Решение № 203 от 18.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ихтиман, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря *а Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200365 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Г. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, ул. „*“ № 11 срещу Наказателно постановление № 230274-000164 от 29.05.2023 г., издадено от Началник РУ – в ОДМВР София, РУ - Ихтиман, с което на жалбоподателя са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Според жалбоподателят наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени изцяло.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като същият се представлява от адвокат Н.. Двамата поддържат жалбата и излагат съображения, според които оспореното постановление подлежи на отмяна. Постъпила е и писмена защита от жалбоподателя, чрез неговия адвокат, в която са изложени съображения за отмяна на оспорения административен акт.

Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Съдът приема за настъпила следната фактическа обстановка, като подобна фактическа обстановка е описан и в наказателното постановление:

Г. И. Ц. на 19.04.2023 г., около 20:40 ч., на.ТП-822 в района на 29 км с посока на движение от с. * към гр. Самоков, управлявал собственият си лек автомобил от кат. М1 БМВ 330Д с peг. № * * като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, тъй като участва в нерегламентирано състезание по пътищата с лек автомобил от кат. M1G БМВ 330 ХД с peг. номер * собственост и управляван от *.

Двата автомобила – на Г. Ц. и на *, са се намирали успоредно един до друг на пътното 1 платно, като автомобилът БМВ 330Д с peг. номер * е бил в дясната пътна лента, а автомобил БМВ 330 ХД с peг. номер * се е намирал в лявата пътна лента за насрещно движение.

Първоначално автомобилите са били в покой, като след това потеглили рязко и увеличили скоростта си на движение.

В този момент приближаващ към тях полицейски автомобил е последвам посочените по-горе моторни превозни средства с подаден звуков и светлинен сигнал.

Докато полицейският автомобил е преминавал покрай едни от двата автомобила, в опит да достигне другото моторно превозно средство, управлявано от *, двама от служителите на МВР са забелязали Г. Ц. да управлява първия автомобил.

Първоначално е бил спрян водачът *, който е уведомил полицейските служители, че другият автомобил се управлява от Г. Ц., а последният е бил извикан по телефона да се яви пред районното управление, където му е бил съставен акт.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

В настоящия случай наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания.

Действително, във всеки от двата документа са посочени два часа – 23:32 часа и 20:40 часа.

Следва да се има предвид, обаче, че в обстоятелствената част на наказателното постановления и в обстоятелствената част на предхождащия го акт за установяване на нарушение ясно и точно е записан моментът, когато според издателите им е извършено нарушението, а именно – на 19.04.2023 г. около 20:40 часа, поради което съдебният състав приема, че датата и часът на извършване на неправомерното деяние са били в достатъчна степен индивидуализирано. Също така от значение е и това, че в проведеното открито съдебно заседание актосъставителят Г. заявява, че първият посочен час - 23:32 е часът, когато се съставя акта, а часът в обстоятелствената част - 20:40, е часът, когато е извършено нарушението.

В текста на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП е посочено, че на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

Според разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Като свидетели по делото за разпитани Г. Г., С. К. и Д. П. – полицейски служители, а така също и *.

Свидетелят Д. П. сочи, че докато той и колегите му Г. и К. извършвали обход на с. *, в посока към гр. Самоков, забелязали в далечината две БМВ-та, застанали едно до друго, които тръгнали рязко и ускорили скоростта, а свидетелят и другите полицейски служители ги последвали с включен светлинен и звуков сигнал. По време на разпита пояснява, че едното БМВ е продължило, а другото спряло, както и че водачът на една от колите било 2 момче, което е пред залата. Допълва че спрелият водач се казвал * и той повикал по телефона другия шофьор Г. Ц., като последният дошъл пред сградата на районното управление. Свидетелят заявява, че пред районното управление двете момчета си признали, че „си мерят силите на колите“. Доколкото си спомня свидетеля в патрулния автомобил не е имало камера.

