Решение № 200 от 08.12.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Търговище, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. Д. при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. Д. Административно наказателно дело № 20253530200575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Х. от гр.Т. чрез пълномощник адв.И. З. от АК – Сливен против НП № 1993-10-25/17.05.2025 г. на ВПД Началник на РУ Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа така депозираната жалба с наведените в нея оплаквания, чрез пълномощник. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган чрез свой процесуален представител счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

При полицейска проверка на 24.05.3035 г. около 23:00 ч. било констатирано, че в гр.Търговище ул.Христо Ботев паркинга през банка „ДСК“ се намира малолетния М. М. с ЕГН **********, заедно с още две деца, без да бъде придружаван от родител или друг пълнолетен придружител. Заедно с другите деца М. бил отведен с полицейски автомобил в РУ - Търговище за установяване на самоличността му. Там била повикана и жалбоподателката и на нея бил съставен АУАН № 1993-10-25/24.05.2025 г. Акта бил подписан от 1 жалбоподателката без възражения. Такива не се постъпвали и предвиденият от закона срок. Въз основа на АУАН на 17.06.2025 г. било издадено оспореното НП с което на жалбоподателката за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД и на основание чл.45, ал.3 от същият закон било наложено наказание глоба в размер на 300лв.

Не се спори от страните, че жалбоподателката е майка на малолетният М. Т. М. Не се спори и че към 24.05.2025 г. М. М е бил малолетен.

Видно от приложената Заповед № 363з-1878/20.08.2024 г. на ВПД Директор на ОДМВР Търговище процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20:00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22:00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст.

Видно от показанията на св.Д. Д. на процесното място, дата и час не е имало пълнолетен придружител на децата. В полицията жалбоподателката също не е казала, че детето е било придружавано от свекъра й – св.М. И. В АУАН няма вписани такива възражения. Нито са постъпили писмени възражения срещу АУАН в тази насока и в предвиденият за това срок.

Предвид на това съдът не кредитира като достоверни показанията на св.М. И., че по същото време се намирал на същото място за да придружава внука си.

Следва да се отбележи, че като дядо на детето М. М. и като свекър на жалбоподателката, св.И. е пряко заинтересован от изхода на делото. Освен това неговите показания са и житейски нелогични - че е наблюдавал детето, но въпреки това не е видял полицейските служители и кога същите са отвели трите деца в Районното управление за установяване на самоличността им.

Предвид гореизложеното на база писмените доказателства и показанията на св.Д. съдът прие за безспорно установено, че на 24.05.2025 г. в 23:10 ч. в гр.Търговище на обществено място жалбоподателката не придружавала след 20:00 ч. малолетният си син М. Т. М. с ЕГН **********, на место не е имало и пълнолетен придружител на детето.

Предвид на горното възраженията на жалбоподателката в тази насока са неоснователни.

Административнонаказателното производство е строго формално. В този ред на мисли описанието на нарушението следва да е ясно, точно и недвусмислено. Волята на наказващият орган не може да се предполага респ. да се извлича по пътя на тълкуването.

В оспореното наказателно постановление при описание на извършеното от жалбоподателката нарушение на практика са посочени две нарушения – че не е придружавала малолетния си син, както и че не е осигурила пълнолетен придружител. Едното е нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД, а второто е нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗД. По този начин за жалбоподателката остава неясно какво точно нарушение е извършила, а 2 оттам се нарушава и правото и да се защити адекватно. Съдът също е поставен в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона. Нарушен е и чл.18 от ЗАНН тъй като на практика за две твърдяни нарушения е наложено едно наказание. Неяснотата и колизията в оспореното наказателно постановление се подсилват още повече от факта, че е наложено наказание на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД, но не е посочено на основание на кое от двете предложения на ал.3 се налага наказание, тъй като едното предложение визира нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД а другото – нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗД.

Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на обжалваният акт, поради неговата незаконосъобразност.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН - в случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие, пълномощно и приложеният списък жалбоподателят е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, то ОДМВР като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Не е налице прекомерност на разноските възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно чл. 63д, ал.2 от ЗАНН тази разпоредба минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв, който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно действащата разпоредба на чл. 18 ал.4 от цитираната Наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер и ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С оглед размера на наложената глоба в случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение, равняващо се на 3 посоченият размер в Наредбата.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1993-10-25/17.05.2025 г. на ВПД Началник на РУ - Търговище, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД на Х. М. Х. с ЕГН ********** от ************ е наложено наказание “глоба” в размер на 300лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Х. с ЕГН

********** от ************** сумата в размер на 400лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4