Решение № 130 от 12.07.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. А., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100485 по описа за 2022 година

Предявени са първоначални и насрещни искове по чл.109 ЗС вр. чл. 52 ЗС.

Производството е образувано по ИМ на Б. С. С., ЕГН **********, чрез адв. З.К., съд.адрес: ***, против Р. М. А., ЕГН **********, чрез адв. Г.М., съд.адрес: ***. Ищецът поддържа, че е собственик на ПИ № 244, ПИ № 296, ПИ № 312 и ПИ № 311, а ответникът е собственик на граничните му ПИ №243, ПИ № 297, ПИ № 310, както и че имотите на страните се намирали в м. „Кокар бунар“, в землището на с. Т., общ. А.. Твърди, че ответникът засадил черешови насаждения, които били на по-малко отстояние от границите на имотите на ищеца, което довело до редица смущения за ищеца – корените и короните навлизали в границите на имотите на ищеца. Освен това докато третирал лозето си хербецид през 2021г., препаратът попаднал върху дръвчетата на ответника, поради което бил осъден да заплати част от разходите за увредените дръвчета. Поддържа, че въпреки предписанията, дадени от надлежните институции до ответника /да премести дръвчетата, които не били на необходимото отстояние от имота му/, последният отказвал да стори това.

Поради изложено предявява четири обективно съединени иска по чл. 109 ЗС, молейки да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия: 1/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 244, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 243, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 2/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 296, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 297, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 3/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 312, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 310, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 4/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 311, находящ се в ЗЗП м.„Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 310, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото 1 отстояние, но навлизат в имота на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ, с който се оспорват предявените искове като неоснователни, заявявайки, че при засаждане на новите дръвчета съобразил нормативно определеното отстояние. Твърди, че в имотите на ищеца имало лозови насаждения, които навлизали в имота на ответника и не били на необходимото отстояние, поради което предявява насрещен иск по чл.109 ЗС /приет за съвместно разглеждане по делото/ за защита на правото на собственост върху засегнатите свои имоти / П И № 243 и ПИ № 297/. С насрещните два иска по чл.109 ЗС моли да бъде осъден ответникът /ищец по първоначалния иск/ да преустанови неоснователните си действия: 1/ по отношение на ПИ № 243, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 244, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС или навлизат в имота му; 2/ по отношение на ПИ № 297, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Т., общ. А., като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 296, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС или навлизат в имота му. Моли за отхвърляне на първоначалните искове по чл. 109 ЗС, претендирайки разноски.

Ответникът по НИ е подал отговор, оспорвайки претенцията, като се сочи, че от Б.С. имало посадени само лозови насаждения, за които не били относими чл.52 ЗС и чл.94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Поддържа, че лозовите насаждения били нискостебленни /до 70 см/, не били на конструкция и не преч ели на насрещната страна.

От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:

Не се спори между страните, а и се установява, че Б.С. /ищец по първоначалните искове/ е собственик на следните имоти: ПИ № 244, ПИ № 296, ПИ № 312 и ПИ № 311 /л.912 от делото/, че Р.А. /ответник по първоначалните искове/ е собственик на следните съседни на наср.страна имоти: ПИ №243, ПИ № 297, ПИ № 310 /л.57-60 от делото/, както и че имотите на страните се намират в м. „Кокар бунар“, в землището на с. Т., общ. А.. От Скица № 493/11.4.22 г. /л.15 от делото/ се установява, че процесните имоти граничат помежду си, установяващо се и от заключението на ВЛ М. - л.110-111 и л.155-156 от делото/, както и че в процесните имоти на Р.А. са налице черешови насаждения, а в тези на Б.С. – черешови и лозови насаждения.

Видно от доказателствата Б.С. подал заявление на 10.5.21г. до общ.А., като е поискал съдействие по повод на това, че Р.А. е засадил плодни дръвчета /череши/ до границата с ПИ № 243 и № 297 на по-малко от законовото разстояние /0,5-1,2 м./, като общинската администрация е констатирала наличието на засадени 12бр., както и 7бр. плодни дръвчета /череши/ на границата на ПИ № 310 /0,7-1,2 м./, давайки предписание на Р.А. в срок до 15.10.21г. да премести трайните насаждения на разрешеното разстояние от границата със съседния имот, указвайки му, че при неизпълнение следва административна отговорност.

Видно е от основното и допълнителното заключение по СТЕ, неоспорени от страните, които съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвени, че между имотите на страните няма трайни материализирани граници /по см. на геодезията/. ВЛ е дало точната граница между процесните имоти /приложения №1 и № 2 към основната СТЕ/, като е посочило в заключението си отстоянията на всички овощни дръвчета по границите между имотите на страните. В допълнителното заключение по СТЕ ВЛ е онагледило /приложение №1А/ къде точно се намират лозовите насаждения на Б.С., както и отстоянията на същите от границата с процесните имоти на наср.страна.

