Решение № 98 от 14.06.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Разград, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Светлана Л. И. в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600147 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 1/ 19.01.2023 год. по нох дело № 515/2022 г., РС – Разград признал подсъдимата С. Ю. М. за виновна в това, че н а 18.10.2021 г., в гр.

Разград, бул. ***, е отнела чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Nokia", модел „3.1 Plus", с ИМЕИ: 355846096211856, на стойност 120 лева и смартфон марка “Meizu“, модел “М811Н“, на стойност 70 лева, на обща стойност 190 лева, от владението съответно на Д. И. П. и В. В.в П., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр с чл.

194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изпълнение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимата М. да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 63.90 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 50.00 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимата С. М. адв. А. М. К.Н.. В жалбата се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че наказанието е 1 следвало да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като се изброяват обстоятелства, за които се сочи, че следва да бъдат взети предвид като смекчаващи вината такива, при определяне на наказанието. От въззивната инстанция се иска да измени обжалваната присъда, като определи на подсъдимата М. наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Препис от въззивната жалба е изпратен на прокурора.

Писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата се подържа в съдебно заседание от служебния защитник на подсъдимата на същите основания и със същото искане.

Подсъдимата не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Същата не е намерена на посочения по делото адрес. НА.це са данни, че подсъдимата е напуснала страната на 06.10.2022 г. и няма данни за завръщането й след тази дата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград намира жалбата за неоснователна. Счита, че по делото не е установено нА.чието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което не са нА.це основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което с първоинстанционната присъда е определено в минимален размер.

Настоящия състав на Разградски окръжен съд, след като се запозна със съдържанието на въззивната жалба, становищата на страните и материА.те по делото установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б.“а“ от НПК в отсъствието на обвиняемата. Същата е била редовно призована на насроченото на 13.10.2022 г. разпоредително заседание, но не се е явила. Поради неявяването й разпоредителното заседание е отложено за 01.11.2022 г.. Първоинстанционният съд е разпоредил на ОЗ “Охрана“ установяването и довеждането на подсъдимата. Същата не е намерена на адреса, като е установено, че на 06.102.22 г.е напуснала страната през ГКПП “Дунав мост“ и няма данни за завръщането й, като местоживеенето й е неизвестно. Настоящият състав намери, че с действията си първия съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила.

Положените усилия да се осигури участието на подсъдимата в съдебната фаза на процеса, отговарят на вменените на съда с разпоредбите на НПК. Поради 2 невъзможност да бъде установено местонахождението на подсъдимата, независимо, че престъплението, за което е предадена на съд изисква задължителното й участие, правилно районният съд, след като приел, че подсъдимата е уведомена за образуваното съдебно производство, получила и преписи от обвинителния акт и разпореждането, пристъпил към разглеждане на делото в нейно отсъствие, но при стриктно спазване изискванията за гарантиране правата на същия – с участието на надлежно назначеният й служебен защитник.

При разглеждане на въззивната жалба по същество, настоящият състав установи следното:

Първоинстанционният съд е събрал по съответния процесуален ред всички допустими и относими към делото доказателства, въз основа на които извел фактическа обстановка, съответстваща на установената и от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимата С. Ю. М. е родена на 11.05.1974 год., в гр. Разград и живее в същия град. Същата е с основно образование, омъжена, осъждана неколкократно.

С протоколно определение от 04.05.2021 год. по ч.н. дело 257/2012 год. по описа на Районен съд - Разград, на подсъдимата М. било наложено общо наказание по нох дело № 299/2010 год. на ОС-Разград и по нох дело № 857/2011 год. на РС-Разград в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. Определението влязло в сила на 21.05.2012 год.

По отношение на подсъдимата е допуснато условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок в размер на седем месеца и деветнадесет дни с определение влязло в сила на 07.03.2016 г. Изпитателният срок изтекъл на 26.10.2016 г. Тези осъждания на подсъдимата, с оглед определеното общо наказание и срокът на изтърпяването му /изтичането на изпитателния срок на предсрочното освобождаване/ обуславят квА.фикацията “опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК на деянието, предмет на настоящото дело.

ПострадА.те В. и Д. П.и били съпрузи. Двамата живеели в къща в гр.

Разград, бул. ***. Поради влошеното си здравословно състояние и напредналата си възраст те разчитА. на свидетеля В. В. и подсъдимата С. М. да им помагат по битови въпроси, за което пострадА.те им заплащА. дребни 3 парични суми.

Свидетелят В. П. ползвал смартфон марка „Meizu", модел „М811Н", с ИМЕИ: 868015039018600, а свидетелката Д. П. ползвала мобилен телефон марка „Nokia", модел „3.1 Plus", с ИМЕИ: 355846096211856. Двата телефона ведно с поставените в тях СИМ карти обичайно стояли на масичка в хола на къщата им.

Подсъдимата М. регистрирала и ползвала мобилен номер ***. Нейният съпруг, свидетелят С. М. ползвал СИМ карта с номер *** регистрирана в Германия.

