Решение № 3 от 06.01.2023, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Луковит, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря В.К.П.. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20214320100326 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Първоначално е образувано пред Районен съд - Тетевен по повод жалба на ЕТ В.П.Ц. гр. *** срещу Заповед № ***/ 02.10.2019 г. на Заместник-кмет на Община Тетевен, с която се нарежда изземване на земеделски имот от жалбоподателите.

С Решение № 79 от 13.05.2021 г. по КАД № 30/ 2021 г. на Административен съд Ловеч, е отменено Решение /с характер на определение/ № 260050 от 23.12.2020 г., постановено по адм. д. № 189/ 2020 г. на Районен съд Тетевен, в частта, с която производството по делото е прекратено. Отменено е изцяло решение № 260050 от 23.12.2020 г. постановено по адм. д. № 189/ 2020 г. на РС Тетевен, в останалата част, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С Определение № 17 от 01.06.2021 г. по КАД № 85/ 2021 г. на Административен съд Ловеч, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, адм. д. № 387/ 2021 г. на Районен съд - Тетевен е изпратено за разглеждане на Районен съд - Луковит.

С депозираната от страна на жалбоподателя се излага недоволство срещу Заповед № ***/ 02.10.2019г. издадена от заместник-кмет на община Тетевен, с която се нарежда да се изземе ползвана от него земеделска земя в размер на 17.024 дка за стопанската 2018/2019г., представляваща описани от него единадесет поземлени имоти и части от тях, находящи се в землището на с.Малка Желязна, Ловешка област.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на обжалвания индивидуален административен акт или да го отмени като незаконосъобразен, поради незаконосъобразност, неправилност и немотивираност. Твърди, че до този момент оспорената заповед не им е съобщена по надлежния ред и следователно 14-дневния срок по чл.149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече. В тази връзка се твърди, че са узнали за обжалваната заповед по повод на образувано срещу жалбоподателя гр. дело № 2441/ 2019г. пред Ловешки Районен съд по искова молба, приложена към жалбата. Делото било образувано по осъдителен иск срещу жалбоподателя с облигационна претенция за пропуснати ползи, обоснована с процесната заповед. От това следвало правния интерес от завеждане на настоящото дело.

С жалбата се излагат доводи относно порочността на обжалваемия индивидуален административен акт. Излагат се доводи за нищожност на обжалвания административен акт, също така и за неправилност, основания за оспорване на законосъобразността му по чл. 146, 1 т. 1, 3, 4 и 5 от АПК, съответно: липса на компетентност, поради противоречие с чл. 42, ал. 8 ЗМСМА като основание за обявяване на нищожност на оспорения акт.

Твърди се, че Заместник кметът е издал оспорената заповед на основание Заповед № 593/ 19.09.2019г. на кмета на общината. Със същия акт заместник-кметът *** бил определен от кмета на Община Тетевен да го замества и изпълнявал правомощията на кмет на общината, съгласно чл. 44 от ЗМСМА и всички други функции, правомощия и задължения, съгласно действащото законодателство в Република България от 24.09.2019г. до 25.10.2019г.

