Решение № 598 от 02.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Плевен, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от А. Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430201194 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №23-0938-000533/24.02.2023г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Б. М. Ю. ЕГН:

********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.15 ал.7 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва изцяло фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство, както и доказаността на двете административни нарушения, за които е ангажирана отговорността му. Наред с това счита, че е нарушено правото му на защита, без да излага конкретни съображения в тази насока. Моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР 1

- ПЛЕВЕН – представител не се явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за нейната неоснователност.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 878626/14.02.2023г. от страна на Л. И. Ц. – мл.автоконтрольор в СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля А. М. Й., както и на нарушителя Б. М. Ю.. Съставен е за това, че на 08.02.2023г. около 14:34 часа в гр. ПЛЕВЕН, ул. „КАТЯ ПОПОВА“ до №1, като собственик и водач на лек автомобил „БМВ Х5“ с регистрационен № **** паркира в градина, в населено място, извън обозначение за това места – нарушение по чл.15 ал.7 ЗДвП; не носи контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; отбелязано е, че АУАН е съставен във връзка с подаден сигнал и образувана преписка с вх.№316000-5812 от 10.02.2023г. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не били представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на на Б. М.

Ю. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.15 ал.7 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.40 – 41 от делото/. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно – не е нарушено или ограничено правото на защита на нарушителя, в какъвто смисъл се съдържа бланкетно оплакване в жалбата.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Л. И. Ц., А. М. Й., Д. П. Т., писмени доказателства /л.12, л.20 – 21, л.31 от делото/.

Показанията на посочените свидетели са относително подробни и убедителни, не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране. Тези свидетелски показания 2 взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка, като се приемат от Съда с доверие. Единственият аспект, в който отразената по-горе фактическа обстановка не намира потвърждение е въпроса относно твърдяното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че от разпита на свидетелите Ц., Й., Т. се установява един особен момент в случая: касае се за подаден сигнал от гражданин /св.Т./, на електронната поща на ОДМВР-ПЛЕВЕН, съдържащ данни, че на 08.02.2023г. около 14:34 часа, е забелязан неправилно паркиран л.а. в градинката на ул. „КАТЯ ПОПОВА“ №1, като са приложени и направени от същото лице фотоснимки, в потвърждение на така заявеното.

Въз основа на така подадения сигнал, била образувана и посочената в АУАН преписка, възложена за работа на служителите Ц. и Й., които събрали надлежни данни за лекия автомобил и неговия собственик, когото призовали за съставяне на АУАН. Именно при това явяване – на 14.02.2023г., при съставяне на АУАН, св.Ц. преценил, че следва да впише и нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, което /по собствените му показания/ не е било извършено на датата, свързана с неправилното паркиране на лекия автомобил, а на 14.02.2023г., тъй като при явяването си, Ю. не представил КТ към СУМПС. Тази преценка на актосъставителя, няма как да бъде споделена, наймалкото защото предмет на съставения АУАН са факти и обстоятелства, осъществили се на 08.02.2023г., т.е. в случай, че актосъставителят е преценил, че на 14.02.2023г. са налице условия за съставяне на АУАН за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, то е следвало да състави отделен такъв, където подробно да впише и съответните реквизити по чл.42 ал.1 ЗАНН.

Вместо това, актосъставителят, практически изкуствено присъединил към обстоятелствата на случая от 08.02.2023г., едно предполагаемо нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, за което самият той в показанията заявява, че не се отнася до 08.02.2023г. Същевременно обаче, изложените в процесния АУАН факти и обстоятелства са в точно обратния смисъл, а е повече от очевидно, че няма как да се установи нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, относимо към 08.02.2023г. Единствено в този аспект, Съдът преценява фактическата обстановка, отразена в АУАН за напълно недоказана и приема, че на 08.02.2023г. Б. М. Ю. не е извършил нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, а дали е извършил такова на 14.02.2023г. - е ирелевантно в контекста на предмета на доказване по настоящото дело, чиито рамки се свързват с 08.02.2023г. Следователно, още тук следва да бъде отбелязано, че в тази част, НП се явява неправилно – и като такова, следва да бъде отменено, защото жалбоподателят е административно наказан за деяние, което не е извършил.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.15 ал.7 ЗДвП, „Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за бездействие – водачите да се въздържат от преминаване и паркиране в посочените обекти.

От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен 3 начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят Б. Ю. не е изпълнил това свое задължение, а е паркирал л.а.

„БМВ Х5“ с регистрационен № **** в градина, находяща се в гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „КАТЯ ПОПОВА“. Следователно, нарушението по чл.15 ал.7 ЗДвП, се явява доказано по несъмнен начин. Тук следва да бъде подчертано, че не може да бъде възприета тезата на защитника на жалбоподателя, че е възможно нарушението да е било извършено от трето лице, т.е. оспорването на авторството на деянието. Съобразно чл.188 ал.1 ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“. В конкретния случай, извършването на нарушението по чл.15 ал.7 ЗДвП е доказано по несъмнен начин, а при положение, че собственикът на превозното средство – Б. Ю. – не е посочил, че същото нарушение е извършено от трето лице, на което е предоставил собствения си автомобил – съгласно горецитираната императивна правна разпоредба, именно той подлежи на административно наказание.

Ето защо, принципно са били налице условията административнонаказващият орган да наложи административно наказание на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата, съобразно която административнонаказателна разпоредба, „Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места..“. От друга страна обаче, Б. Ю. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК, а процесното административно нарушение е такова на просто извършване, т.е. не предвижда настъпване на противоправен резултат. Вярно е, че от справката за нарушител от региона се установяват налагани в миналото административни наказания за нарушения на ЗДвП, т.е. Ю. със сигурност не може да бъде определен като безупречен водач. Същевременно обаче, броят на наложените административни наказания, техния вид и нарушенията, за които са налагани, със сигурност не дават възможност жалбоподателят да бъде определен в безусловно негативна светлина като водач на МПС, тъй като е видно, че са касае за няколко епизодични прояви, при това – за нарушения, представляващи невисока степен на обществена опасност. Не на последно място, спрямо жалбоподателя, до момента не е прилаган института на чл.28 ЗАНН, за други нарушения по ЗДвП. Ето защо, при съвкупното отчитане на така изтъкнатите обстоятелства Съдът намира, че административното нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП е доказано по несъмнен начин, но обществената му опасност, е по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушение от този вид. Поради това се налага извода, че процесното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.

4

Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че в частта относно извършено нарушение по чл.15 ал.7 ЗДвП, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Във връзка с въпроса за разноските по делото, Съдът намира за необходимо да отбележи, че в подадената жалба, Б. Ю. е отправил искане да му бъдат заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Същата жалба обаче е подадена лично от жалбоподателя, т.е. към момента на нейното отправяне, не са били налице доказателства за участие на защитник и съответно – основания за изплащане на разноски в очертаната насока. От друга страна, в хода на делото е представено Пълномощно в полза на съответен защитник с дата – 23.06.2023г. и отбелязана заплатена сума за процесуално представителство по делото в размер на 200 лева. Не на последно място, в хода на съдебните прения по делото, не е отправено нарочно искане за присъждане на разноски от страна на упълномощения защитник. При съобразяване на всичко изложено в настоящия абзац Съдът намира, че липсва надлежно отправено искане за изплащане на конкретна сума, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар, поради което, не дължи нарочно произнасяне в тази насока.