Решение № 379 от 27.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Несебър, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20262150100796 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.127б от Семейния кодекс.

Ищецът С. И. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, твърди, че с ответницата Г. Ю. П. с ЕГН **********, гражданин на ***, с адрес в Република България: ***, адрес на пребиваване: ***, са родители на малолетното дете *** С.а С.а с ЕГН **********, като детето е с обичайно пребиваване в Република България, ***, а упражняването на родителските права са предоставени на майката с Решение № 153/16.12.2021г., постановено по гр.д.№ 681/2021г. по описа на Несебърския районен съд. Твърди също, че през месец август 2025г. родителите на детето са постигнали съгласие, когато майката отсъства от България, респ. пребивава в ***, детето да живее при баща си в дома му в ***, и когато последният да полага непосредствени грижи, свързани с неговото отглеждане, възпитание и образование. Ответницата обаче е заявила, че ще се завърне в България на 18.08.2026г. и заедно с детето ще се установи да живее в град ***. В действителност ответницата пристигнала в България на 12.08.2026г. Детето не желае да се установява да живее в град ***, по който повод бащата е предявил иск за промяна начина на упражняване на родителските права, въз основа на който е образувано гр.д.№ 731/2026г. по описа на Несебърския районен съд. С оглед по-ранното пристигане на майката в България от обявеното, бащата изразява съмнения за намерение на майката да изведе детето в друга държава, по който начин би се осуетила възможността бащата да упражнява родителските си права по отношение на детето, дори и да упражнява определения му режим на лични контакти с малолетната им дъщеря. Затова бащата предявява иск за налагане на забрана за 1 напускане на детето на страната за срок от една година.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът се явява лично и заявява, че майката на детето му няколко пъти го е заплашвала, че ще изведе малолетната му дъщеря в чужбина и ще се установи да живее с нея в ***. Ищецът счита, че майката е способна да изпълни това свое намерение. Представлява се и от упълномощения си процесуален представител, който изразява становище, че доказателствата по делото не дават основание да се предполага наличие на намерение у майката да изведе за продължително време малолетното дете извън страната, но моли молбата да бъде уважена на база „притесненията“ на бащата, като детето не следвало да променя рязко средата на живеене, тъй като това не би било в негов интерес. В тази връзка въвежда ново твърдение, че детето има издаден паспорт от *** предвид, че е с двойно гражданство.

При изслушването на ответницата – майката на малолетното дете, по който повод и съгласно изискването на чл.127б, ал.4 от СК е проведено съдебното заседание по делото, същата заявява, че не е целяла да създава притеснения на бащата за това, че има и възможност и намерение да извежда детето в чужбина. Заявява, че няма планове да напуска заедно с детето България, а и не разполага с възможност да стори това, както и че понастоящем е отпаднало и намерението й да се установява да живее заедно с детето в град ***. Напротив, желае детето да продължи да живее в ***, където то да продължи да посещава същото училище, в което е учило и досега. В тази връзка заявява, че няма против да бъде уважена молбата на бащата и да бъде наложена исканата от него забрана детето да напуска пределите на страната. Счита, че преди да сезира съда, бащата е следвало да сподели с нея тези свои опасения и съмнения.

Съдът намира, че молбата е допустима, защото е подадена от родител на малолетното дете, който единствен се явява активно легитимиран да отправя искане по реда на чл.127б от СК до съда, а компетентен да разгледа и реши спора е именно Несебърския районен съд предвид, че настоящия адрес на малолетното дете *** С.а С.а е в ***, ***.

От представените от ищеца доказателства по делото се установява, че малолетното дете *** С.а С.а е родена на ***. в град ***, а нейни родители са С. И. С. и Г. Ю. П.. През учебната 2025/2026г. малолетното дете е било ученик в * в ***“ – ***.

През 2025г. родителите са постигнали писмено споразумение, в което е посочено, че по силата на Решение № 153/16.12.2021г. по гр.д.№ 681/2021г. по описа на РС-Несебър, упражняването на родителските права по отношение на малолетната *** С.а са предоставени на нейната майка Г. П., при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, като споразумението е постигнато по повод необходимостта на майката да пътува до ***, а бащата не е съгласен детето на напуска с майката Република България. С него страните са се споразумели, че когато майката не пребивава в Република България, упражняването на родителските права по отношение на детето да се упражняват пряко от бащата, който да поеме и изцяло издръжката му, като през този съответен период бащата няма да заплаща на майката определената му 2 ежемесечна издръжка за детето в размер на 250 лева.

От служебно изисканите от съда, по реда на чл.127б, ал.4, изр.2-о от СК, доказателства се установява, че понастоящем за детето няма издаден паспорт от властите в Република България, респ. такъв паспорт за детето е бил издаден на 01.11.2018г., чиято валидност е изтекла на 01.11.2023, както и че пред социалните работници, по повод възложения от съда и изготвен от АСП – Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ – Поморие, майката е потвърдила заявеното и пред съда за липса на планове или намерения да извежда въобще малолетната си дъщеря извън пределите на страна.

Както и при произнасянето от съда с разпореждането от 14.08.2026г., постановено по делото, по реда на чл.127б, ал.3 от СК, така и до приключване на съдебното дирене съдът не установи, съответно от страна на бащата не бяха посочени доказателства в насока, за малолетното дете да съществува риск съгласно чл.32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018г., в частност то да бъде отвлечено от майката и отведено от нея в ***. Нито едно от доказателствата не сочат на подобна възможност, поне към настоящия момент, нито се изтъква поведение на майката, което да даде основание дори да се предполагат такива нейни намерения, още по-малко предприети действия от нейна страна в тази насока. Напротив, тя изцяло е доверила грижите за детето, свързани с отглеждането, възпитанието и задоволяване нуждите, свързани с образованието му, на нейния баща през периода, през който се е наложило тя да пребивава в ***. Затова и единствено на база безпочвени тревоги и притеснения от страна на бащата, които също не почиват на данните по делото, съдът не следва да възприема тезата му за незаконно извеждане от страна на майката на детето и то с единствената цел бащата да бъде лишен от правото му и възможността да осъществява контактите с детето си, определени със съдебен акт. Въведеното от него за първи път едва в съдебно заседание твърдения за друг факт – че детето им паспорт, издаден от ***, също не следва да бъде обсъждан и проверяван, първо защото не е посочен като основание в молбата му, т.е. не е посочено като основание на иска му, нито този довод е въведен своевременно, и второ, поради необходимостта от произнасяне с решение в законоустановения в чл.127б, ал.5 от СК срок.

Като се има предвид в тази връзка и законовото изискване детето на напуска пределите на страната, придружавано от майката, с изричното съгласие на другия родител – в случая бащата, означава, че молбата на бащата се явява неоснователна, тъй като не са доказани твърдените от него факти, и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. И. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде наложена забрана малолетното дете *** С.а С.а с ЕГН ********** да бъде извеждано от 3

Република България за срок от 1 (една) година, поради наличие на явен и конкретен риск от незаконосъобразното му извеждане от Република България или отвличане от страна на майката Г. Ю. П. с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4