Решение № 3818 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3818 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100504291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „В.“ ООД, чрез адв. Ф., срещу решение № 12101/02.11.2022г., постановено по гр.д. № 69900/2021г. по описа на СРС, 75-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Х.ТВ“ ООД, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, за сумата 8 627.95 лева, представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 19.08.2017г., съгласно фактури

№№

1000000024/15.08.2018г.,

1000000032/18.12.2018г.,

1000000033/20.12.2018г., 1000000034/24.01.2019г., и 1000000035/24.01.2019г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд не направил задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което неправилно възприел фактическата обстановка и достигнал до неправилни изводи.

Начинът на заплащане на възнаграждението бил договорен с нормата на чл. 8, ал. 1 от договора. От сключването на договора ответникът изпълнявал коректно задължението си за заплащане на фактурите, с изключение на процесните. Фактурирани били дължими от възложителя възнаграждения за извършени от ищеца консултантски услуги за посочените във фактурите периоди. СРС не обсъдил и доводите на ищеца, изложени в исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Х.ТВ“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства. Поддържа възраженията си, че договор за консултантски услуги между страните не бил сключван и консултантски услуги не били извършвани. Фактурите не били получени от ответника. Моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за производството пред СГС.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението е правилно на въведените с въззивната жалба основания, по следните мотиви:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „В.“ ООД излага, че с ответника сключили договор за консултантски услуги от 19.08.2017г. Твърди, че като изпълнител по договора изпълнил дължимата престация, но ответникът не изпълнил договорните си задължения да му заплати уговореното възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 от договора, за което ищецът издал процесните фактури №№ 1000000024/15.08.2018г., 1000000032/18.12.2018г.,

1000000033/20.12.2018г.,

1000000034/24.01.2019г., и

1000000035/24.01.2019г., на обща стойност 8 627.95 лева. Ищецът претендира сумата, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Х.ТВ“ ООД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца, че страните били обвързани от договор за консултантски услуги от 19.08.2017г., не били извършвани услуги, не бил получил издадените от ищеца фактури, същите не отговаряли на изискванията на ЗСч. Оспорва представените от ищеца частни документи. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Предявен е иск за реално изпълнение на парично задължение по договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, доколкото се касае до уговорена услуга. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните било налице валидно облигационно отношение, по силата на което престирал точно съобразно уговореното и с дължимата грижа, а за ответника възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

Настоящият съдебен състав намира, че при нарочно оспорване от страна на 2 ответника и доказателствена тежест за ищеца да проведе по делото пълно и главно доказване на твърдението си, че престирал по договора, с оглед на което за ответника се породило насрещното задължение да заплати, по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка.

Представените по делото изходящи от ищеца фактури не носят подпис на никоя от страните. Същите своевременно са оспорени от ответника с отговора на исковата молба. Ищецът е представил още отправени от негово име имейли, чрез Е. Н., своевременно оспорени от ответника с отговора на исковата молба. Гореобсъдените фактури и имейли представляват частни документи обективиращи изгодни за автора си твърдения и не са годни да установят същите, в т.ч. че ищецът престирал по сключен от страните договор. Други доказателства в тази насока изобщо не са ангажирани.

Основателно е и възражението на въззивника, че по делото не са събрани доказателства за това издадените от ищеца фактури да са достигнали до ответника, нито са ангажирани такива за надлежното им осчетоводяване. Не се установява и достигането на отправените от Н. електронни съобщения до ответното дружество, предвид на което и не са налице предпоставки за приложението на фактическия състав по чл. 301 ТЗ.

Поради това ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването, като съдът приеме исковете за неоснователни.

Възражението на въззивника, че СРС следвало да съобрази, че ответникът заплатил предходно издадените от ищеца фактури по същия договор е неоснователно.

Същото твърдение е напълно неподкрепено от доказателства.

Въззивният съд не намира необсъдени от СРС доводи, заявени с исковата молба, предвид на което бланкетното възражение на въззивника в този смисъл също е неоснователно.

Предвид изложеното, изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, предвид на което като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемият-ответник.

Същият претендира, но не представя доказателства за реално заплатени такива, предвид на което с настоящото съдебно решение въззивният съд не присъжда разноски.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12101/02.11.2022г., постановено по гр.д. № 69900/2021г. по описа на СРС, 75-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4