Правно основание на издадената заповед е чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, вр. с чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, а фактическо - ползването на платен годишен отпуск, на основание чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ от 24.09.2019г. до 3.11.2019г., включително. Сочи се, че със заповед № 539 са предоставени всички правомощия на кмета съгласно действащото законодателство на заместник-кмета при условията на заместване по конкретен и специфичен повод участие в общи избори като кандидат за кмет. Предоставените правомощия са в пълен обем, но заместник-кметът не може ефективно да изпълнява функциите на кмет по силата на заповед № 593/ 19.09.2019г. Твърди се, че тази заповед не го овластява надлежно да издаде оспорената заповед, поради нарушение на общия ЗМСМА, тъй като фактическо основание за заместването на кмета на общината е ползването на отпуск при условията на чл. 161 ИК на титуляра, във връзка с кандидатирането му за нов мандат в периода 24.09.2019 до 03.11.2019г. Следователно нормата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА е била неприложима и неоснователно е посочена като основание на издадената заповед. Сочи се разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, която предвижда ред за заместване на общо основание - при отсъствие на кмета, на общо основание, със заповед той определя заместник - кмет, който да го замества. Твърди се, че приложение относно реда за заместване на титуляра, който излиза в отпуск е следвало да намери нормата на чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА. Същата изисква, когато кметът на общината отсъства поради кандидатиране за съветник или кмет в 7-дневен срок преди края на мандата, Общинският съвет да избере временно изпълняващ длъжността кмет на общината, за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Твърди се, че законодателят е предвидил завишени изисквания при заместване на титуляра при особената хипотеза на ползване на отпуск по чл. 161 ИК, при която не се изисква просто заповед на титуляра за определяне на заместник /чл. 39, ал. 2 ЗМСМА/, а решение на Общинския съвет, с което да се определи временно изпълняващ длъжността кмет /чл. 42, ал. 8 ЗМСМА/.

Съотношението между чл. 39, ал. 2 ЗМСМА и чл. 42, ал. 8 ЗМСМА е като между общ и специален закон. В този казус приложение намирала специалната разпоредба на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Тя изисква решение на ОС, за да има валидно овластяване на заместник-кмет при заместването. Общинският съвет - Тетевен не е приел решение по чл. 42, ал. 8 ЗМСМА, поради което определеният със заповедта заместник-кмет е нямал правомощия да издаде оспорената заповед. Оспорената заповед е нищожна, поради липса на компетентност на издалия я заместник - кмет.

Във връзка с горните разсъждения се сочи, че в сравнителен аспект следва да се има предвид, че Общинският съвет е приел решение на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА за определяне на временно изпълняващи длъжностите кметове на кметства в общината, в случаите, в които съответните титуляри са се кандидатирали за нов мандат. Липсата на такова по отношение на кмета на общината потвърждава тезата на жалбоподателя, че заместник-кметът не е надлежно упълномощен да изпълнява функциите на кмет при условията на чл. 161 ИК. Тъй като оспорената заповед е издадена без представителна власт, в периода 24.09.2019 25.10.2019г., в който заместник-кметът не е бил упълномощен ненадлежно да бъде временно изпълняващ длъжността „Кмет“, тя е нищожна и не пораждала правни последици.

Твърди се, че институтът на заместването включва и делегиране на правомощията на титуляра в пълен обем за определен период от време и по конкретен повод /отпуск, командировка/ и др. Случаи, при които титулярят е в невъзможност да изпълнява задълженията си, при заместването, и при делегирането се изисквало специален закон да оправомощава титуляра да овластява свой заместник с изпълнение на съответните функции.

Липсата на такава изрична норма в ЗСПЗЗ е пречка за валидно овластяване на заместника с правата на титуляра, както при заместване, така и при делегиране. Ако в специалния закон изрично не е предвидена такава възможност, титулярят не може да трансферира свои правомощия към свой заместник постоянно или за период на отсъствие. Сочи се, че чл. 34 от ЗСПЗЗ не предвижда възможност кметът-титуляр да овластява заместник-кмет с правомощията си по тази норма. Съществува законова невъзможност за делегиране на правата на кмета на общината да издава заповеди за принудително изземване на земеделски 2 имоти. Следователно със заповед № 593/ 19.09.2019г. кметът на общината, не може, и не е овластил заместник-кметът да издава заповеди по чл. 34 ЗСПЗЗ за изземване на земеделски земи, в това число процесната такава. Същата е издадена без издателят й да е надлежно оправомощен за това, поради което е нищожна, поради липса на компетентност.

В тази връзка се излагат твърдения, че съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ „Правомощията на министъра на земеделието, храните и горите по приложението на закона могат да се упражняват и от писмено упълномощени от него лица.“ Такава разпоредба липсва по отношение на кмета на общината във връзка с правомощията му по чл. 34 ЗСПЗЗ.

