връзка с изложеното Съдът счита, че искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен,поради което следва да уважи същия като се отмени Заповед № 44/ 29.10.2025г. на управителя на „ПСТ ВИДИН“ ЕООД,с която на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.

С оглед основателността на иска по чл.344 ал.1т.1 КТ иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***” също се явява основателен.

При данните по делото основателен се явява и иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ.

От представените доказателства:-декларация от ищеца и служебна бележка от Д“БТ“,от която е видно,че е безработен, се установява, че от уволнението си ищеца не е работил по друго трудово правоотношение в исковия период.

От основното заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за претендирания период от 29.10.2025 г. до 28.06.2026г. ,обезщетението по чл. 225 от КТ възлиза в размер на 4370.32 евро, като вещото лице е съобразило нетното трудово възнаграждение на ищеца.

Заключението е изготвено от компетентно лице, даден е отговор на поставените задачи , поради което Съдът го е приел.

Възраженията на ответника ,във връзка с обезщетението по чл.225 ал.1 КТ,се явяват неоснователни: основанието за плащане на обезщетението по чл.225 КТ е различно от това по чл.220 КТ,поради което направеното плащане по чл. 220 КТ не санира неизпълнението от страна на работодателя и не се приспада.

Съгласно представените вътрешни правила за организация на работна заплата в дружеството / чл.15, чл.16 и чл. 26/ , месечните индивидуални работни заплати са определят според текущо постигнатите резултати по количествени и качествени параметри, като се определят не само според действително отработеното време, но и според индивидуалния принос , отразен като коефициент на трудово участие.

Плащанията по чл.15 съставляват възнаграждения с постоянен характер 5 за разлика от другите предвидени поощрения, посочени в буква Г „Годишно и еднократно стимулиране“ и гл. V „Поощрения и санкции“ и са взети предвид от вещото лице при формирането на месечното възнаграждение и съответното обезщетение по основното заключение,което съдът възприема.По тази причина възражението,че при БТВ не се включва заплатения за последния месец ДМС, е неоснователно.

Във връзка с изложеното иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер,а именно за 4370.32 евро.

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. В случая направените от ищеца разноски са за адвокатско възнаграждение са в размер на 600 евро и следва да се присъдят.

Ответната страна ще следва да заплати държавна такса за съединените искове в общ размер от 200.37 евро.,както и платеното от бюджета възнаграждение за вещо лице в размер на 61.36 евро /равностойност на 120 лева./.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА уволнението на К. М. М., с ЕГН: **********, c адрес: гр.

********,извършено със Заповед № 44/ 29.10.2025г. на управителя на „ПСТ ВИДИН“ ЕООД,на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ същата заповед.

ВЪЗСТАНОВЯВА К. М. М., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност на заеманата от него преди уволнението длъжност ,,***" в "ПСТ ВИДИН" ЕООД.

ОСЪЖДА „ПСТ ВИДИН" ЕООД с ЕИК ****, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на К. М. М., ЕГН ********** сумата от 4370.32 евро/равностойност в лева-8547.61 лв.-нетно/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода,считано от 29.10.2025г./датата на уволнение/ 6 до 28.02.2026г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба/16.12.2025 г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ПСТ ВИДИН" ЕООД с ЕИК: ****, с адрес: гр. ******** ДА ЗАПЛАТИ на К. М. М., ЕГН ********** сумата от 600 евро-направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ПСТ ВИДИН" ЕООД с ЕИК: ****, с адрес: гр. ******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 200.37 евро за държавна такса, сумата от 61.36 евро /равностойност на 120 лева/, както и 2.56 евро – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от датата му на обявяване – 15.06.2026 г..

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 7