Определение № 18102 от 14.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18102 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ИВ.Д. като разгледа докладваното от В.ИВ.Д. Гражданско дело № 20251110141380 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Д. срещу „Ю. Б.“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 28.08.2022 г. е сключил с ответника „Ю. Б.“ ЕООД Договор за кредит № НОМЕР за сумата от 1 500,00 лв., със срок на погасяване 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 20 % и годишен процент на разходите (ГПР) 44,84 %, като общата сума за плащане възлизала на 2 189,65 лв. Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Твърди, че уговорената „такса за разглеждане“ в размер на 342,01 лв.

1 представлява разход по кредита, който не е надлежно посочен и индивидуализиран, както и че същата представлява прикрита възнаградителна лихва и „скрито“ оскъпяване на кредита. Излага съображения, че процесната такса противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае действия по усвояване и управление на кредита, а също така нарушава добрите нрави и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Поддържа още, че действителният ГПР по договора надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът твърди, че е изплатил по договора общо сумата от 2 614,97 лв., поради което счита, че надплатената сума над чистата стойност на кредита е получена от ответника без основание.

При тези твърдения моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен изцяло Договор за кредит № НОМЕР от 28.08.2022 г., сключен между страните, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 1 114,97 лв., представляваща недължимо платени суми по договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит при посочените в исковата молба параметри. Поддържа, че договорът е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, като ищецът е получил цялата преддоговорна информация и е подписал електронно всички необходими документи. Твърди, че таксата за разглеждане е законосъобразна, уговорена на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК и представлява възнаграждение за допълнителни услуги, свързани с обработване на данни, поддържане на клиентски профил и извършване на справки, като същата не касае действия по усвояване или управление на кредита. Сочи, че таксата е изрично включена в ГПР, който е изчислен правилно и не надвишава максималния законов размер от петкратния размер на законната лихва.

Оспорва твърденията за неравноправност и противоречие с добрите нрави, като поддържа, че клаузите са индивидуално договорени и ясни за потребителя. Твърди още, че дори отделна договорна клауза да бъде приета за нищожна, това не води до недействителност на целия договор. Оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски за производството.

2

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:

-установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за кредит № НОМЕР от 28.08.2022 г., сключен между С. И. Д. и „Ю. Б.“ ЕООД;

-осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1 114,97 лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск за нищожност на договора за кредит:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – наличие на клаузи, противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК, неправилно посочен ГПР, който не отговаря на действителния размер на разходите по кредита, както и противоречие с добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК, че посоченият ГПР е изчислен законосъобразно и не надвишава максималния законов размер, както и че процесната такса за разглеждане представлява допустим разход по кредита.

По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 1 114,97 лв. над чистата стойност на кредита, без основание за извършване на престацията, респективно – че сумата е заплатена по нищожен договор.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СЪДЪТ ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1. сключването между страните на Договор за кредит № НОМЕР от 28.08.2022 г.;

3

2. параметрите на договора – предоставена главница в размер на 1 500,00 лв., срок на договора 24 месеца, фиксиран ГЛП 20 %, ГПР 44,84 % и общ размер на плащанията 2 189,65 лв. и 3. наличието на уговорена такса за разглеждане в размер на 342,01 лв.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след като се запознае с представените по делото документи да даде отговор на задачите поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещо лице в размер на сумата от 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да изразят становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06.2026 г., от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4