Решение № 292 от 12.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Бургас , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100501181 по описа за 2021 година

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 262373/18.03.2021г. на РС-Несебър от К. К. А.. с ЕГН-********** от гр.Н., ж.к.Ч. м.-* № *, ет.* против Решение № 260050/02.03.2021г., постановено по гр.д. № 251/2019г. по описа на РС-Несебър.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 4/28.02.2019г. издадена от „Крис Травел“ ЕООД с ЕИК-205046007, представляван от Илиян Николов, с която е изменена и допълнена Заповед № 1/11.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и К. К.А., в частта относно датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заплащане на обезщетение, както следва: посочено е че прекратяването на трудовото правоотношение влиза в сила на 18.06.2018г.; на работника следва да бъде изплатено възнаграждение за периода от 12.06.2018г. до 15.06.2018г. за 4 работни дни; прекратяването на трудовия договор да бъде отразено в трудовото досие на работника и в трудовата му книжка след представянето й от работника; на работника да бъде издадено удостоверение за получен доход образец УП-2, както и удостоверение образец УП-3 за положен трудов стаж, както и да се подадат коректни данни в НАП за ос игуреното лице; като е отхвърлен иска на К.А. против ответното дружество да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“.

Въззивникът навежда, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и необосновано. Счита, че с решението си съдът не се е произнесъл по предявения от него иск п очл.344, ал.1, т.1 от КТ против Заповед № 4/28.02.2019г. издадена от „Крис Травел“ ЕООД с ЕИК-205046007 като в диспозитива на решението не е посочил „точното основание на Закона“. Посочва, че в обжалваното решение съдът е приел, че с Решение № 1

222/11.12.2018г. по гр.д. № 810/2018г. на РС-Несебър Заповед № 1/11.06.2018г. на ответното дружество е отменена, но намира за погрешен извода на съда, че оспорената по това производство Заповед № 4/28.02.2019г. само изменя и допълва вече отменената Заповед № 1/11.06.2018г., поради което и не може да съществува самостоятелно и не следва да се третира като ново, второ прекратяване на трудовото правоотношение. Счита и че неправилно е отхвърлена претенцията му по чл.344, ал.1, т.2 от КТ тъй като обжалваната Заповед № 4/28.02.2019г. представлява самостоятелен акт за ново прекратяване на трудовото му правоотношение и двумесечният срок за предявяване на тази претенция започва да тече, считано от връчването й. Изложена е подробна хронология на движението на първоинстанционното производство и са цитирани решения и съдебни актове по гр.д. № 810/2018г. на РС-Несебър, с решението по което е отменена Заповед № 1/11.06.2018г. издадена от ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника.

Моли, обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което да бъде уважена претенцията на въззивника по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед № 4/28.02.2019г. на ответното дружество като незаконна и въззивникът съответно бъде възстановен на осн.чл.344, ал.1, т.2 от КТ на предишната работа. Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемото дружество „Крис Травел“ ЕООД с ЕИК205046007, редовно уведомено за постъпилата въззивна жалба, чрез процесуалния представител към момента на уведомяването-адв.Е.А. от САК не е депозирало писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК; подадена е от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, следователно е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав като взе предвид събраните в първоинстанционното производство доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно следното:

Изготвен е бил от ответното дружество трудов договор № 2 от 10.05.2018г. /л.5 по гр.д. № 251/19г. на НРС/, за назначаване на работа на ищеца като шофьор на автомобил до 9 места със срок за изпитване до 6 месеца, върху който са положени подпис и печат само от страна на работодателя, като липсва положен подпис на самия работник.

Издадена е от работодателя заповед № 1/11.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по горния трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ – без предизвестие до изтичане на срока за изпитване, в която е вписано, че влиза в сила от 12.06.2018г..

Против заповед № 1/11.06.2018г. е подадена от работника и настоящ въззивник и ищец искова молба по чл.344, ал.1, т.1 КТ, която е уважена с влязло в законна сила на 28.12.2018г. решение № 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РСНесебър. Видно от мотивите на това решение съдът е приел, че макар и върху трудовия договор да не е положен подпис на работника между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено от работодателя в конкретния случай, тъй като към сочената в заповедта на работодателя дата 12.06.2018г. да са били изпълнени изискванията на чл.335, ал.2, т.3 КТ, поради което и е прието, че не е 2 доказана законност на уволнението към тази дата. С оглед мотивите на съда досежно датата за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това от работодателя е поискано съдът да извърши тълкуване на горното решение, но искането е отхвърлено от първостепенния съд и потвърдено от въззивната и касационните инстанции/вж.л.96-98, л.110-116 по гр.д. № 251/19г. на НРС/.

