Решение № 256 от 11.02.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 256

Шумен, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА канд № 20267270600022 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на А. Х. М. от [населено място], депозирана чрез адвокат М. К. от Адвокатска колегия – Варна, против Решение № 64/20.11.2025г. на Районен съд – Велики П., постановено по АНД № 115/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-0323-000055/03.02.2025г., издадено от началник РУ - В. П. при ОД на МВР - Шумен, с което на А. Х. М., за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, като в издаденото НП не е посочен актът, въз основа на който то е постановено. Сочи, че не е налице идентичност между предмета на прекратеното ДП и образуваната административно наказателна процедура. Релевира и доводи за „маловажност“ на деянието. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмена молба рег. № ДА-01-234/23.01.2026г. заявява, че поддържа касационната жалба и по аргументите, изложени в същата моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, началник РУ – В. П. при ОД на МВР - Шумен, депозира молба чрез главен юрисконсулт И.. С., в което излага доводи за неоснователност на оспорването и не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Претендира присъждане на разноски.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 21.06.2024г. около 15:15 часа в [населено място], общ. В. П., обл. Шумен, по [улица]в близост ЗКПУ „Орало“, жалбоподателят управлявал мотоциклет КТМ модел „RASING“ с номер на рама VBKCA4004М396105, без поставени регистрационни табели и без поставена каска.

По време на проверка на автомобил по ЗДвП в [населено място], [улица]в близост до Осмарска изба, свидетелят И. Д. - полицейски служител, забелязал жалбоподателя, който управлявал мотоциклета в посока от [населено място] и му направило впечатление, че водачът не е поставил обезопасителна каска. Полицейският служител решил да извърши проверка на жалбоподателя след като се приближи. Преди проверката жалбоподателят, след като забелязал контролните органи, направил опит да потегли с мотоциклета в обратна посока, за да избегне проверката, но не успял, тъй като превозното средство бил изключително тежко. Слязъл от МПС-то и изчакал служителите на реда. При проверката от служителите И. Д. и М. С. при РУ - В. П. при ОДМВР - Шумен освен самоличността на водача било установено, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред. За установеното свидетелят Д. съставил против жалбоподателя АУАН за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С мотивираната резолюция на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН Началникът на РУ - В. П. прекратил административно наказателното производство по съставения АУАН и изпратил преписката по компетентност на ШРП ТО-В. П. поради данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Образувано било ДП № 179/2024г. по описа на РУ-В. Преслав. В хода на разследването била изготвена автотехническа експертиза, която установява че мотоциклетът, управляван от жалбоподателя, е МПС с характеристики и мощност, което подлежи на регистрация. След прекратяване на образуваното досъдебно производство от ШРП ТО - В. П. с постановление от 18.11.2025г. и връщане на преписката, било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр. първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

При тази фактическа обстановка предходната инстанция счела, че са налице законовите основания за ангажиране на отговорността на водача, при което не са били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционната процедура. Съдът обосновал извод относно безспорната установеност на приписаното на водача правонарушение, съобразявайки материалите по приобщеното досъдебно производство, поради което потвърдил процесния правораздавателен акт.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от решаващата инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В настоящата инстанция са изложени аргументи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП, които касационният състав намира за неоснователни. НП е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН в резултат на постановление на компетентния прокурор за прекратяване на наказателно производство и след като закономерно първоначално образуваното с АУАН серия АД № 310949/21.06.2024г. административно наказателното производство по съставения акт е било прекратено. Поради това в унисон с нормативните изисквания наказващият орган е издал санкционния акт, съобразявайки Постановление за прекратяване на НП от 18.11.2024г. на прокурор при ТО – В. П. при Районна прокуратура – [населено място]. В обстоятелствената част на наказателното постановление ясно е описано конкретното деяние, счетено от административно наказващият орган за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че „ водачът М. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. Данните досежно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, са установени по несъмнен начин в хода на ДП №179/2024г. по описа на РУ – Велики Преслав, прекратяването на което е основание за издаване на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция. С оглед изложеното касационната инстанция намира за неоснователни релевираните възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление, предвид липса на точно и ясно описание на нарушението.

Настоящата инстанция споделя и решаващото становище на предходния съдебен състав за съставомерност на поведението на водача по приложения санкционен състав, като събраните писмени и гласни доказателства установяват с категоричност, че привлеченото към отговорност лице е извършило от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Особено значими в случая са показанията на служителите на МВР, които еднозначно и категорично заявяват, че лично са възприели касатора за водач на превозното средство, за което са налични доказателства, че не е регистрирано по надлежния ред. Аргументирано и изчерпателно районният съд е обсъдил и показанията на свидетеля Л. К., ценейки изложеното от него в контекста на останалите гласни доказателства, като в мотивите си съдът е изложил и логически издържани съображения по отношение на дефиницията на понятието „водач“ на моторно превозно средство, относима и към поведението на жалбоподателя.

Простъпката на водача не разкрива белезите на „маловажно“ нарушение, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно АНО е пристъпил към ангажиране на отговорността на касатора.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното съдът приема, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 66,47 евро.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/20.11.2025г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 115/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА А. Х. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и 47 цента).

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: