Решение № 570 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603805 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА,

АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора М. Н., като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 3805 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 31.03.2022 г. по НОХД № 6290/2021 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 22-ри състав, е признал подс. А. Б. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 58а, ал.

1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години. Осъдил е подс. Г., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати разноските по делото, направени в хода на досъдебното производство, в размер на 325.37 лева, в полза на държавата, както и, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, държавна такса, в размер на по пет лева, за служебно издаване на всеки изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната 1 власт и по сметка на СРС.

Недоволен от така постановената присъда е останал служебно назначения защитник на подс. А. Б. Г. – адв. К. Т., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба. В нея се твърди, че определеното на подсъдимото лице наказание „лишаване от свобода“ е неправилно определено, с оглед всички индивидуализиращи отговорността му обстоятелства и явно несправедливо, като прекомерно завишено. Сочи се, че първият съд не е съобразил при определяне размера на наказанието на подсъдимото лице това, че същото е признало фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е допринесло за процесуална икономия, чрез съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Излага се, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното от него самопризнание в съдебно заседание и изразеното желание за възстановяване на вредите от престъплението, следва да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК и в размер под минимума, предвиден за извършеното престъпление. Желае се изменение на постановения съдебен акт, чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 27.02.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба, както и с приложените материали към делото, намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице.

Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 27.03.2023 г., служебно назначеният защитник на подс. Г. – адв. К. Т., САК, поддържа въззивната жалба, по съображенията, изложени в нея. Изтъква, че подсъдимият упорито работи, за да възстанови щетите. Застъпва, че последният се чувства изключително виновен за случилото се и не бяга от своята отговорност. Сочи, че подзащитният се е съгласил на проведеното пред първата инстанция съкратена съдебно следствие, с идеята освен за процесуална икономия, а и за намаляване на наказанието. В тази връзка твърди, че той смята, както и защитата му, че размера на наложеното му от първия съд наказание е висок. Желае изменение на първоинстанционния съдебен акт, в частта му за наложеното наказание, чрез намаляване на същото, като изразява становище, че по този начин биха се постигнали целите на наказанието, по смисъла на чл. 36 от НК.

Представителят на СГП изтъква, че изложените от първоинстанционния съд мотиви, относно индивидуализацията на наказанието, са обективни и изчерпателни. Сочи, че на производството пред първата съдебна инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на постановената присъда. Желае потвърждаването ѝ.

Частният обвинител (ЧО) Й. К. Й. споделя позицията на държавното обвинение.

Излага, че подсъдимият на няколко пъти му е обещавал, че ще му върне откраднатото, но до момента не е получил нито лев от него. Смята, че неявяване на подсъдимото лице на второто заседание пред първия съд показвало ясно отношението му към делото. Същият изтъквал, че е бил подведен, но на въпроса от кого - не отговарял. Изразява недоверие в желанието на подсъдимия да възстанови щетите и счита, че изразяването на такава позиция е единствено с цел намаляване на наказанието му. Желае оставяне на първоинстанционната присъда в сила.

2

Подсъдимият А. Г., редовно призован, не се явява, респективно не взима отношение нито по въззивната жалба, нито по съществото на обвинението.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първостепенната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подс. Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание на фактите. Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на СРС от страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността по точка втора на чл. 371 от НПК. В настоящия казус и въззивната инстанция прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Поради изложеното, въззивният съдебен състав приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата, които го подкрепят, за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Частният обвинител Й. Й. е собственик на част от парцел в с. Иваняне, Стопански двор. Притежаваната от ЧО част от парцела се намира в северозападния край на имота, като св. Й. оградил собствеността си с колове, метални пана от винкел и мрежа, а входът към мястото бил затворен с метално пано (от ламарина), привързано с тел към близките колове.