На 18.10.2021 год. сутринта, свидетелят П. излязъл от дома си, като към момента на тръгването му двата мобилни телефона били на обичайното им място - масичката в хола на къщата. Малко по-късно същия ден /осем дни преди да изтече петгодишния срок от изтърпяването на наказанието по ч.н. дело № 257/2012 г./, подсъдимата М. посетила дома на П.и за де се види със свидетелката Д. П., която я помолила за услуга. Докато била в дома на пострадА.те, подсъдимата М. видяла на масичката в хола двата мобилни телефона и решила да ги вземе за себе си, за да ги ползват със съпруга й. В изпълнение на своето решение тя прибрала двата мобилни телефона у себе си /без да бъде видяна от свидетелката/, след което напуснала къщата. Малко покъсно след нейното тръгване в къщата се прибрал свидетелят П., който установил липсата на двата телефона. За времето, в което той отсъствал от дома си, единственият човек, който е влизал в къщата била подсъдимата.

На 21.10.2021 год. подсъдимата М. предоставила отнетия телефон “Нокиа“ на съпруга си - свидетеля С. М.. Последният поставил в устройството дадено му от подсъдимата СИМ карта с номер *** и го ползвал за периода от 15:36 часа до 18:34 часа. В 19:41 часа свидетелят М. върнал мобилния апарат на подсъдимата М., която поставила в апарата СИМ карта с номер ***, която била регистрирана на нейно име и ползвана от нея. Тя ползвала мобилното устройство до 28.10.2021 г., като клетката, която обслужвала нейните позвънявания била в гр. Разград, *** което съвпадало с постоянния и настоящ адрес на подсъдимата.

На 27.10.2021 год. подсъдимата М. предоставила отнетия от пострадА.те смартфон марка “Meizu“, модел “М811Н“, с ИМЕИ: 868015039018600 на свидетеля М., който активирал апарата в 13:56 часа със СИМ картата 4 ползвана от него с номер ***. Той ползвал апарата за времето до 01.02.2022 г. като провеждал множество разговори със СИМ карта *** и ***, регистрирани на името на подсъдимата М. /с моминско име М./, СИМ карта ***, регистрирана на името на М. С. И., майка на обвиняемата и други, като клетката, която обслужвала мобилното устройство в този период била в гр.

Разград, *** което съвпадало с постоянния и настоящ адрес на подсъдимата.

Свидетелят М. Х. била класен ръководител на 3-ти клас в ***, обл.

Разград, в който клас учила А. А. - дъщеря на подсъдимата. През месец ноември 2021 год. свидетелката Х. срещнала А. и родителите й - подсъдимата М. и свидетелят М. в магазин “Т Маркет“. Тъй като имала нужда от телефон за връзка с родителите на всяко дете тя поискала такива от М.и. Те й предоставили мобилен номер ***, тъй като скоро се завърнА. от Германия и все още ползвА. немски номер. На 30.11.2021 год., С. М. нямала възможност да заведе А. на време на училище, за което подсъдимата в 07:26 часа, от смартфон марка “Meizu“, модел “М811Н“, с ИМЕИ: 868015039018600, с номер на СИМ карта ***, се обадила на телефонен номер ***, ползван и регистриран от свидетеля Х., за да я предупреди за закъснението на детето й.

На 14.12.2021 год., в 11:11 часа, свидетелката Х. получила телефонно обаждане от немската СИМ карта *** поставена в смартфон марка “Meizu“, модел “М811Н“, с ИМЕИ: 868015039018600, но този път не разговаряла с подсъдимата, а със свидетеля М., тъй като той не можел да се свърже с децата си.

Свидетелят Н. А. А. работела в дирекция “***" в гр. Разград. Тя ползвала мобилен номер ***, който бил регистриран на името на Е. С. Ю., В изпълнение на служебните си ангажименти тя отработила ЗаявлениеДекларация за отпускане на месечни помощи, която била попълнена от С. Ю.

М.. Тъй като било необходимо нанасянето на корекция в декларацията, на 14.12.2021 год. г. свидетелката А. се обадила на посочения в декларацията телефонен номер ***, но не успяла да се свърже с подсъдимата, а отговорил детски глас, като лицето се представило като дъщеря на подсъдимата М. и обещала да предаде на майка си за обаждането. Малко по- късно същия ден 14.12.2021 год., в 09:48 часа, от смартфон марка “Meizu“, модел “М811Н“, с ИМЕИ: 868015039018600, с номер на СИМ карта ***, подсъдимата М. се обадила на свидетелката А. с номер на СИМ карта ***, за да обсъдят 5 детайлите по декларацията.

От заключението на изготвената оценъчна експертиза се установява, че мобилният телефон марка “Nokia“, модел “3.1 Plus“ е на стойност 120 лева, а смартфона марка “Meizu“, модел “М811Н“ е на стойност 70 лева. Общата стойност на отнетите от М. вещи е 190 лева.

Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, до които е стигнал и първостепенният съд се извеждат въз основа на преценката на всички събрани в хода на наказателното производство доказателства - свидетелските показания на В. П., М. Х., Н. А., както и на Д. П., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от НПК , и обясненията на подсъдимата, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към него; експертното заключение по оценителната експертиза; от писмените доказателства – Справка от Агенция ***, копие от заявление декларация, справки от мобилни оператори, писма, докладни записки, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка и др.