Определение № 152 от 16.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София, 16.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901356 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Т - Рент“ ЕООД срещу решение № 724 от 15.12.2024 г. по т. д. № 840/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1031 от 16.07.2024 г. по т. д.

№ 51/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Т - Рент“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД искове по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 26 000 лв., предявен частичен иск от общ размер от 83 112 лв. – претендирано обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ - полица № 0306Х06069900/27.11.2020 г., за вреди на л. а. “БМВ“, с peг. № СВ 2753 РК, рама № WBA7R81080BM57903, от ПТП на 08.10.2021 г., и на основание чл.

409 КЗ за сумата 1 250 лв., частичен иск от 7 110,70 лв. – претендирано обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 08.03.2022 г. 09.01.2023 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд е приел, че по делото се установява, че водачът на застрахования автомобил го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над нормативно разрешената.

Изтъква, че в нарушение на нормативната уредба – Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, въззивният съд не е съобразил събрания по делото протокол за химическа експертиза № 343/12.10.2021 г., съставен в изпълнение на горецитирания нормативен акт и установяващ наличие на алкохол в кръвта на водача от 0,19 промила, което е 1 под законово допустимата стойност съобразно ЗДвП от 0,5 промила. Оспорва като противен на процесуалния закон и необоснован извода на въззивния съд, че следва да кредитира събраното по делото заключение на вещото лице Васил А., което счита, че съдържа единствено теоретични съждения. Изтъква, че въззивното решение е постановено и в нарушение на материалния закона, като съдът не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 408 КЗ, уреждаща основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Сочи, че въззивният съд не е изследвал поставената със законовата норма основна предпоставка – наличието на пряка причинна връзка между неизпълнението на договорно задължение (ако се приеме, че такова е налице) и настъпването на застрахователното събитие. Поддържа, че в конкретния случай, дори да се приеме, че е доказана употребата на алкохол от водача, то липсват доказателства, че същата се намира във връзка с настъпилия пътен инцидент. Подчертава, че съобразно заключенията и на двете вещи лица – Й. и Чакъров, по приетите автотехнически експертизи причина за настъпилото ПТП е управление на автомобила с несъобразена скорост с пътните условия и мократа пътна настилка, за което и на водача е наложено административно наказание, а не евентуална употреба на алкохол. Сочи, че съдът не е обсъдил задълбочено и в пълнота събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли уговорката в т. 14.9 от общите условия на застрахователния договор относно отговорността на застрахователя при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействие на алкохол да се тълкува във връзка с нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174 от Закон за движение по пътищата?

2. При установена с медицинско изследване (протокол за химическа експертиза) по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози концентрация на алкохол в кръвта под допустимата норма (0,19 на хиляда), допустимо ли е в гражданския процес да се установява чрез вещо лице различна концентрация на алкохол в кръвта на същия водач, при положение че не е оспорен официален документ – протокол за химическа експертиза, който има обвързваща доказателствена сила?

3. За възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустимата от ЗДвП концентрация.

2

4. Сам по себе си фактът на употреба на алкохол от страна на водач на застраховано МПС освобождава ли застрахователя от задължението му за изплащане на обезщетение?

5. Обусловено ли е приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховане от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователно събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?

6. Следва ли застрахователят при условията на пълно и главно доказване да установи причинно – следствената връзка между неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор, и настъпването на конкретно застрахователно събитие?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по формулираните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Излага доводи, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

Ответникът по касация, „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение. Изтъква, че по делото безспорно е установено, че управлявалият застрахования автомобил водач към момента на настъпване на пътното произшествие е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Сочи, че последното е отразено, както в съставения протокол за ПТП, така и в издадения талон за изследване с техническо средство Alkotest Дрегер, отчел един час след настъпване на инцидента концентрация от 0,77 промила, и е обоснован от заключението на събраната по делото съдебна химико-токсикологична експертиза. Сочи, че при разпита на експерта в о. с. з. последният изрично е посочил, че тази концентрация на алкохол създава еуфорично настроение, намалява вниманието и увеличава реакционното време. Изтъква, че кръвната проба е взета в 6.00 часа, много след пътния инцидент в 2.00 часа, към който момент следва да бъде отчетена концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Допълва, че от събраните доказателства по делото се установява, че водачът е управлявал автомобила със скорост над разрешената за пътния участък, в тъмната част на денонощието и при мокър асфалт (наличие на дъжд), което поведение намира, че е в пряка връзка с установената употреба на алкохол и настъпилия пътен инцидент. Изтъква, че това установено по делото поведение на водача, следва да се квалифицира като груба небрежност - изключен риск по смисъла на т.

