Решение № 1636 от 29.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Пловдив, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330202231 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Т. Ф., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6269288, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото. Редовно призован, не се явява лично и не се представлява от процесуалния си представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. До съда е представено писмено становище от страната посредством гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова, която излага доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендира и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли същият да бъде намален от съда до минимума, предвиден в Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът я приема за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

С ЕФ Серия К № 6269288, издаден от ОДМВР Пловдив жалбоподателят Ф. е наказан за това, че същият на 02.08.2022г. в 09:55ч. в гр.

Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“, посока Митница, управлявал л. а.

„Мицубиши Лансер“ с рег. № ***, с който извършил нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/ ARH CAM S1 № 120сса8, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 67 км/ч или превишаване на разрешената скорост със 17 км/ч в населено място.

Прието било, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3179183. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Н. Т. Ф..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя Ф. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства - снимков материал за МПС в нарушение, както и на разположението на процесното АТСС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справка за собственост на МПС с рег. № ***, Протокол от проверка № 123СГ-ИСИС/02.12.2021г., писмо на Община Пловдив „Организация и контрол на транспорта“ с изх. № 1385/21.07.2023г., ведно с 4 бр. Заповеди на кмета на Община Пловдив, справка за нарушител/водач, писмо на ОД на МВР Пловдив сектор „Пътна полиция“ с рег. № 10300-11350/01.06.2023г., справка с намерени фишове 2 бр., копие ЕФ Серия К № 3179183.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят Ф., управлявайки описания във фиша л. а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ***, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място с 17 км/ч. Това се потвърждава и от приложения към административната преписка снимков материал от клип на заснетото в нарушение МПС.

Безспорно, видно от писмо на Община Пловдив „Организация и контрол на транспорта“ с изх. № 1385/21.07.2023г., ведно с 4 бр. Заповеди на Кмета на Община Пловдив и по-конкретно Заповед № 220А-1702/22г. се установява, че към процесната дата 02.08.2022г. е удължен срокът на предходната заповед, с която е въвъдена „временна организация по безопасност на движението“ БЕЗ спиране на движението, съгласно одобрен и 2 съгласуван проект – бул. „Санкт Петербург“ северно платно от ул. „Богомил“ до бул. „Освобождение“ от 31.07.2022г. до 31.12.2022г. Ето защо наведеното в тази посока възражение на жабоподателя се явява неоснователно.

По-нататък, ЕФ представлява не волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено лице, но на база административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва актът.

Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла.

ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП. Действително разпоредбите на чл.188 от ЗДП съдържа презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена в случай, че друг е управлявал автомобила. Възможността е предвидена в нормата на чл.189 ал.5 от ЗДП, даваща право в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, собственикът да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тук обаче съдът следва да отбележи, че органът няма задължение с връчването на ЕФ да запознава нарушителя с правото му да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП. Последното е правна възможност на наказаното лице по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДП и личното й непознаване не оправдава нарушителят. Ето защо не са били нарушени правата на жалбоподателя, а с липсата на данни, че лекият автомобил е управляван от друго лице с декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, правилно е ангажирана отговорността на Ф. в качеството му на собственик.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120сса8. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.

„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на 3 временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер.

Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.

По делото е приложен и Протокол № 123-СГ-ИСИС/02.12.2021г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност една година, т.е. валиден и към момента на нарушението.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Отразена е и преминатата метрологична проверка. По делото е наличен снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.1 от ЗДП, като нарушението е ясно и точно описано. Безспорно жалбоподателят е извършил нарушението под така определената материална норма, тъй като е превишил ограничението на скоростта от 50 км/ч в насeлено място, управлявайки процесното МПС с 17 км/ч повече от законовото позволение. Законосъобразно установеното нарушение е квалифицирано като „повторно“ по см. на §6 т.33 от ДР на ЗДП. Административнонаказващият орган е изяснил фактите, които са го мотивирали да приеме тази квалификация, посочено е, че с влязъл в сила ЕФ Серия К № 3179183 е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Това обстоятелство е отразено в описанието на нарушението и се подкрепя от доказателствата по преписката - ЕФ Серия К № 3179183 и справка с намерени фишове. Ето защо, правилно е наложено наказание – глоба в двоен размер, т.е. от 100 лв., на основание чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДП.

Предвид всичко изложено и неоснователността на наведените възражения от страна на жалбоподателя, съдът намира, че процесният ЕФ, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. В писменото становище по делото, въззиваемата страна чрез гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение.

Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв.

Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени 4 искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лв. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят Ф.. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР Пловдив. Предвид потвърждаването на ЕФ, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 6269288, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н. Т. Ф., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Н. Т. Ф., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80 лв. по сметка на ОДМВР Пловдив, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5