Следователно само той, в качеството си на титуляр може да упражнява правомощията по чл.

34, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Твърди се, че съществено нарушение на административно производствените правила като основание за обявяване на нищожност и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, както следва:

Невръчена покана за проведения на 24.07.2019г. оглед на място, въз основа на който е издадена процесната заповед. На страница 2-ра от мотивите на оспорената заповед е посочено, че на 24.07.2019г. е извършена проверка на описаните поземлени имоти. Твърди се, че с писмо от 23.07.2019г. жалбоподателят е уведомен за този оглед. Това уведомление е получено от жалбоподателя на 14.08.2019г., т.е. три седмици след провеждане на огледа.

Същият не е надлежно уведомен за това процесуално действие. С непоканването му е нарушено правото му на защита и е допуснато особено съществено нарушение на административно производствените правила, поради което заповедта е незаконосъобразна.

Извършването на оглед е съществена част от процедурата. Провеждането му без участие на жалбоподателя е особено съществено процесуално нарушение, тъй като засягало съществено правото на защита. В този смисъл е налице било нарушение на чл. 168, ал. 4 от АПК. При условие, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за огледа, същият е следвало да бъде отложен.

Производството по издаване на обжалваната заповед е било проведено от комисия, която е нелегитимна – което е видно от мотивите на заповедта, тъй като комисията провела производството по издаването й била назначена със заповед № 426/ 05.07.2019г. на заместник-кмета на общината. Същият черпел права за това от заповед № 95/ 13.02.2017г. на кмета на общината, която не дава права на заместник-кмета да назначи комисия по конкретния казус. В тази връзка се твърди, че за назначаване на комисия се специална заповед, която да проведе конкретното производство. Липсата на такова специално упълномощаване води до незаконосъобразност на комисията и влече цялостна незаконност на проведеното производство и на заповедта,с която е приключил, поради нарушение на процедурата. Нарушен е материалния закон,което е основание за нищожност и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Сочи се, че преценката на законосъобразността на административния акт се извършва към датата на издаването му. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена, без да е налице правно основание по чл. 34 от ЗСПЗЗ, на датата, на която е издадена - 02.10.2019г.

Правото по чл. 34 от ЗСПЗЗ можело да се реализира само от правоимащо лице. В мотивите на заповедта е посочено, че „Правото на ползване на съответните ползватели се доказва със заповед № РД-04-221- 81/ 28.09.2018г. на директора на ОД „Земеделие“ гр.Ловеч. Според същата заповед ползвателите имат права за стопанската година. Съгласно §2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, тя започва на 01.10.2018г. и завършва на 30.09.2019г. Следователно след 30.09.2019г. ползватели, в чиято полза е издадена заповедта нямат право да искат и получат изземване на съответните земи, тъй като са загубили качеството „ползватели“. Твърди се, че това е липса на първото изискване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което означава изначална липса на материално правното основание за издаване на заповедта. Напомня се, че жалбоподателят ползва имотите, визирани в оспорената заповед, при условията на комасация, по силата на приложената към настоящата заповед № РД 04137-34/ 18.09.2019г. на директора на ОДЗ гр. Ловеч за стопанската 2019/2020г., на ново и годно основание, считано от 01.10.2019г.

Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, поради особено съществено нарушение на материалния закон. Към датата на издаването - 02.10.2019г., ползвателят, в чийто интерес е издадена оспорената заповед, няма право да полза визираните в нея имоти и следователно да изисква издаване на заповед. Освен това към тази дата жалбоподателят ползва имотите на годно основание. Сочи се, че не е взето предвид, че съгласно отговора от Държавен фонд „Земеделие“, изискан във връзка с издаване на процесната заповед лицето, в чиято полза е 3 същата е заявило пред ДФЗ, че през стопанската 2018/2019г. именно то ползва, обработва и стопанисва имотите по заповедта. Както и че като заявител лицето е подписало и декларация за нередност, придружаваща заявлението пред ДФЗ.