Определение № 430 от 21.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600158 по описа за 2025 година Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 436, ал. 1 и ал. 2 НПК, образувано по протест от Районна прокуратура – Е. П. срещу определение от 04.02.2025 г., постановено по ч.н.д. № 263/24 г. по описа Районен съд – Е. П., с което е оставена без разглеждане молбата на осъдения Й. Г. С. за съдебна реабилитация и е прекратено производството по делото.

Посоченото определение се протестира с доводи за неправилност на решаващия извод на първоинстанционния съд за настъпила реабилитация по право по чл. 88а НК за всички осъждания на молителя и в частност се поддържа, че не е настъпила реабилитация по право за осъждането му по н.о.х.д. № 1321/2016 г. по описа на РС – Н., тъй като в изпитателния срок на наложеното му по това дело наказание лишаване от свобода е извършил друго престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Поддържа се, че доколкото не е настъпила реабилитация по право за последното осъждане на молителя и наличието на повдигнато срещу него обвинение за престъпление, извършено в изпитателния срок на това осъждане, е налице и пречка за съдебната му реабилитация по чл. 87 НК.

Иска се отмяна на протестираното определение и постановяване на ново определение, с което искането на молителя за съдебна реабилитация се остави без уважение.

1

Не се предявяват надлежно искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Представителят на С. окръжна прокуратура поддържа протеста с доводите, изложени в него. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът поддържа и довода, че делото не е било местно подсъдно на РС – Е. П., а по аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал. 2 НПК е било местно подсъдно на РС – Н., който се явява съдът, наложил най-тежкото наказание. В тази връзка се излага становището, че сезираният с протеста въззивен съд - С. окръжен съд - също се явява некомпетентен да разгледа делото и поради това то следва да се прекрати, а протеста да се изпрати на Окръжен съд – Б..

Защитникът на осъдения – адв. Д. А. – счита че с обжалваното определение правилно е оставено без разглеждане предявеното искане за съдебна реабилитация поради липса на правен интерес и правилно е прекратено производството по делото. Намира за неоснователен довода, развит в протеста, че наличието на висящо наказателно производство срещу молителя се явява пречка за приложението на чл. 88а НК.

Осъденият Й. С. моли да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314, вр. чл. 436, ал. 2 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е проведено по реда на чл. 434 НПК, образувано по молба от Й. Г. С., с която е поискана съдебна реабилитация за осъждането му по н.о.х.д. № 1321/2016 г. по описа на РС - Н..

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 НК, като е констатирал „пълна“ реабилитация на молителя за всичките му осъждания (общо четири), вкл. и за това, за което е поискана съдебната реабилитация по чл. 87 НК, поради което е оставил искането за съдебна реабилитация без разглеждане поради недопустимост, изведена от липсата на правен интерес за постановяването .

Предвид предявеното във въззивното производство възражение на прокурора, че делото не е било местно подсъдно на РС – Е. П., най-напред 2 въззивният съд дължи произнасяне по въпроса дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването на атакувания съдебен акт, свързани с предметната и местната компетентност на първоинстанционния съд да разгледа предявеното искане за реабилитация по чл. 87 НК. В случая съгласно чл. 433 НПК компетентността да се произнесе по предявеното искане за реабилитация по чл. 87 НК е възложена на РС – Н., който е одобрил споразумението, с което молителят е осъден и за което осъждане е поискана съдебна реабилитация. Сезираният първоинстанционен съд – РС – Е. П. - не е бил местно компетентен да разгледа делото.

Съдебната практика е последователна, че „нарушаването на местната подсъдност, без възражение от страните не съставлява съществено процесуално нарушение“ (Решение № 44 от 9.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 683/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Б. А.; Решение № 253 от 13.07.1999 г. на ВКС по н. д. № 37/99 г., III н. о., докладчик съдията С. Р. ). Такова нарушение е налице, когато съдът разгледа дело, което не му е родово (предметно) подсъдно съгласно чл. 35, ал. 2 - 5 НПК. Посочените разпоредби изключват компетентността на районните съдилища да разгледат дела за изчерпателно изброените престъпления и срещу конкретно посочените лица. При нарушение на тези правила, съставът на съда ще е незаконен.

Нарушаването на правилата за местната подсъдност няма такива последици, освен ако до даване ход на делото страните направят такова възражение и съдът неоснователно го отхвърли. В случая до даване ход на делото в първоинстанционния съд страните не са направили възражение за неподсъдност на делото на сезирания съд, с което е санирана компетентността на РС – Е. П. да разгледа и реши делото. Това е и крайният процесуален срок за предявяване на възражението, като след изтичането му то се преклудира.

Т.е. такова възражение пред въззивната инстанция е недопустимо.

Разпоредбите на чл. 434, ал. 1 и ал. 2, т. 1 НПК регламентират производството по реабилитация и предвиждат, че то може да бъде инициирано единствено и само от осъденото лице, от който факт се извежда и възможността му изрично да манифестира желанието си по кое или кои конкретно дела претендира за постановяването й (в този смисъл е Определение № 12 от 3.02.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 41/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р. К. ). Той има правото да поиска да бъде реабилитиран за едно определено осъждане или за всички осъждания. Законодателят не е ограничил тази негова възможност с изрична 3 разпоредба.

В случая, с молбата си осъденият Й. С. е предявил искане за съдебна реабилитация по едно осъждане – това по н.о.х.д. № 1321/2016 г. по описа на РС – Н.. Видно от мотивите на атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд въобще не е обсъждал наличието, респ. липсата на материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 87 НК за поисканата от молителя съдебна реабилитация за осъждането му по н.о.х.д. № 1321/2016 г. по описа на РС – Н.. Първоинстанционният съд се е ограничил единствено с преценката за допустимост на молбата с правно основание чл. 87 НК, без да обсъди надлежно събраните данни, относими и обуславящи преценката по същество на предявеното искане за реабилитация за осъждането на молителя по н.о.х.д. № 1321/2016 г. по описа на РС – Н..

В представената от прокурора пред първоинстанционния съд справка от Унифицираната информационна на Прокуратурата на РБ - Регистър на лица с неприключили наказателни производство (л. 35 от д.) се съдържат данни, че срещу молителя е образувано досъдебно и съдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, извършено в изпитателния срок на осъждането му по н.о.х.д. № 1321/2016 г. по описа на РС – Н.. Този факт е бил известен на съда, но в мотивите на атакуваното определение отсъстват констатации за това.

Тук следва да се отбележи, че в определени хипотези „пълната“ реабилитация не изключва приложението на чл. 87 НК (виж в този смисъл Определение № 22 от 16.02.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 65/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г. З.). Т.е. първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва и обсъди всички значими за правилното решаване на делото въпроси, вкл. и относно наличието, респ. отсъствието на предпоставките за поисканата от молителя съдебна реабилитация, което не е сторил, а се е ограничил единствено до преценката за допустимостта на искането по чл. 87 НК. При това положение крайният извод на първоинстанционния съд за недопустимост на искането с правно основание по чл. 87 НК е постановен при липса на мотиви, с което се въвежда основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По повод доводите на защитата следва да се отбележи, че доброто поведение, изискуемо от материалния закон за реабилитацията на молителя по 4 чл. 87 НК, следва да се обективира с липсата на водени срещу него наказателни производства и такова не се предполага до приключването им.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т.

1, вр. чл. 436, ал. 2 НПК С. ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 04.02.2025 г., постановено по ч.н.д. № 263/24 г. по описа Районен съд – Е. П., с което е оставена без разглеждане молбата на осъдения Й. Г. С. за съдебна реабилитация и е прекратено производството по делото и

ВРЪЩА делото на Районен съд – Е. П. за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5