Решение № 7599 от 11.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7599

Варна, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЗОРНИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20267050700660 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на образувано по жалба на С. Ц. С., с адрес гр. Варна, [улица], ет. *, ап. *, чрез адв. А. К. от **** със съдебен адрес: гр. София, [улица], ет. * против Решение № 812104-45/ 19.01.2026 г., издадено от ВПД директор на Дирекция “Правно -нормативна дейност“ при МВР, с което е отказан достъп по обществена информация по заявление вх. № 812104 – 2/ 05.01.2026 г., допълнено със заявление вх. № 812104 – 20/ 08.01.2026 г., в частта по т. 2 и т. 5.

Оспорването е основано на твърдения за постановяване на оспореното решение, в частта по т. 2 и 5, при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Поддържа се липса на надлежно изложени фактически и правни съображения, обуславяща нарушение на изискванията за форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че исканата информация по никакъв начин не разкрива лични данни, а посредством същата е възможно да се установят практики, недопустими от правовия ред.

Отправя се искане за отмяна на оспореното решение, както и за задължаване на ответника да предостави на оспорващия търсената обществена информация. Претендира се и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – ВПД директор на Дирекция “Правно -нормативна дейност“ при МВР депозира писмено становище на жалбата, в което излага съображения за нейната неоснователност. Процесното решение е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Искането е за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Варна, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № УРИ **********/ 04.01.2026 г. от С. Ц. С., с искане до кмета на Министерство на вътрешните работи за предоставяне на справка, съдържаща отговори на следните въпроси:

1. С какви мотиви е била поискана и назначена охраната на П. Д.?; 2. Кое е звеното в структурата на МВР, което осигурява охраната?; 3. Колко души охраняват П. Д. и колко часа в денонощието?; 4. Включва ли охраната автомобил, който П. Д. ползва през времето, в което е под охрана? 5. Колко струва охраната на П. Д.?

Заявлението е повторно уточнено със заявление вх. УРИ **********/ 08.01.2026 г.

Във връзка с отправеното искане, ответникът препраща заявлението до директорите на ГДЖСОБТ, ГДНП и ОД на МВР – Варна, с искане за предоставяне на търсената информация, т. ч. и за становище следва ли да се предостави търсената информация.

На 12.01.2026 г. при ответника постъпва писмен отговор от ГД „Национална полиция“, обективиращ становище, че исканата от С. С. информация попада извън обхвата на ЗДОИ. Посочва се също, че извън компетентността на дирекцията е да предоставя информация за евентуалната охрана на П. Д..

В писмо – отговор до кмета, С. Д. – председател на сдружението, изразява изричното си несъгласие за предоставяне на достъп по исканата информация.

На 12.01.2026 г. при ответника постъпва писмен отговор от ОД на МВР – Варна, обективиращ информация по поставените от заявителя въпроси. Така, по т. 2 от заявлението е посочено, че охраната на лицето се осъществява от служители на сектор СПС към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна. По отношение на въпроса по т. 5 от заявлението се посочва, че в ОД на МВР не е извършена калкулация на разходите за охрана на защитен свидетел.

С оспореното Решение № 812104-45/ 19.01.2026 г., издадено от ВПД директор на Дирекция “Правно -нормативна дейност“ при МВР, с което е отказан достъп по обществена информация по заявление вх. № 812104 – 2/ 05.01.2026 г., допълнено със заявление вх. № 812104 – 20/ 08.01.2026 г.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия административен орган, че поисканата с процесното заявление информация представлява „класифицирана информация“, и като такава е изключена от предметния обхват на ЗДОИ. Формиран е извод, че исканата информация засяга оперативната и охранителна дейност на МВР, като разкриването и би могло да доведе до реален риск за живота и здравето на засегнатите лица.

Така установеновената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при наличие на правен интерес за жалбоподателя от предприетото оспорване. е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като отказът е постановен по негово заявление.

Разгледана по същество, допустимата жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – арг. чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Законодателят въвежда нормативно ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Комплексният анализ на коментираната правна уредба сочи, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В настоящия случай ответникът е сезиран със заявление в писмена форма, съдържащо изискуемите реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1-4 ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвидена е възможност за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 в изчерпателно посочени от закона хипотези – при необходимост от уточняване предмета на исканата обществена информация, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и в случаите, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В случай, че органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща заявлението, като уведомява за това заявителя, като посочва наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице. Уведомяване на заявителя в 14-дневен срок органът дължи и в случаите, в които не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение (чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ). Във всички останали случаи органът дължи произнасяне по подаденото до него заявление в сроковете, по реда и начина, посочени в закона – чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ.

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Постановеният отказ е издаден от компетентен орган – ВПД Директор на Дирекция „Правно – нормативна дейност“ при Министерство на вътрешните работи.

В съответствие с общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение, в оспорените части - по т. 2 и 5, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите, визирани в чл. 3 от ЗДОИ. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на нормативно вменените им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. С визираната норма е въведена оборима презумпция - в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес.