Решение № 79 от 27.02.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Б.С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101168 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове от З. З. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., кв.Л. 8, бл. 817, вх.Б, ет.1, ап.25, с настоящ адрес: с.Г., ул.Я.З. №30, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.С., ул.Т. №5Б, ет.3, оф.311, чрез адв.Л. Б. – САК, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Н. №25, ет.5, общ. С., обл. С., както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит № max_300875277/18.04.2024г., а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора; както и обективно кумулативно съединен с главния иск осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1139,83лв.

/хиляда сто тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, платена без основание по процесния договор.

В исковата молба се сочи, че на 18.04.2024г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за кредит № max_300875277, по силата на който кредитодателят му предоставил в заем сумата в размер на 1300,00 лв. при ГЛП от 40,72% и ГПР от 50,21 %. Ищецът следвало да върне сумата в общ размер на 1698,00лв., включваща главница и договорна лихва.

Твърди се, че съгласно чл.9, ал.1 от Договора, ищецът следвало да заплати такса бързо разглеждане в размер на 782,25лв., а съгласно чл.9, ал.2 следвало да заплати такса експресно обслужване в размер на 1173,20лв., вследствие на което задължението по Договора възлизало на сумата в общ размер на 3654,00лв.

1

Излага доводи за недействителност на процесния договор. Сочи, че уговорените между страните допълнителни такси имат характера на допълнително възнаграждение за кредитодателя, представляват общ разход по кредита, предвид което следва да бъде включени в ГПР по Договора, а невключването им води до недействителност на последния.

Излага доводи за липса на ясно разписана методика относно това кои компоненти са включени при формиране на ГПР.

Инвокира доводи в подкрепа на твърдението за недействителност на клаузите за бързо разглеждане и експресно обслужване.

Ищецът сочи, че във връзка с процесния договор е извършил плащания в общ размер на 2439,83лв. Сочи, че поради нищожност на Договора дължи единствено връщане на чистата сума по същия.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира доводи за действителност на Договора, като сочи, че същият е сключен при съобразяване с разпоредбите на ЗПК. Сочи, че таксите за бързо разглеждане и експресно обслужване не следва да бъдат включвани към ГПР по договора, тъй като не представляват общ разход по кредита. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, като същото се установява и от събраните доказателства, че между страните е сключен Договор за кредит № max_300875277, по силата на който ответникът, в качеството му на кредитодател, е предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 1300,00 лв. при ГЛП от 40,72% и ГПР от 50,21 %. Ищецът следвало да върне сумата в общ размер на 1698,00лв., включваща главница и договорна лихва.

Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва услугите "бързо разглеждане на искането за кредит" и "експресно обслужване" по своя кредит, като е уговорено ищецът да заплати такса бързо разглеждане в размер на 782,25лв. и такса експресно обслужване в размер на 1173,20лв. Уговорено е посочените такси да са дължими на равни части през целия период на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Вследствие на посоченото задължението по Договора възлизало на сумата в общ размер на 3654,00лв.

От приложеното по делото преводно нареждане, неоспорено от ответника, се установява, че във връзка с процесния договор ищецът е заплатил сумата в размер на 2439,83лв. В този смисъл е и приложената от ответника справка за извършени плащания от 2 страна на ищеца по процесния договор. За прецизност следва да се отбележи, че въпросната справка от ответното дружество – кредитор се цени от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК като съдържаща признание на неизгоден за страната факт – получени парични суми от длъжника по кредита за погасяване на негови задължения, начислени му от кредитора Между страните не се спори, че към ГПР по Договора не са включени "бързо разглеждане на искането за кредит" и "експресно обслужване".

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че исковете са предявени при наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита, като намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на исковете. В тази връзка следва да се отбележи, че за ищеца винаги е налице правен интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, респ. на отделни клаузи от него, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор (клаузи).

За да бъде уважен предявеният установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване факти и обстоятелства, обосноваващи абсолютна първоначална недействителност (нищожност) на процесня договор, а именно, че нарушава закона или нарушава определен/и морален/ни принпип/и, което води до неговото противоречие с добрите нрави.

С проекта за доклад, обявен за окончателен в открито заседание на 27.01.2026г., съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен Договор за кредит № max_300875277/18.04.2024г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца главница в размер на 1300,00лв., при ГЛП от 40,72% и ГПР от 50,21 %; че таксите за бързо разглеждане и експресно обслужване не са включени към ГПР.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните 3 клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл.22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на процесния договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми на чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 oт ЗПК във връзка с изискванията на закона към годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 oт ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР 50,21 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така посоченият размер не надвишава максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. Според настоящия състав на съда обаче този размер не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане и таксата за бързо 4 разглеждане по кредита, които също следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на такса за експресно разглеждане и таксата за бързо разглеждане, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че посредством същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая възнагражденията за допълнителните услуги са разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план.