Решение № 16212 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16212 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110154064 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. Г. срещу Е. М. А. и М. М. А..

Ищцата твърди, че по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 118, том LXII, дело № 13335/92 г. по описа на нотариус И.Н, е придобила от родителите си С.Я.А. и Е.С.А. 1/2 ид. ч. от правото на собственост на придобития по време на брака на същите недвижим имот, а именно втори етаж на северна двуетажна жилищна сграда, състоящ се от дневна-спалня, кухня-столова, антре и сервизни помещения, заедно с 1/8 ид. ч. от дворното място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с площ по нот. акт от 717 кв. м., а по скица от 680 кв. м., съставляващо имот с планоснимачни номера 907 и 908 по плана на гр. София, местност ж.к. „Люлин“ IX микрорайон, квартал 12, при съседи: улица, улица, имоти пл. № 905 и 906, който представлявал имот с идентификатор ****.4358.***.3.2 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *******, с предназначение: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 56.00 кв. м., с прилежащи части: съответните ид. ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: ****.4358.***.3.1, над обекта: няма, който имот се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ****.4358.***.3, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****.4358.*** по КККР, одобрени със Заповед РД-1814/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Посочва, че останалата ½ ид. ч. от процесния недвижим е в съсобственост между ищцата и ответниците, придобита на основание наследствено правоприемство от общия наследодател на страните - С.А., починал като вдовец на 05.11.2009 г., като ищцата придобила ¼ ид. ч., а ответниците по 1/8 ид. ч. При това положение, делът на ищцата от процесния имот възлизал на 6/8 ид. ч., от които ½ ид. ч. придобити чрез дарение и ¼ ид. ч. придобити по наследство.

Твърди, че ответниците никога не са стопанисвали полагащите им се идеални части от процесния имот, както и че никога не са живели в същия и нямат ключ от него. Излага, че от 2009 г. до настоящия момент единствено ищцата се грижи за целия имот, направила е ремонт на покрива и на ВиК инсталацията, поради което счита същия за 1 свой. Твърди, че полага грижата на добър стопанин и владее имота необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 12 години, поради което счита, че по отношение на собствеността на ответниците, съставляваща общо 2/8 ид. ч. от процесния имот, в нейна полза е изтекла предвидената в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивна давност.

Ето защо предявява настоящия, с който иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е едноличен собственик на имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****.4358.***.3.2 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на втори етаж от северна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****.4358.***.3, с адрес на имота: *******, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с площ от 56.00 кв. м.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Е. М. А. и М. М. А., чрез назначения от съда особен представител адв. С., са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като неоснователен, доколкото оспорват да са налице основания за придобиването от ищцата по давност на наследствените им идеални части от процесния имот. Молят иска да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Като доказателство по делото е представен протокол от 24.03.1969 г. по гр.д.

№4445/1969 г. по описа на Софийския народен съд, с който е одобрена делба, извършена между Ц.З.Г, Л.С.К и С.Я.А., от който се установява, че в дял на С.А. е поставена двуетажна жилищна сграда, находяща се в парцел VIII, с адрес ******, Модерно предградие, София, ½ идеална част от парцел VIII от кв. 69 по плана на Модерно предградие, София.

Установява се от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №118, дело № **335/2022 г. от 27.08.1992 г., че на посочената дата С.Я.А. и съпругата му Е. Стефанова А. са дарили на дъщеря си А. С. Г. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака, а именно: ½ идеална част от втория етаж на северната двуетажна жилищна сграда, състоящ се от дневна-спалня, кухня-столова, антре и сервизни помещения, заедно с 1/8 идеална част от дворното място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с площ от 717 кв.м. по нотариален акт и 660 кв.м. по скица, представляващо имот с пл. №907 и 908.

Като доказателство по делото са представени фактури от 14.01.2022 г. за доставка на дървени греди и на дъсчена обшивка и от 05.09.2022 г. за доставка на керемиди и капаци, в които като получател е вписана А. С. Г. с адрес: ул. Търново № **.

Представени са удостоверения за наследници за лицата Е. Стефанова А. и С.Я.А., от които се установява, че лицата са починали съответно на 15.09.2009 г. и на 05.11.2009 г., като са оставили за единствени наследници ищцата А. С. Г. (дъщеря) и ответниците Е. М. А. и М. М. А. (деца на починалия през 2003 г. син на наследодателите – Милчо С.в А.).

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. И. и св. А..