14.5, вр. т. 14.9 и 14.11 от общите условия към договора за застраховка, и основателно въззивният съд е отказал да ангажира на основание чл. 408 КЗ отговорността на застрахователя. При условията на евентуалност сочи, че са налице основанията за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение от застрахования на задълженията му да пази и ползва 3 застрахованото имущество с грижата на добрия стопанин, уредени и в т. 50.2, т. 50.3, т. 50.5, вр. т. 50.9 от общите условия към договора за застраховка. По тези доводи моли да не бъде допуснато касационно обжалване, а ако касационно обжалване бъде допуснато, то обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че по делото безспорно се установява, че е налице застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ полица № 0306Х06069900/27.11.2020 г. с валидност от 06.12.2020 г. до 05.12.2021 г. при условия на покритие „Пълно каско“, по която ищецът „Т - Рент“ ЕООД е ползващо се от застраховката лице. Съобразил е, че от представения по делото и приет като доказателство протокол за ПТП № 1191982/08.10.2021 г. се установява, че на 08.10.2021 г., около 02:00 ч., на км 52+500 от път II -19, в посока от гр. Банско към гр. Гоце Делчев, водачът на застрахования лек автомобил с марка “БМВ“ с peг. № СВ 2753 РК - И.на Джешкович, е загубил контрол върху застрахования лек автомобил при мокра пътна настилка, който се блъска в еластична ограда вляво на пътя и реализирала ПТП с материални щети. Посочил е, че в протокола за ПТП е отбелязано, че при извършена проверка на водача на лекия автомобил е установено, че водачът на МПС е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта между 0,5 – 1,2 промила, като е издаден талон за кръвна проба. Отбелязал е, че съгласно талон за изследване, връчен на водача на МПС в 04,50 ч., намиращ се в предоставените от ОД на МВР – Благоевград документи, в 3,04 ч. при извършена предварителна качествена проба с техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARBB0019, техническото средство е показало положителен резултат за алкохол – 0,77 на хиляда, като документът е съставен от служителя на органите на пътна полиция мл. сержант П. Т. Отчел е, че няма спор между страните, а и от събраните доказателства се установява, че кръвната проба е взета в 6.00 ч., съгласно протокол за медицинско изследване от 08.10.2021 г., а резултатите са отразени в протокол за химическа експертиза № 343/12.10.2021 г., установяващи етилов алкохол в кръвта, в количество 0,19 на хиляда, като изследването е направено на 12.10.2021 г. Позовал се е на показанията на разпитания по делегация свидетелят П. Т. – младши автоконтрольор, фигуриращ като актосъставител в протокола за ПТП и съставител на талона за изследване, който не си спомня през м.10.2021 г. да е посещавал местопроизшествие, но е разпознал собствения си почерк и подписа върху документа и обяснил, че резултатите от извършената проба за алкохол се отразяват в талона за кръвно изследване, но в случая не може да си спомни конкретните стойности. Въззивният съд е кредитирал събраното заключение на съдебна химико - токсикологична експертиза, изготвено от вещото лице 4

Васил А., като обективно и професионално изготвено. Позовал се е на извършения от експерта анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обосновали извода му, че към момента на настъпване на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на водача Джешкович е била не по-ниска от 0,8 на хиляда, като изтъкнал, че съобразно дадените от експерта обяснения при извършване на изследването е използвал и двата резултата – на техническото средство и на лабораторното изследване, като и в двата случая резултатът е напълно идентичен. Посочил е, че вещото лице в изготвеното писмено заключение и при разпита му в съдебно заседание подробно е обяснило използваните научни методи, довели до направените от него изводи, включително че резултатите, получени въз основа на кръвната проба, са достатъчни да обосноват извода за количеството алкохол в кръвта на водача.