По делото е изслушано заключението на тройна САГРЕ, неоспорено от страните, което съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвено. Според ВЛ трайните насаждения в имотите на Р.А., намиращи се границата с имотите на наср.страна, представляват овощни дървета – череши сорт „Ван“, засадени през пролетта на 2016г., засадени на междуредово разстояние от 5 м. и вътрередово – 4 м. ВЛ са посочили, че същите се намирали в период на плододаване /от 2021г./, като в имоти №243 и № 297 се намирали 2 нови череши, сорт „Сабрина“ – 12 бр., засадени през пролетта на 2022г. ВЛ са дали заключение, че трайните насаждения на Б.С., намиращи се на границата с имотите на наср. страна са: в ПИ № 244 – 20-годишни лозови насаждения /с височина 60-70 см/ и в ПИ №296,312 и 311 – черешови дръвчета, засадени през есента на 2018 г. на междуредово разстояние от 5 м и вътрередово – 4 м, като от 2023г. следвало да започнат плододаване. ВЛ са посочили в заключението си височината на черешите сорт „Ван“ и сорт „Сабрина“ /по принцип/, както и са измерили граничните дървета, собственост на Р.А. и Б.С., включващо височината, диаметър на корона и на коренова система, както и диаметъра на хоризонталната проекция на всяко от дърветата, находящи се в имотите на съответната страна. ВЛ са посочили, че част от черешите на Р.А. /7 бр./ се намирали на непозволено близко разстояние до тези на наср.страна /на по-малко от минимума по закон от 1,5 м/. ВЛ са констатирали, че в следващите години се очаквало още малко нарастване на диаметъра на короната и кореновата система на дърветата на Р.А., сочейки в експетизата, че за регулиране на корона е нужна силна резитба, необходима за избягване негативно влияние на граничния ред насаждения на Б.С. /каквато резитба на 6 бр. дървета, находящи се в ПИ № 310, са препоръчали на страната и в о.с.з. от 16.6.23г., което според ВЛ би намалило по-нататъшно негативно влияние върху черешите на наср.страна/. ВЛ са дали заключение, че черешите на Б.С. се намирали на повече от 2,5 м. от черешите на наср.страна /с изключение на 1 бр., находяща се на 1,41 м/, като изрично са посочили, че към момента не се наблюдавало отрицателно въздействие на черешите от пограничния ред, засадени от Р.А., върху по-късно засадените череши на Б.С.. ВЛ са констатирали и че към момента не се наблюдавало видимо забавяне в растежа на пограничните череши в имоти № 312 и № 311. Оглеждайки процесните имоти, ВЛ са дали заключение, че е нужно преместване на пограничния ред дървета в парцел №310 на разстояние 1,5м, необходимо, за да се спре по-нататъшно негативно въздействие върху пограничните череши на Б.С., сочейки, че това криело опасност от погиване на преместените дръвчета. В о.с.з. от 16.6.23г. ВЛ по тройната САГРЕ са пояснили, че разстоянието между черешите на всяка от страните не било толкова опасно, т.к. едните дръвчета били по-млади, а другите - в период на плододаване, като отново са акцентирали върху необходимостта от извършване на силна резитба на дръвчетата на Р.А., извършването на която обуславяло саморегулиране на кореновата система на черешите на ответника, представляващи според ВЛ дървета от среден тип.

При тези факти съдът намира от правна страна следното: Предявените искове по чл.109 вр.чл.52 ЗС /първоначални и насрещни/ се явяват допустими, т.к. същите касаят премахване на дървета, които искания се решават от съд, вкл. и когато се иска премахване на дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила по см. на чл.34 ЗОСИ и чл. 63, ал.2 от ЗУТ /така Р. № 60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375 /2013 г., II ГО на ВКС/, поради което следва да се разгледат по същество. Н астоящият правен спор се състои в това налице ли са доказани от съответния ищец /по първоначалните и по насрещните искове/ , неоснователни действия/бездействия на противната страна, създаващи за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост по-големи от обикновените. Искът по чл.109 ЗС е средство за защита на собственика на вещта срещу всяко неоснователно действие/бездействие или създадено състояние, което не накърнява владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на собствения му имот според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на действието/бездействието на трето лице, с което се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се задължи това трето лице да преустанови това свое неправомерно действие или да премахне последиците, пречките създадени от него. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т.ч. и на сервитут, а легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /т.1 и т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/. Съгласно разясненията на т.3 от посоченото ТР двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки на ищеца да упражнява 3 правото си в неговия пълен обем. Следователно на доказване подлежи не само, че действията на ответника са неоснователни, но и че пречат на ищеца да упражнява правото си- ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на ищеца. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е титуляр на вещното право (каквото в случая се доказа от всяка от страните), че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са поголеми от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.