В настоящото производство е оспорена Заповед № 4/28.02.2019г., издадена на основание чл.346 от КТ от ответното „Крис Травел“ ЕООД/л.11 по гр.д. № 251/19г. на НРС/, в която е посочено, че се издава с оглед изменение и допълнение на заповед № 1/11.06.2018г. и във връзка с постановеното съдебно решение № 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър. В оспорената заповед № 4/28.02.2019г. е посочено, че изменението и допълването на заповед № 1/11.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение касаят частта относно датата на влизане в сила на заповед № 1/11.06.2018г. която следва да се счита за 18.06.2018г. и заплащане на обезщетения на работника. Счита, че е следвало да се поправи основанието за прекратяванеда не е без предизвестие, а с 30-дневно предизвестие, което да започва да тече от датата на връчване на заповедта, получена от ищеца на 07.03.2019г..

В подадения отговор ответникът оспорва исковата молба и посочва, че Заповед № 4/28.02.2019г. е издадена в изпълнение на указанията на съда дадени в мотивите на решение № 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър досежно задължението на работодателя коректно да отрази датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, който е посочил в исковата си молба по това производство, че е върнал на работодателя ключовете на служебния автомобил, на който е бил назначен за шофьор на 17.06.2018г. и от този ден е узнал за уволнението си, следователно трудовото правоотношение е прекратено считано от следващия ден – 18.06.2018г., а не както е вписано в Заповед № 1/11.06.2018г. считано от 12.06.2018г.. Горното е сторено и с оглед належащата за работодателя корекция на подадените до НАП корекции на декларация за прекратените трудови правоотношения и датата от която се считат за прекратени. Така работодателят е отразил в трудовата книжка на ищеца трудовия стаж на работника до 17.06.2018г.. Навежда, че работникът е имал възможност да иска възстановяване на работа в предходното производство, но не и в настоящото. Твърди, че Заповед № 4/28.02.2019г. урежда само корекция на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не представлява нов документ и с нея работодателя не прекратява трудово правоотношение.

С обжалваното решение съдът е приел, че Заповед № 4/28.02.2019г. издадена от „Крис Травел“ ЕООД с ЕИК-205046007, с която е изменена и допълнена Заповед № 1/11.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и К. К.А., в частта относно датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заплащане на обезщетение, както следва: посочено е че прекратяването на трудовото правоотношение влиза в сила на 18.06.2018г.; на работника следва да бъде изплатено възнаграждение за периода от 12.06.2018г. до 15.06.2018г. за 4 работни дни; прекратяването на трудовия договор да бъде отразено в трудовото досие на работника и в трудовата му книжка след представянето й от работника; на работника да бъде издадено удостоверение за получен доход образец УП-2, както и удостоверение образец УП-3 за положен трудов стаж, както и да се подадат коректни данни в НАП за осигуреното лице е незаконосъобразна; като е отхвърлен иска на К.А. против ответното дружество да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“.

При така установеното от фактическа страна следват следните правни изводи:

Правилен е изводът в обжалваното решение, че работодателят незаконосъобразно е издал нова заповед за изменяване на отменена вече по съдебен ред с влязло в законна сила решение заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от доказателствата по делото Заповед № 4/28.02.2019г. за изменение на Заповед № 1/11.06.2018г. е 3 незаконосъобразна, тъй като е издадена след като с влязло в законна сила на 28.12.2018г. решение № 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър по иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ Заповед № 1/11.06.2018г. е била отменена като незаконосъобразна. Тъй като няма как да се измени вече отменен по съдебен ред акт /Заповед № 1/11.06.2018г./, то Заповед № 4/28.02.2019 г. е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.

В производството по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър работникът не е предявил претенция за възстановяване на работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а с исковата молба е сезирал съда само с искане по чл.344, ал.1, т.1 КТ.

При уважаване на претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ с отмяната на заповедта не се възстановява старото фактическо положение без такова искане да е отправено. Това е така, защото отмяната на заповедта за уволнение не поражда правото на ищеца на възстановяване на процесната длъжност, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено със заповед, която е породила правни последици преди процесната, като с отмяната на същата не е било възстановено съществувалото трудово правоотношение поради липса на иск по чл.

344, ал.1, т.2 КТ в предходното съдебно производство /Р № 29/13 г. по гр.д.№ 549/12 г., III ГО на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК/.

Така работникът не е възстановяван на работа по срочното си трудово правоотношение, за да се приеме че към днешна дата може да бъде прекратен отново вече прекратен в предходен момент трудово правоотношение. Това е така, защото о тмяната на заповедта на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ не поражда автоматично възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. Такава промяна настъпва само при предявяване и уважаване на конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ, какъвто не е бил предявен от ищеца. При това положение съдът намира, че към датата на издаване на Заповед № 4/28.02.2019г. страните по делото не са били в трудово правоотношение, издадената заповед за изменение на отменена вече предходна заповед правилно е била отменена като незаконосъобразна. Следователно само на това основание претенциите на ищеца за възстановяване на работа и промяна на основанието на прекратяване на правоотношението от такова без предизвестие, с вписване на 30-дневно предизвестие са неоснователни.