Решение № 294 от 31.10.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. *******, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20233130101228 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 против Г. Я. Г. с ЕГН **********, адрес гр. *******, ул. „*****“ № 56 за признаване на установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за сумите 800,00 лева главница, 190,38 лева възнаградителна лихва за периода от 09.03.2022 г. до 09.01.2023 г., 104,90 лева законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 01.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 464/01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 846/2023 г. по описа на Районен съд – *******, на осн. чл. 422 вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 08.03.2022 г. бил сключен договор за паричен заем № 646430 между „Сити кеш“ ООД и Г. Я. Г., чиито параметри били описани в погасителен план, стандартен европейски формуляр и тарифа към договора. Ищецът твърди, че те са предоставени на ответника и той се е съгласил изрично и безусловно с тях. Съгласно сключения между страните договор заемодателят „Сити кеш“ ООД изплатил на заемателя Г. Я. Г. заемна сума, която заемателят се задължил да върне в уговорен срок. Посочва, че сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, служещ за разписка. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не е погасил дължимите суми. Поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковата молба.

Ответникът чрез процесуален представител – адвокат, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че сключеното между страните правоотношение е недействително поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК и разпоредбите на международни нормативни актове. Не оспорва, наличието на сключен договор за кредит, но оспорва изцяло претенцията по основание и размер. Твърди, че по сключения договор са направени плащания, които ищецът не е отразил. Излага подробни твърдения за недействителност на отделни клаузи от договора и прави възражение за 1 неговата нищожност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, в условия на евентуалност – да бъде прието за установено, че ответникът дължи само половината от чистата получена в заем сума.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски кредит № 646430 по искане на кредитополучателя от 08.03.2022 г. със следните параметри: размер на кредита 800,00 лева, годишен процент на разходите 47,8 %, фиксиран лихвен процент 40,05 %, брой вноски 10, дата на първо плащане 11.04.2022 г., на последно 09.01.2023 г., обща сума за плащане 990,38 лева. Сумата е получена от кредитополучателя при подписване на договора. Изрично е описано, че размерът на ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва и не може да бъде променян, освен по взаимно писмено съгласие между страните.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от договора, е посочено „обезпечение: поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя“. В чл. 5 страните са уговорили, че се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения. В л. 10, ал. 1, т. 8 е описано задължението на кредитополучателя да представи на кредитора предвидените обезпечения. Не е уговорено обезщетение в случай на неизпълнение. Такова е включено в погасителния план като „размер на неустойката, дължима при непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6 от договора за кредит“, но не е договаряно между страните, видно от посочения текст. Размерът на начислената неустойка е посочен в стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заемната сума е в размер на 800,00 лева и е предоставена на кредитополучателя при подписване на договора.

Ответникът е направил плащания на 04.07.2022 г. в размер на 100,00 лева, на 10.10.2022 г. в размер на 100 лева, на 23.11.2022 г. – 100,00 лева и на 22.12.2022 г. – 100,00 лева.

Плащанията на осчетоводени от ищеца по сключения между страните договор като 348,50 лева неустойка и 51,50 лева такси. В съдебно заседание вещото лице посочва, че ГПР надхвърля 100 %.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът намира следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, чиито предмет са суми по сключен между страните на 08.03.2022 г. договор № 646430.

По делото са приобщени материалите по производството по ч.гр.д. № 846/2023 г. по описа на Районен съд – *******. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение № 464/01.08.2023 г., връчена лично на длъжника на 24.08.2023 г. В едномесечния срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, изпратено на 21.09.2023 г. След дадени указания, „Сити кеш“ ООД е представило доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което съдът приема производството за допустимо.

В тежест на ищеца е възложено да установи, че между страните е сключен валиден договор за заем, по който ищецът е предоставил на ответника претендираните суми, тяхната дължимост и размер, падеж на вземането, както и съответствието на договора с изискванията на ЗПК.

Не е спорно между страните, че са сключили договор с посочените по-горе параметри, както и че ответникът е направил описаните плащания в общ размер на 400,00 лева.

2

По наведените от ответника твърдения за несъответствието на сключения договор с изискванията на Закона за потребителския кредит, съдът счита следното:

Сключеният договор е със следните параметри: размер на кредита 800,00 лева, годишен процент на разходите 47,8 %, фиксиран лихвен процент 40,05 %, брой вноски 10, дата на първо плащане 11.04.2022 г., на последно 09.01.2023 г., обща сума за плащане 990,38 лева. Направените от ответника плащания са отразени в счетоводството на ищеца като погасяване на неустойки и такси, които не са били договаряни.

Посочването на основание за начисляване и размер на неустойка в стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити представлява преддоговорна информация, която се предоставя на потребителя преди да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит и съдържа необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит и не замества изразено съгласие по описаните параметри.

Месечните вноски, оповестени с формуляра и описани в погасителния план съдържат заплащане на неустойка, която не е била ясно посочена в сключения между страните договор. Така заплащането на неустойката не е отразено като разход, въпреки че е включен в общия дълг според погасителния план, но неописан в договора.

Включвайки в погасителния план към сключения договор на неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е посочена в преддоговорна информация, е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не е съдържал съгласие по санкция за неизпълнението в посочения размер от над 100 % от предоставената сума, а от там – общата сума, дължима от потребителя. Съдът счита, че разминаването между предварително оповестената съществена за потребителя преддоговорна информация и подписания договор представлява нарушение на закона и не следва да ползва кредитора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, договорът за потребителски кредит е недействителен. На осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото се установи, че ответникът е направил погасявания в общ размер на 400,00 лева. С оглед горното, съдът приема, че предявения иск следва да бъде уважен за непогасената част от чистата получена стойност – 400,00 лева с уговорена дата за последно плащане 09.01.2023 г. и отхвърлен в останалата му част.

Страните са поискали присъждане на разноски.

На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100,00 лева.

Реализираните от него разноски са 113,27 лева за държавна такса и 175,00 лева за изготвяне на експертиза. Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 141,80 лева. Сторените от него в заповедното производство разноски са в размер на 51,73 лева, от които му се следват 18,90 лева.

Ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗА в размер на 480,00 лева. Следва да му се присъдят такива в размер на 304,70 лева.

От бюджета на съда са заплатени 175,00 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед Определение № 641/11.07.2024 г. От тях 111,01 лева следва да заплати ищецът.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7 съществува вземане от ответника Г. Я. Г. с ЕГН **********, адрес гр. *******, ул. „*****“ № 56 за сумата от 400,00 лева, представляваща незаплатена главница по сключен между тях договор за паричен заем № 646430, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2023 г. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумите 400,00 лева главница, 190,38 лева възнаградителна лихва за периода от 09.03.2022 г. до 09.01.2023 г., 104,90 лева законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 01.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 464/01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 846/2023 г. по описа на Районен съд – *******.

ОСЪЖДА Г. Я. Г. с ЕГН **********, адрес гр. *******, ул. „*****“ № 56 да заплати на „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7 сумата от 18,90 лева, представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 846/2023 г. по описа на Районен съд – ******* съдебноделоводни разноски, както и сумата от 141,80 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на адв. Р. Ж. в качеството му на пълномощник на ответната страна сумата от 304,70 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – ******* сумата в размер на 111,01 лева, представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.