Решение № 18 от 16.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Смолян, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500311 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С решение №185/05.04.2023г по гр.д. №1128/2022г Смолянският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Р. М. Т., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: град Смолян, ул. „Борова гора“ № 14 с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да му заплати сумата от 2 051, 23 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2022г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е отхвърлил като неоснователен иска на Р. М. Т., с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да му заплати сумата от 293, 98 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.09.2019г. до датата на 1 предявяване на иска в съда -08.11.2022г.Със същото решение е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), на основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР да заплати на Р. М. Т., сумата от 216, 60 лева, представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна, полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.11.2022г. до окончателното й изплащане. Осъдил е Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Р. М. Т. сумата от 59, 71 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, начислена за периода от 01.09.2019г. до 08.11.2022г.Със същото решение е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София, да заплати на Р. М. Т., сумата от 63, 24 лева представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Осъдил е Р. М. Т. да заплати в полза на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София ,сумата от 178, 92 лева, представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.Със същото решение е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София, да заплат и по сметка на районен съд – гр. Смолян сумата от 37, 11 лева, представляваща държавна такса и разноски за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба с вх №2818/25.04.2023г от Р. М. Т., чрез адв.О. срещу решение № 185/05.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1128/2022г. по описа на районен съд –Смолян в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска на Р. М. Т.,с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция" (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр.

София,да му заплати сумата от 2051, 23 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2022г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -09.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска на Р. М. Т. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция" (ГДГП),да му заплати сумата от 293, 98 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска в съда -08.11.2022г.Намира ,че в обжалваните части съдебния акт е неправилен поради нарушение на 2 материалния закон и необоснованост, които представляват основания за отмяната му по подробни съображения ,които развива във въззивната жалба Счита , че исковите претенции са основателни до размера, установен от ССЕ, който напълно съответства на предявения и впоследствие изменен размер.

Поради това моли въззивния съд да отмени Решение № 185/05.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1128/2022г. по описа на районен съд Смолян в обжалваната му част и да постанови свой съдебен акт, с който уважи изцяло отхвърлените искове.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№364602.06.2023 от “ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ чрез гл. юрисконсулт М.Х., като намира ,че подадената въззивна жалба е допустима, но неоснователна и недоказана, а обжалваното Решение № 185/05.04.2023г., постановено по гр.д.

№1128/2022г. по описа на РС-Смолян е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като развива подробни доводи и съображения .Ако съдът приеме ,че исковата е претенция е основателна ,прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощница на насрещната страна .Претендира разноски,включително юриск. възнаграждение пред настоящата инстанция.

Постъпила е частна жалба с вх.№3537/30.05.2023г от Р. М. Т. чрез адв. О. против определение

№374/17.05.2023г постановено по гр.д.

№1128/2022г по описа на районен съд –Смолян по реда на чл.248 ГПК .Установява ,че предмет на делото са четири обективно съединени иско,дсва от които са главни ,а другите два иска акцесорни на главните. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решение №185/05.04.2023г като присъди още 236,76 лева в полза на доверителя и или общо 300 лева и намали присъдените в полза на ответника разноски от 178,92 лева на 100 лева.

В законният срок не е постъпил писмен отговор от ГД „Гранична полиция „ към МВР –София.

В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят Р. М.

Т. ,редовно при призован , не се явява .Вместо него пълномощникът му адв.О. поддържа депозираната въззивна жалба и частна жалба Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Представя писмена защита.

Въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР-София чрез гл. юриск. Х. поддържа становище ,че оспорва въззивната жалба като намира решението на районен съд –Смолян в обжалваните части за правилно и моли да бъде потвърдено.Представя писмени бележки.

Смолянският окръжен съд намира ,че депозираните въззивна и частна жалба са процесуално допустими.Подадени са в законният срок , от надлежно упълномощен процесуален представител , и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Смолянският окръжен съд намира че както въззивната така и частната жалба на Р. М. Т. са основателни по следните съображения:

Решението на районен съд –Смолян в отхвърлителните му части и в частта за разноските следва да се отмени като иска на Р. М. Т. следва да се 3 уважи като му се присъдят всички разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Делото е образувано по постъпила искова молба с вх.

№5894/09.11.2022г. от Р. М. Т., чрез адв. М. О. от АК – гр. Смолян против Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР гр. София,с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР, чл. 181, ал. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: парична сума в размер на 2051,23 лева ,след допуснато изменение на иска , представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2022г. до окончателното изплащане; парична сума в размер на 293,98 лева,/след допуснато изменение на иска , представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска в съда – 09.11.2022г.

Относно предявеният и уважен иск по чл.181 ,ал.3 ЗМВР, след направено изменение на исковата претенция ,за парична сума в размер на 216,60 лева лева, представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна, полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г. и на левовата равностойност на одобряващи напитки, полагаема се за положен труд от 22,00 часа до 06,00 часа през периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г. в размер на ,71 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.11.2022г. до окончателното й изплащане , решението на районен съд –Смолян не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Не се спори ,че ищеца по делото е служител в системата на МВР в Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Смолян /РДГП-Смолян/, в граничен полицейски участък – гр. Рудозем, където заема длъжността „старши полицай“. Същият изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

В първата инстанция е била допусната ,назначена ,изслушана ,приета и неоспорена ССЕ като вещото лице е установило , че на Р. М. Т. е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната 4 заплата” – чл.9, ал.2 е 2 185 часа /Таблица1, к.4+к.9/. Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 273 часа/Таблица1 к.5+к.10/. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 11.10.20219 г. до 30.11.2022 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за Р. М. Т. е

2 051,23. лева, подробно изчислен по тримесечия в Таблица 1,к.13.

Съгласно заключението на вещото лице размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 08.11.2022 г./датата на завеждане на исковата молба/ е 293.98 лева, подробно отразен в Таблица1, к.14

Смолянският окръжен съд намира ,че спорния по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след като бъде приложена разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,чрез преизчисляване с коефициент 1,143 или тя в случая е неприложима.