Решение № 796 от 06.08.2019, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2275/2018
- Вид
- Решение № 796
- Подписан
- 06.08.2019
- В сила
- 10.01.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ПЕТКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И Е
796/6.8.2019г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на осми юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2275/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, против Д.Г.Е. за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Приложение № 1 от 01.04.2015 г. към Договор за цесия от 16.11.2010 г., между заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 611/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявени са, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, положителни искове, както следва: с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 500.00 лв. (петстотин лева) – непогасена главница по Договор за паричен заем № 2144056/09.09.2014г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г. до окончателно плащане; с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 59.92 лв. (петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) – неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 08.10.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 07.03.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 353.40 лв. (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение разсрочено за плащане за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.20158 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) – договорни разходи по принудително събиране на просрочено вземане; с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 203.37 лв. (двеста и три лева и тридесет и седем стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 09.10.2014 г. до подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г., както и насрещно възражение от потребителя - ответник против ищеца с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от Договора за заем като неравноправни.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 9.09.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ и Д.Г.Е. /Заемател/, въз основа на Предложение от последния, бил сключен Договор за паричен заем с № 2144056/9.09.2014 г., съгласно който Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща чиста стойност на кредита. Била договорена лихва в размер на 55.92 лв., като по този начин общия договорен размер на плащанията възлизал на 559.92 лв., а Заемателят се задължил да върне същия на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 93.32 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил 08.10.2014 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 7.03.2015 г.
С Договора за заем, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко, от които да отговаря на определени в договора изисквания или валидна банкова гаранция, с бенефициер Заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя, която да е валидна 30 дни след крайния срок на договора. Предвид обстоятелството, че Заемателят не бил представил нито едно от договорените обезпечения Заемодателят начислил неустойка за неизпълнение, в размер на 353,40 лева, която страните се споразумели да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 58,90 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по Договора за заем.
Ищецът твърди, че Заемателят не бил извършил плащане по паричния заем.
Страните се договорили, че при забава плащането, на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 30 календарни дни, Заемателят дължи на Заемодателя такса за разходи по събиране на вземането (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) в размер на 9,00 лв. Таксата се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да плати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.. На това основание на длъжника е начислена такса разходи в размер на 45,00 лв.
Съгласно Договора за заем, за периода от 9.10.2014 г. /ден след падежа на първата погасителна вноска 08.10.2014 г./, до датата на подаване на заявлението в съда, на ответникът била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, в общ размер 203,37 лева - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 7.03.2015 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На това основание на 1.04.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2144056/9.09.2014 г., е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, с ЕИК ***бил правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с ЕИК ***. Твърди се, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощил „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
На това основание, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, до ответника било изпратено Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2144056/08.04.2015 г. от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Ответникът не бил намерен на адреса и писмото било върна в цялост. На 18.07.2018 г. ищцецът изпратил повторно Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С- ИАМ/2144056/17.07.2018 г. чрез куриер на същия адрес на длъжника, като от Обратна разписка към товарителница № 67914883 се установявало, че писмото е получено лично от длъжника на 19.07.2018 г.
След придобиване на вземането цесионерът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което е образувано ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен. Съдът е издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Длъжникът не е намерен на установените в адреси и Заповедта за изпълнение му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: 500,00 лв. - главница; 59,92 лв. - договорна лихва върху главницата за период от 08.10.2014 г. до 07.03.2015 г.; 353,40 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение начислена във вноските за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.2015 г.; 45,00 лв. - такса разходи по събиране на дълга;
203,37 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 09.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на Заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното производство, както и разноските по исковото производство и юрисконсулстско възнаграждение, в размер на 350 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител, подава писмен отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен. Намира клаузата за неустойка в чл. 4, ал. 2 от Договора за заем за неравноправна и нищожна на основание чл. 143 ЗЗП, както и прави възражение за недействителност на Договора по чл. 22 ЗПК, обосновано с твърдението, че не са изпълнени законовото изискване, както на чл. 10, ал. 1, така и на чл. 11, ал. 1, точки 10,11 ЗПК. В тази връзка намира, че следва да се върне само чистата стойност, без да се дължи лихва и други разходи по заема.
В проведените по делото съдебно заседания, ищецът не се явява като е подал Становище рег. № 7161/23.04.2019 г., по описа на РС Шумен и Становище рег. № 12410/05.07.2019 г., по описа на РС Шумен, с което поддържа предявените искове. Оспорва заключението на допуснатата по делото ССчЕ. Особеният представител на ответника поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото препис от Договор за паричен заем № ***. /л.
3/, се установява, че въз основа на Предложените от ответника в настоящото производство /л. 6/, „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредиртор, е предоставило на длъжника - ответник, заем в размер на 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40 пункта и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,02 %. Съгласно чл. 2, т. 7 от Договора за заем общия размер на всички плащания възлиза на 559.92 лв., които заемателят следвало да бъде върне на 6 месечни вноски, всяка в размер на 93.32 лв. Падежът на месечните вноски е посочен в чл. 2, т. 5 от Договора за заем, като последната вноска следвало да бъде платена на 07.03.2015 г.
Според чл. 3 от Договора за заем с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил изцяло заемната сума, като договора има силата на разписка за предадената съответно получената заемна сума.
С чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, Заемателят се задължил в тридневен срок, считано от сключване на договора да предостави на кредитора обезпечение било като две физически лица поръчители, при посочени в договора изисквания, било чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, като при неизпълнение дължи неустойка в размер на 353.40 лв., която се съгласил да плаща заедно с всяка месечна погасителна вноска, към която се добавя сумата от 58.90 лв. Така, погасителната вноска, която следвало да плаща ответникът от 93.32 лв., се увеличила на 152,22 лева, а общото задължение от 559.92 става на 913.32 лева.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договор за заем страните се съгласили, че при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни, Заемодателят ще направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни разговори и т. н., за което Заемателят ще дължи плащане на разходи в размер на 9 лв., които да се начисляват и за всеки следващ 30 - дневен период, през който има забавено плащане на вноска с повече от 30 дни, като общо тези разходи не могат да бъдат повече от 45 лв.
С чл. 8, ал. 3 от Договора за заем страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски Заемателят дължи на Заемодателя и законната лихва за всеки ден забава.
Разпечатката съдържа 27 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d8271ae-a718-45ed-9f51-3f2578c5cb13