Решение № 2331 от 14.12.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6102/2022
- Вид
- Решение № 2331
- Подписан
- 14.12.2022
- В сила
- 04.01.2023
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 306 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2331 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 1030 – 001102 от 07.03.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на И. Я. В. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП С жалбата и с допълнителна писмена молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Ангажира се становище по редовността на връчването на обжалваното НП по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В тази връзка и предвид наведените от процесуалния представител на въззиваемата страна възражения за спазване реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи допълнително следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна наведено още с депозирането на съпроводителното писмо, че жалбата е просрочена и НП е влязло в сила, доколкото било надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН.
Действително върху обжалваното НП е отбелязано, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН от дата 16.03.2022г.
От изричния текст на чл. 58, ал. 2 ЗАНН следва, че за да се счита НП за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две предпоставки в кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен.
От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. В този изричен смисъл - Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438 / 2021 г. на XXII състав на АС – Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на XXI състав на АС – Пловдив и др.
По мнение на настоящата съдебна инстанция и предвид събраните по делото писмени доказателства тези условия не са налице. Съображенията в тази насока са следните:
В административно наказателната преписка е приложена единствено Докладна записка, изготвена от П. Т. и Н.С. – полицейски служители при 06 РУ – Пловдив на 16.03.2022 г. Видно от отбелязването направено от двамата полицаи, същите са извършили проверка на адреса на жалбоподателя, а именно – град *** с цел връчване на общо два броя Наказателни постановления, сред които не е ясно дали фигурира и процесното. От проведен разговор с Ф.А.А. – съседка, живуща на адрес град *** се установило, че И. Я. В. бил в чужбина от около половин седмица. Не е била извършена справка в АИС. Липсват данни да е събрана допълнителна информация за конкретното местонахождение на жалбоподателя, съответно за наличен друг адрес.
С разпореждането за насрочване, съдът изрично е изискал от 2 въззиваемата страна да представи допълнителни доказателства за връчване на процесното наказателно постановление по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, като такива не са постъпили по делото нито в указания от съда срок, нито към настоящия момент.
Очевидно е, че посочените в докладната записка данни по никакъв начин не са достатъчни, за да се обуслови извод, че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката адрес. Всъщност тези данни водят единствено на извод, че именно към процесната дата при единственото направено посещение на полицейските служители на адреса на жалбоподателя, последният не е бил установен, тъй като е отсъствал от около половин седмица.
Това, което наказващият орган е могъл да стори, е да направи поне още един опит да се връчи НП присъствено, за да се провери дали адресатът пребивава на адреса или не. Това не е сторено. Нещо повече – видно от изложеното в докладната записка полицейските служители не са събрали информация за това кога предстои да се върне адресата на съобщението, съответно за колко време е заминал и има ли друг адрес на който би могло да се връчи процесното НП. Или казано по друг начин - наказващият орган не е положил дължимите усилия за това да установи налице ли са предпоставките за връчване на атакувания акт по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, включително прекъснал ли е жалбоподателят трайно връзката си с посочения по преписката адрес и има ли друг, нов адрес, който да не е известен.
Ето защо, за настоящия съдебен състав е вън от всякакво съмнение, че от наличната по делото докладна записка не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването /неизвестно от кого и кога/, че НП следва да се счита връчено и то от дата 16.03.2022 г.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата:
- в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;
- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок за обжалване на НП.
В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 3 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 10.02.2022 г., в 00,20 часа в град Пловдив на кръстовището на ул.
„Ландос“ и ул. „Елба“, В. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на М.Ш., като управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1,01 промила. Пробата е извършена в 23,45 часа в 06 РУ на ул.
„Къпина“ № 14. Издаден талон за изследване с № 122941. Не представя СУМПС и контролен талон.
Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 ЗДвП – повторно управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, и като нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП – не носи СУМПС и контролен талон към СУМПС.
В обжалваното НП е изложената следната фактическа обстановка:
Н а 09.02.2022 г. в 23,10 часа , в град Пловдив, ул. „Ландос“ на кръстовището с ул. „Елба“, В. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ ***, собственост на М. В. Ш., като управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1,01 промила. Пробата е извършена в 23,45 часа в 06 РУ на ул. „Къпина“ № 14. Издаден талон за изследване с № 122941. Дал е кръвна проба. Не представя СУМПС и контролен талон.
Наказващият орган е квалифицирал посочените факти като такива, които изпълват съставите на административни нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП .
По отношение на вмененото административно нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП, наказващият орган е посочил, че същото следва да се санкционира на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП с глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП като основание за налагане на глоба в размер на 10,00 лева е посочил чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП.
От внимателния прочит на гореизложеното, се установява, че както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното НП.
В този смисъл, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по начин, който възпрепятства съда, а и жалбоподателя да разбере фактическите параметри на вмененото му нарушение.
Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото нарушение се намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 57 4
ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП се установява, че от начина на описание на същото по никакъв начин не става ясно нито за съда, нито за жалбоподателя в какво се изразява от фактическа страна допуснатото от него нарушение - дали в това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,01 промила или е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,69 промила. Тук следва изрично да се подчертае, че извън фактическата рамка на Наказателното постановление е останало отбелязване, че В. е дал кръвна проба и в ПХЕ № 91/ 11.02.2022 г. е отразен резултат от 0,69 на хиляда. Това посочване след диспозитива на обжалваното постановление, в което са отбелязани санкционните норми, по съществото си съставлява цитиране на доказателствен източник от страна на наказващият орган, а именно – ПХЕ № 91/ 11.02.22 г., което не освобождава съставителят на постановлението от задължението да изложи по еднозначен и категоричен начин фактическите си изводи касаещи вмененото административно нарушение и то в обстоятелствената част на постановлението, а не след това след диспозитива на същото. Посечената неяснота се задълбочава и при съпоставката на описанието на вмененото административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП в АУАН и НП и посочената санкционна норма – чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
По отношение на нарушението, описано в пункт II от НП, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на дееца е вменено непредставянето на СУМПС и контролен талон. Видно от текста на нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние е "неносенето" на споменатите документи. Двете понятия "не носи" и "не представя" не са идентични и между тях не може да се постави знак на равенство, доколкото е напълно възможно дееецът да е носил със себе си контролния талон и СУМПС, но да не ги е представил по различни причини. В този смисъл може само да се предополага, че деецът не е представил документите, защото не ги е носил, но административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.