Металното пано, служещо за портал към собствеността на свидетеля, част от парцела, не било снабдено с ключалка или друг заключващ механизъм. В имота си, св. Й. съхранявал различни по вид машини и части от машини, сред които и електрокар – повдигач с неустановена марка, предна част на мотокар, ролков път за гилотина с мотор, редуктор и подвижна греда с неустановена марка, 2 бр. пресножици, комбинирани за планка 16 мм и квадрат 55 х 55 мм, с неустановена марка, рундвал тривалов за огъване на ламарина с дебелина 6 мм, с неустановена марка, абкант самоделен, с неустановена марка, щанцово устройство (хидравлична преса) с неустановена марка, както и 5 бр. кондензаторни батерии с неустановена марка.

В началото на м. юли 2019 г., подс. А. Б. Г. видял съхраняваните от св. Й. в имота му вещи и решил да ги отнеме. Тъй като всички посочени вещи били големи и тежки, той се заел с предварителната организация по изнасянето им. За целта се свързал по телефонен номер с управителя на дружество „СК М. 74“ ЕООД – св. Я. Я. (дружеството се занимавало 3 със строителна дейност и услуги със строителна механизация и имало публикувана в интернет пространството обява за извършване на услуги с кран). Подсъдимият Г. заявил, че се нуждае от услуга с кран за товарене на тежки машини за дата 13.07.2019 г. Свидетелят Я., след като проверил дали кранистът – св. Й. Х., е свободен за посочената дата, потвърдил изпълнението на услугата. Лицата се договорили, че св. Х. ще пристигне около 09.00 часа в уречения ден с крана в центъра на с. Иваняне. Същевременно подсъдимият, чрез свой познат, получил телефонния номер на св. М.Ц. С., притежаващ собствен товарен камион – влекач с рег. № *******. На 12.07.2019 г., подс. Г. се свързал по телефон със св. С. и се договорил с него да го наеме за извършване на превоз на 13.07.2019 г., като се срещнат в центъра на с. Иваняне на 13.07.2019 г., около 09.00 часа. След като осигурил средство за изнасяне на вещите (кран и МПС – влекач), което да ги превози, подс. Г. се свързал със свой познат – В.Я., като поискал от него съдействие да наеме хора, които на 13.07.2019 г. да дойдат с него в с. Иваняне, за да разчистят имот. Последният се обадил на св. Н.Б. и поканил него и братовчед му – св. М.Д., да извършат посочената работа. Свидетелят Б. приел да помогне, като, след като съобщил за предложението на св. Д., и той също се съгласил да отиде.

След така създадената организация за отнемане на вещите, сутринта на 13.07.2019 г. в гр. София, подс. Г. се срещнал със свидетелите Б. и Д., качил се в личното МПС на св. Д. и заедно потеглили към центъра на с. Иваняне. Около 09.30 часа пристигнали на място, където вече ги чакали свидетелите Х. и С., с автокран марка „ППМ – 380“, рег. № ******* и влекач марка „Скания“, рег. № *******, ведно с ремарке с рег. № *******. Подсъдимият указвал пътя от центъра на с. Иваняне до Стопанския двор, като свидетелите Х. и С. следвали до там МПС-то, в което бил подс. Г., заедно със свидетелите Б. и Д.. Като пристигнали на място в Стопанския двор в с. Иваняне, подс. Г. премахнал металното платно, което преграждало входа на имота на св. Й., и поискал от св. Х. да повдигне и постави на влекача намиращите се в ограденото място машини и части от машини. Тъй като никой от свидетелите не се усъмнил в това, дали подсъдимият има право да се разпорежда с тези вещи, то и всички свидетели започнали да товарят наличните в имота вещи. В резултат на това, около обяд на влекача били натоварени електрокар – повдигач с неустановена марка, предна част на мотокар, ролков път за гилотина с мотор, редуктор и подвижна греда с неустановена марка, 2 бр. пресножици, комбинирани за планка 16 мм и квадрат 55 х 55 мм, с неустановена марка, рундвал тривалов за огъване на ламарина с дебелина 6 мм, с неустановена марка, абкант самоделен, с неустановена марка, щанцово устройство (хидравлична преса) с неустановена марка, както и 5 бр. кондензаторни батерии с неустановена марка. След това подсъдимият казал на свидетелите Х., Б. и Д., че отива заедно със св. С. до пункт за вторични суровини, за да предадат натовареното, след което ще се върнат обратно, за да продължат разчистването.