От разпита на св. И. – притежаваща имот в съседство на процесния, се установява, че само ищцата А. в последните 15 години посещавала процесния имот, защото другите или са в чужбина, или ги няма. Сочи, че не познава ответниците М. и Е.. Не е виждала роднините на ищцата. Твърди, че ищцата се грижела за родителите си, когато били болни преди да починат през 2006-2007 г. Преди година-две слагали 2 ограда на имота. Когато имала нужда от помощ се обръщала към мъжа на ищцата.

Когато покривът паднал, пак ищцата и съпруга й били тези, които го оправили.

Свидетелят сочи, че не е влизала вътре в къщата. Ответниците виждала само когато са били малки деца. Сочи, че докато бил жив, братът на ищцата живеел на адреса, но не знаела дали децата му са живяли там.

От разпита на св. А. – братовчед на страните, живущ на същия адрес като процесния имот, се установява, че ищцата и мъжът й П. през последните 15 години стопанисвали къщата. Живели на друг адрес, но доста често посещавали процесния имот. Сочи, че познава ответниците от деца, но не ги е виждал от 15-20 години.

Споделя, че два пъти е сменяна оградата от ищцата, правила ремонт на покрива, по двора извършвала работни дейности. Ищцата и съпругът й идват често в имота. От ищцата знае, че тя търси ответниците, но не може да ги намери, нямала никакъв контакт с тях. Ищцата сменила ключалката на втория етаж и друг нямал достъп до имота, като свидетелят научил това от самата ищца.

Въз основа на така установените обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

В случая между страните е безспорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е придобила ½ идеална част от процесния имот по силата на договора за дарение от 1992 година.

Установява се също така, че след смъртта на наследодателите С. и Е. А.и, ищцата и ответниците са единствени наследници, като посилата на наследственото правоприемство ищцата е придобила ½ от останалата в наследството ½ идеална част от имота, т.е. ¼ идеална част, а ответниците заедно са придобили останалата ¼ идеална част от имота, т.е. всеки от тях е придобил по 1/8 идеална част от имота по наследство от С. и Е..

Предвид липсата на оспорване на правата на ищцата за придобитите от нея по дарение и наследство общо 6/8 идеални части от имота, по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на тези 6/8 ид. ч., придобити въз основа на дарение и наследствено правоприемство, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК следи служебно за допустимостта на производството, респ. за наличието на правен интерес за водене на делото от ищеца, като при липсата на такъв производството се прекратява. В конкретния случай, интерес от предявяване на положителен установителен иск би имала ищцовата страна, ако съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху конкретната част от общата вещ. Въз основа на твърденията и оспорванията на страните, съдът приема, че по отношение на 6/8 ид. ч., придобита от ищцата по договор за дарение от 1998 г. и по наследство, не е налице такова оспорване, като както и не се сочи застрашаване, чрез упражняване на фактическата власт от страна на ответниците върху конкретната 6/8 ид. ч от имота. В тази връзка, съдът намира, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на посочените 6/8 идеални части от имота (чрез заявяване на петитума да се признае за установено, че ищцата А.

С. Г. е собственик на целия имот) се явява недопустим поради липса на правен интерес.

С оглед на горното, съдът счита, че в тази част искът следва да бъде оставен без разглеждане, а производството да бъде прекратено.

Предявени за разглеждане са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

По така предявения иск в доказателствената тежест на ищцата е да докаже, че е титуляр на правото на собственост на процесния недвижим имот на претендираното 3 придобивно основание, а именно чрез упражняване на давностно владение, като през твърдяния от нея период (от 2009 г. до 03.10.2023 г. - датата на подаване на исковата молба), респективно минимум 10 години, е упражнявала явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои, както и че е извършила явни и недвусмислени действия, с които е обективирала спрямо останалите сънаследници намерението да владее техните идеални части за себе си.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименувана "придобиване и изгубване на вещни права" в разпоредбите на чл.

79 – чл. 86 ЗС. Уредена е от законодателя като оригинерен способ за придобиване на вещни права. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ следните елементи: 1) упражняване на фактическата власт върху вещта, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго и 2) изтичането на определен в закона период от време.

Фактическото състояние владение по чл. 68 ЗС, различно от правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост, се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг, като държателят няма намерение да свои вещта. За да започне да тече установеният в закона давностен срок на придобивната давност, абсолютна предпоставка е да се установи началният момент на установяване на владението върху процесната вещ от страна на ищцата. Владението следва да е било 1) постоянно, 2) непрекъснато – да не е прекъсвано за период подълъг от 6 месеца (чл. 81 ЗС), като не е необходимо да се установява, че владението е продължило през целия период, достатъчно е да се докаже, че владелецът е владял в различни времена, от което до доказване на противното се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3) несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си, като намерението да държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия; 4) спокойно и 5) явно – фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, т. е. да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.