По време на разпита на свидетеля Г. Г. той посочва, че докато е бил нощна смяна на третокласен път 822, в района на 29-ти километър, в посока от с. * за гр. Самоков, два автомобила БМВ, намиращи се в покой един до друг, са потеглили рязко, като допълва, че на жалбоподателят автомобила е бил от дясната страна. Пояснява, че е последвал звуков и светлинен сигнал от страна на служебния автомобил, като управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство спряло, а другата кола била спряна доста след това. Уточнява, че първият водач сам е спрял и когато свидетелят го е изпреварил, продължавайки след втория автомобил, е забелязал че именно Г. Ц. е водачът на спрялото превозно средство. Сочи, че Г.

Ц. бил извикан по-късно, като в РУ – Ихтиман му бил съставен акт.

Свидетелят С. К. заявява, че на 19.04.е бил нощна смяна с колегите му Г. и П., както и че при обход на с. *, около 20:40 часа, забелязали два автомобила на пътното платно в двете ленти, след което автомобилите ускорили силно скоростта, при което свидетелят и колегите му ги последвали със светлинен и звуков сигнал. Допълва, че при изравняването с едното моторно превозно средство забелязал водача Г. Ц., който и други пъти бил спиран за проверки. Заявява, че продължили след другия автомобил, спрели го, като допълва, че доколкото си спомня неговият водач бил *. Сочи, че след като отишли с * пред районното управление, където му били съставени съответните докуменни, а * се обадил на Ц. да дойде и същият дошъл. Посочва, че в патрулния автомобил не е имало камера.

В съдебното заседание, по искане на жалбоподателя и при режим на довеждане, е разпитан и свидетелят *. Той твърди, че случайно видял в с. * зет си Ц. и едно момче *, като * искал да се състезава с Ц.. Твърди, че след това е дошла патрулна кола, която; подгонила *, а Г. останал на място, като допълва, че не знае защо ги е подгонила. Свидетелят заявява, че когато ги е подгонила патрулката „двете коли не караха, паркираха се“, както и че не са били взели решение да се състезават. Допълва, че патрулният автомобил дошла с включен звуков и светлинен сигнал и се е движела бързо, както и че * е тръгнал, а Г. е останал на място, изчакал е 10-15 минути и се е прибрал.

От свидетелските показания се установява, че са налице съществени разминавания във връзка с някои релевантни обстоятелства между казаното от свидетелите Г. Г., С. К. и Д. П. от една страна и казаното от свидетеля * от друга. Първите трима свидетели заявяват че и двете коли, които забелязали, са били приведени в движение, като са потеглили рязко. В същото време свидетелят Димитров сочи, че превозното средство, управлявано от Ц., не се е движило при пристигането на полицаите. Съдебният състави приема, че вяра следва да се даде на първите трима свидетели, тъй като показанията им са взаимно кореспондиращи помежду си и допълващи се, както и че тези свидетели разказват подробно установените от тях обстоятелства. От друга страна при снемане самоличността на свидетеля Димитров той сочи, че жалбоподателят Ц. е омъжен за сестра му, което обстоятелство предполага, че Димитров може да бъде заинтересован от изхода на делото. Именно поради тези съображения съдът дава вяра на показанията на първите трима свидетели.

Действително, Г. и К. заявяват, че управляваният от Ц. автомобил спрял, а полицейският патрул продължил след другото превозно средство, като впоследствие, след като спрели и другият автомобил, жалбоподателят бил извикан да дойде пред районното управление. Свидетелят П. от своя страна сочи единствено, че едното БМВ е спряло, а другото продължило и че водачът на едната кола казал, че в другия автомобил е Г. Ц.. В същото време по отношение на съществените обстоятелства и тяхната хронология съдът не счита, че в показанията на тези трима свидетели има съществено разминаване. Всеки от тях 3 посочва имената и на двамата водачи, а така също и че Г. Ц. по-късно е бил извикан пред районното управление, където се явил.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че нарушението, описано в оспореното наказателно постановление, е извършено от жалбоподателя Г. И. Ц., за когото става ясно, че на 19.04.2023 г. е участвал в нерегламентирано състезание. При това положение жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление подлежи на потвърждаване.

Наказващият орган не е отправил претенция за съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0274-000164 от 29.05.2023 г., издадено от Началник РУ – в ОДМВР София, РУ - Ихтиман, с което на Г. И. Ц., ЕГН ********** са наложени, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4