Решение № 4867 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4867 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110141618 по описа за 2022 година Предмет на делото е предявеният от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу Р. Б.Б., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.2 КЗ за заплащане на сумата от 1306,95 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка [ЮЛ] с включени 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 214,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 17.12.2020 г. до 31.07.2022 г.

Ищецът основава претенцията си с твърденията, че на 23.05.2020 г. в района на [адрес] е реализирано ПТП с участието на МПС [марка] с рег. № [номер], собственост на В. Б.а, управлявано от Р. Б.. Произшествието се дължало на противоправното поведение на ответника, който е управлявал МПС с несъобразена скорост и изгубил контрол над автомобила и се ударил паркираното МПС „[марка] с рег. № [номер]. Гражданската отговорност на водача на автомобила, управляван от ответника била застрахова при ищеца, който изплатил обезщетение за увредения автомобилв размер на 1281,95 лв. и направил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Поддържа се, че ответникът е отказал да се подложи на проба за алкохол и/или наркотични вещества към датата на ПТП. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да 1 осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира мораторна лихва за забава в размер на 214,92 лв. от датата на плащане до деня преди завеждане на исковата молба.

Отговор на исковата молба е постъпил в законоустановения срок, с който искът се признава.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 23.05.2020 г. в района на [адрес] е реализирано ПТП с участието на МПС [марка] с рег. № [номер], собственост на В. Б.а, управлявано от Р. Б..

Произшествието се дължало на противоправното поведение на ответника, който е управлявал МПС с несъобразена скорост и изгубил контрол над автомобила и се ударил паркираното МПС „[марка] с рег. № [номер].

Гражданската отговорност на водача на автомобила, управляван от ответника била застрахова при ищеца, който изплатил обезщетение за увредения автомобилв размер на 1281,95 лв. и направил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Ответникът е отказал да се подложи на проба за алкохол и/или наркотични вещества към датата на ПТП. На 17.11.2020 г. е изпратена регресна покана от ищеца до ответника.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

За основателността на иска по чл. 500, ал.1, т. 1, предл.2 КЗ следва да се установи кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на валидно сключен договор за задължително застраховане [ЮЛ], в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че виновен за събитието е застрахованият при ищеца водач, който е отказал да се подложи на проверка за алкохол и/или наркотици, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в 2 предявения размер.

При така установените факи, за които страните не спорят, съдът достига до еднозначен правен извод за кумулативното наличие на всички изискуеми предспоставки за уважаване на процесния главен иск в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже основателност на главния иск и изпадане на ответника в забава. Поради основателност на главния иск и доколкото страните не спорят, че ищецът е изпратил до ответника извънсъдебна покана за заплащане на регресното вземане, то съдът достига до извод, че ответникът е изпадналм в забава и дължи мораторна лихва в претендирания от застрахователя размер.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в размер на 110,87 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.1, т.1, пр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД Р. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от 1306,95 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка [ЮЛ], ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 214,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 17.12.2020 г. до 31.07.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 210,87 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3