Акт № 2485 от 02.11.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 2485

Разград, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20267190700544 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Й. В. Н. от [населено място], подадена чрез адвокат М. Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM- 2123072/15.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „гг“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е недоказана и неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и за разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно изричната норма на чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

С обжалваната ЗППАМ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „гг“ от ЗДвП и е разпоредено временно отнемане на СУМПС на Й. Н. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В нея е посочено, че на 15.07.2026 г. по главен път І-2, км. 79.000, в посока на движение от гр. Шумен към гр. Разград, той управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ [рег. номер], собственост на И. М. И. от с. Савин, общ. Кубрат. При извършената проверка е установено, че МПС е било със служебно прекратена регистрация, считано от 23.12.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

При тези данни е прието, че с противоправното си поведение водачът е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и срещу него е съставен АУАН серия GA № 5420152/15.07.2026 г. Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от административния орган, който преценил, че с противоправното си поведение жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на тези фактически и правни основания е издадена процесната ЗППАМ, която е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложената Заповед № 330з-2920/ 09.09.2025 г. на директора на ОДМВР. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

ЗППАМ обаче е издадена в противоречие на материалния закон и преследвана от него цел. Този извод се налага по следните съображения:

В оспорения акт е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като на посочените там дата и място е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Според цитираната разпоредба (в сега действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл. 18б, ал. 2 (в относимата редакция) от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45) е въведено изискването при прекратяване регистрацията по реда и при условията на чл. 143, ал. 10 ЗДвП да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК материалната законосъобразност на административния акт се преценява към момента на издаването му. В случая ЗППАМ е издадена на 15.07.2026 г. и нейното съответствие с материалния закон следва да се преценява към тази дата, т.е. преди измененията в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45, публикувани в ДВ бр. 97/ 2026 г. от 23.10.2026 г.

Цитираната наредба е приета в изпълнение на чл.140, ал.2 от ЗДвП, с който законодателят е възложил на министъра на вътрешните работи да определи условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства с наредба, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Налице е законова делегация, въз основа на която и в съответствие с чл. 7, ал. 2 ЗНА е приет подзаконов нормативен акт, с който детайлно се уреждат правилата за регистрация и дерегистрация на МПС. Той не противоречи на разпоредби в ЗДвП, поради което няма основания да не се прилага (по арг. на чл. 15, ал. 3 ЗНА).

Наред с това, към настоящия момент уведомление до собственика на ППС следва да се изпрати от информационния център, съгласно правилото на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Според цитираната разпоредба информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в този срок не са били предоставени исканите доказателства, Гаранционният фонд (ГФ) уведомява органите, които регистрират ППС в Република България, да прекратят регистрацията на превозното средство (чл. 574, ал. 11 КЗ).

По делото няма доказателства, че собственикът на процесното МПС, е бил надлежно уведомен от ГФ по реда и при условията на КЗ.

Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи. Безспорно уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо. То обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и е от съществено значение за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно. Следва да се отбележи, че тази информация не е публично достъпна и собственикът на МПС, както и неговият водач, обективно няма как да узнаят кога точно е прекратена служебно регистрацията на управляваното МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС.

В казуса не са ангажирани доказателства, които да установяват, че към 15.07.2026 г. жалбоподателят е узнал за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС (чужда собственост), поради което не може да се приеме, че неговото поведение съставлява съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съответно, че са били налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „гг“ от ЗДвП. С оглед на това съдът намира, че процесната ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон.

Наред с това по делото са представени доказателства, че за процесното МПС е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите непосредствено след съставяне на АУАН и издаване на ЗППАМ и регистрацията на автомобила вече е служебно възстановена. Тези факти и обстоятелства сочат, че е преустановено противоправното деяние и е изпълнена целта на ЗППАМ, поради което действието ѝ занапред противоречи на принципите за законност, съразмерност и пропорционалност.

По така изложените фактически и правни съображения съдът намира жалбата за основателна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размер на 305, 11 евро, от които 5, 11 евро заплатена държавна такса и 300 евро заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 2123072/15.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на Й. В. Н. от [населено място], обл. Разград сумата от 305, 11€ (триста и пет евро и единадесет цента) – дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