Определение № 1689 от 04.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1689 гр. Варна, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500327 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 6680/15.03.2023 г., подадена от М. К. Д., чрез адв. А.

П., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 291/08.03.2023 г., постановено по в. гр. дело № 327 по описа за 2023 г. на ВОС.

В молбата се обосновава, че неправилно са присъдени в полза на насрещната страна разноски, с оглед характера и същността на производството. Сочи се, че не се следват такива на извършителя на домашно насилие, което аргументира с разпоредбата на чл. 11 от ЗЗДН, която била специална на чл. 78 от ГПК. Лицето, по отношение на което е наложена мярка трябвало да понесе всички разноски, независимо дали съда е постановил всички или само част от исканите мерки, за което цитира практика на окръжните съдилища. По отношение на присъдените в полза на молителя разноски, същият твърди, че не са съобразени със законовия минимум, както и счита, че не е налице прекомерност, тъй като производството е с висока фактическа и правна сложност. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като отмени тази част, с която М. Д. е осъден да заплати разноски на Д. К. Д., както и да му се присъдят допълнително претендираните от него разноски, в тяхната цялост – 1200 лева или по 600 лева за всяка инстанция.

В срока по член 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна - Д. К. Д.е, е изразила становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

1

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. К. Д. срещу Решение № 2854 от 21.09.2022г. по гр.д. № 7228/2022г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, с коeто на основание чл.

5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие в полза на молителя М. К. Д. с ЕГН ********** срещу извършителя Д. К. Д. с ЕГН **********, като въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; забранено му е да приближава на помалко от 100 метра пострадалото лице М. К.

Д., обитаваното от него жилище, находящо се в с. Тополи, обл. Варна, ул. „Мита Стойкова Генова“ № 8А и мястото му за социални контакти – с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл.

Варна, ПИ с ид. *** за срок от шест месеца /считано от 07.06.2022г./, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 200 лева.

В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от М. К. Д., с което жалбата се оспорва като неоснователна. В писменото възражение решението е оспорено в частта по определения срок на постановените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, както и невключването сред местата за социални контакти адреса на майката на страните Димитра Янкова, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 17, вх. 3, ап. 35 с искане за отмяна на решението в тези части и определяне на максимален срок на действие на мерките от 18 месеца, както и включване сред местата за социални контакти на молителя на адреса на майката на страните. В тази връзка е депозирана и насрещна въззивна жалба от М. К. Димитров.

С Решение № 291/08.03.2023 г. ВОС е отменил Решение № 2854 от 21.09.2022г. на ВРС в частта, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие в полза на молителя М. К. Д. срещу извършителя Д. К. Д., като е забранено на извършителя да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лице М. К.

Д., обитаваното от него жилище, находящо се в с. Тополи, обл. Варна, ул. „Мита Стойкова Генова“ № 8А и мястото му за социални контакти – с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл.

Варна, ПИ с ид. *** за срок от шест месеца /считано от 07.06.2022г./, както и в частта, с която са определени разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК., като вместо него е отхвърлил подадената от М. К. Д. молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие в негова полза срещу извършителя Д. К. Д. посредством забраняване на извършителя да го приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лице М. К. Д., обитаваното от него жилище, находящо се в с. Тополи, обл. Варна, ул. „Мита Стойкова Генова“ № 8А и мястото му за социални контакти – с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл.

Варна, ПИ с ид. *** за срок от шест/осемнадесет месеца /считано от 07.06.2022г./, както и е потвърдил Решение № 2854 от 21.09.2022г. на ВРС, поправено с Решение № 3585 от 21.11.2022г. в частта , с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е постановена мярка за защита от домашно насилие в полза на молителя М. К. Д. срещу извършителя Д. К. Д., като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 200 лева.

В тежест на всяка от страните е постановено, че трябва да внесе сума от 12.50 лева, съставляваща държавна такса по въззивната жалба, респективно насрещна въззивна жалба.

Д. К. Д. е осъден да заплати на М. К. Д. 600 лева разноски пред първа и въззивна инстанция, а последният от своя страна да плати на Д. К. Д. също разноски в размер на 600 лева за две инстанции.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН касае само държавната такса и разноските по делото, т.е. по производството, но не и разноските направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото. По отношение на тези разноски се прилага разпоредбата на чл. 78 от ГПК. От посочената разлика между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото не следва извода, че нормата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН дерогира приложението на общото правило на чл. 78 ГПК. Това е така, тъй като държавата освобождава от заплащане на публични задължения - такси и разноски, но не и от частни задължения, каквaто е отговорността за разноски, която по своя характер е деликтна.

Следва да се вземе под внимание, че производството се развива пред въззивния съд, по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН. Делото е въззивно, след произнасяне на първа инстанция с определяне на мерки за защита. Решението на районния съд е обжалвано не само от извършителя, но и от молителя. С крайния акт окръжният съд е отменил част от мерките, 2 съответно отхвърлил е молбата частично. Пред въззивна инстанция се проявяват поотчетливо характеристиките на исковото производство, макар производството да е спорна съдебна администрация. Със самото обжалване между страните се повдига спор от такова естество, което ангажира тяхната отговорност за разноските, съобразно степента на основателност на жалбата. Това обяснява приложимостта на правилата по чл. 78 от ГПК. В този смисъл цитираната от молителя практика не само, че не е задължителна, но и по същество е неприложима в конкретния случай.

Що се касае до възраженията относно размера на адвокатското възнаграждение и несъобразяването му с минимума, определен в закона, то те също са неоснователни. В мотивите към решението ВОС подробно е описал как е определил в какъв размер следва да се възстанови на страната платения хонорар, което не противоречи на Наредба № 1/09.07.2004 г. Нещо повече той е равен на посочения в молбата като законен – 600 лв., както и на установения в чл. 22 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Определеното възнаграждение е намалено съобразно изхода на делото и правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК - когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от страните има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба, съразмерно на уважената част.

Правната и фактическа сложност на делото е установена от решаващия състав като средна, след направено възражение за прекомерност от насрещната страна, който въпрос няма основание да бъде пререшаван в настоящото производство по чл. 248 от ГПК.

С оглед изложеното настоящият състав на ВОС намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските, а молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6680/15.03.2023 г., подадена от М. К. Д., чрез адв. А. П., за изменение в частта за разноските на Решение № 291/08.03.2023 г., постановено по в. гр. дело № 327 по описа за 2023 г. на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3