Решение № 1932 от 08.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1932 гр. Пловдив, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330206374 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ет. 2, ап. 3 против Електронен фиш серия К № 4262149 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В.Г.М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 03.09.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена на 15.09.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.10.2020 г. в 09:54 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ по южното платно на надлеза в посока републикански път I-8 жалбоподателят В.Г.М. управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 Серия“ с рег. № *** със скорост на движение от 96 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.

Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 99 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 96 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К с №4262149, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (лист 10-11 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало 2 проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-33800/26.10.2020 г. се установява, че на дата 24.10.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 20:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, южно платно на надлеза в посока път I-8, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 99 км/ч, а заснемането е извършено на 24.10.2020 г. в 09:54 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя В.Г.М..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ по южното платно на надлеза в посока републикански път I-8; датата – 24.10.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:54 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят В.Г.М.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 96 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е 3 разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.

От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 24.10.2020 г. в 09:30 часа и е приключила в 20:30 часа на същата дата, като контролът е осъществяван в гр.

Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, южно платно на надлеза в посока републикански път I-8, като посоката за задействане на АТСС е при отдалечаване спрямо техническото средство. В този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с № MD 1196.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 24.10.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Жалбоподателят не сочи никакви конкретни възражения за допуснати процесуални нарушения, които да влекат незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, а при служебно дължимата проверка настоящият съдебен състав също намира, че липсват такива нарушения на процедурните правила.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят М. е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 24.10.2020 г. в 09:54 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ по южното платно на надлеза в посока републикански път I-8 жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 Серия“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 96 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде еднозначно определено и отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално 4 разрешената скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е наложено на жалбоподателя М. в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят М. да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.