Определение № 773 от 10.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 849/2025
- Вид
- Определение № 773
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.722, ал.1, т.1 и т.6 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3-12 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3-12 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3-12 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3-12 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3-12 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3-12 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.1 и т.6 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.7 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.8 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3-12 · Търговски закон
- чл.724 · Търговски закон
- чл.724, ал.1 · Търговски закон
- чл.726, ал.1 · Търговски закон
- чл.729 · Търговски закон
- чл.729, ал.1 · Търговски закон
- чл.729 ал.3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773 гр. София, 10.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20251001000849 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.729 ТЗ.
Образувано е по постъпила в срок частна жалба вх. №275814/28.10.2025 година на НАП против определение №261603/19.10.2025 година, постановено по т.д.3105 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав, с което е одобрена частична сметка за разпределение №3 /на практика четвърта по ред/ на суми, налични по особената сметка на „Хидропонт М“ ЕООД – в несъстоятелност, съставена от синдика И. Р. и обявена в ТР на 17.07.2025 година, с извършените от съда изменения.
Твърди се в жалбата, че общият размер на публичните вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 и т.6 ТЗ са в общ размер на 165902,14 лева като тези по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ са в общ размер от 32028,53 лева, а тези по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ са в общ размер на 133873,61 лева. С предходни сметки за разпределение в полза на агенцията по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ са разпределени сумите 70 000 лева и сумата от 37412 лева, както и сумата от 26461,62 лева, което налага извода, че вземанията по чл.722, ал.1, т.6 са погасени. Неоснователно, съдът приема, че приетите публични вземания, които са с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ при разпределение на суми, постъпили при реализацията на имущество на длъжника, извън активите, върху които са наложени обезпечителни мерки следва да участват в реда по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а същите следва да се 1 удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. С оглед горното сумата от 32 028,52 лева, публични вземания, посочени в списъка на приетите вземания като такива с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се удовлетворят по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, поради което извършеното разпределение на суми на кредитори от ред осми е неправилно. Моли съда да отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което сумата от 32028,52 лева бъде разпределена за удовлетворяване на кредитора НАП.
Частната жалба е обявена в ТР с вх. №20251029162929.
По делото не е постъпил писмен отговор.
Частната жалба изхожда от легитимирано съгласно чл.729 ал.3 ТЗ лице – кредитор, депозирал възражение срещу обявената частична сметка за разпределение в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.729, ал.1 ТЗ, съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност. В тази процедура, съдът извършва преценка дали съдържащите се в сметката вземания на кредиторите отговарят на тези в одобрения списък на приетите вземания какъв е размерът на сумите за разпределение и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка.
Видно от обявените в търговския регистър списък на приетите вземания и определения на съда за одобряването им е, че НАП е включен под №3 като с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ са включени вземания в размер на 27204.56 лева, представляващо публично вземане за държавна такса, сумата от 234,28 лева, представляваща лихва за забава в периода от 21.10.2017 година до 20.11.2017 година, а с определение на съда е включено и вземане в размер на 4823.97 лева, представляващо лихва за забава върху тази сума или общо сумата от 32262,81 лева. С ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.6 ТЗ е включена сума от 133873.61 лева. С определение на съда №261445/31.07.2023 година е включена сумата от 313,20 лева с ред на удовлетворяване чл.722, 2 ал.1, т.7 ТЗ.
Не се оспорва обстоятелството, а и се установява от документите, обявени в търговския регистър, че със частична сметка за разпределение №1 е погасено вземане на НАП по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ за сумата от 70 000 лева, с частична сметка за разпределение №2 е погасено вземане на НАП по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ за сумата от 37412 лева като е останал непогасен остатък от 26 461,61 лева, който е разпределен с определение №262044/10.11.2023 година на съда по несъстоятелността и потвърдено с определение по ч.т.д.
№1032/2023 година по описа на САС, в тази му част. С това определение е разпределена и сумата от 313,20 лева за погасяване на вземането на НАП с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.7 ТЗ т.е. вземанията на НАП с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.6 ТЗ и т.7 ТЗ са погасени изцяло, факт, който не се оспорва и в частната жалба. Предвид погасяването на вземанията с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ, съдът следва да пристъпи към удовлетворяване на вземанията на кредиторите по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
С определението на САС по ч.т.д./н/1032/2023 година е постановено, на осн. чл.726, ал.1 ТЗ заделяне на сумата от 568 411,15 лева поради наличието на две спорни вземания, предмет на т.д. №1540/2023 година и т.д. №852/2023 година, които към момента на постановяване на определението са неприключили.
Смисълът на заделянето е, че при приключване на исковото производство с предмет – оспореното вземане заделената сума или ще бъде изплатена на кредитора, при в полза на когото е заделена сумата при позитивно за него решение или ще бъде разпределена между останалите кредитори.
При извършената служебна справка се установява, че т.д.1540/2023 година по описа на СГС е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което исковете са отхвърлени /определение №1381/07.05.2025 година по к.т.д.261 по описа за 2025 година на ВКС/, а по т.д. 852/2023 година по описа на СГС е налице невлязло в сила въззивно решение по в.т.д.31/2025 година по описа на САС, което е обжалвано и висящо пред ВКС по к.т.д.1741/2025 година на ВКС. Решението, с което искът е отхвърлен за сумата от 117132,94 лева е влязло в сила, поради което висящо е делото за сума в размер на 3
249523,20 лева, която е заделена, на осн. чл.726, ал.1 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.724 ТЗ кредиторът с вземане от клас 1 следва да получи пълно удовлетворяване от продажната цена на вещта, предмет на обезпечението, като по делото не се спори, че сумите, които се разпределят не са суми, постъпили от реализация на обезпеченото или заложеното имущество.
Спорен е въпросът, с оглед наведеното от НАП оплакване дали при разпределяне на суми, които са постъпили от реализация на имущество, което не е предмет на обезпечението кредиторът с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да участва и тъй като това е НАП дали в този случай редът на удовлетворяване е този, посочен в чл.722, ал.1, т.6 ТЗ или чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.724, ал.1 ТЗ когато продажната цена на заложената или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата налагат извода, че в случаите, когато се разпределят суми, които са постъпили от реализация на имущество, което не е предмет на обезпечението кредиторите участват наравно с другите кредитори, включени с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. В закона липсва изрична регламентация, която да изключва приложение на разпоредбата спрямо НАП, поради което и този кредитор следва да участва в реда по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Горният извод се налага и от разпоредбата на чл.722, ал.2 ТЗ, съгласно която вземанията по чл.722, ал.1, т.3-12 се удовлетворяват, т.е. привилегията по чл.722, ал.1, т.1 е специална привилегия, изключение от общото правило, че при универсалното изпълнение кредиторите се удовлетворяват по съразмерност. Тази привилегия създава за кредитора право на предпочтително удовлетворение, поради което след изчерпване на сумите, за които се ползва тази привилегия кредиторът участва наравно с останалите необезпечени кредитори.
Предвид горното при изготвянето на сметката за разпределение не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения, поради което поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
4
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261603/19.10.2025 година, постановено по т.д.3105 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5