Решение № 281 от 06.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. гр. Добрич, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Д. Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. ПЕ. като разгледа докладваното от Д. Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20243200500393 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 366/25.04.2024 год. по гр.д. № 20233230102557 по описа за 2023 година на районен съд Добрич, с което е признато за установено в отношенията между Д. К. Д., ЕГН ********** ,заместена в хода на производството по реда на чл.

227 от ГПК от наследника по закон Б. П. П. , ЕГН *** и “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д. " АД, ЕИК 204217359

,гр.Д., ,че

“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д. " АД ,ЕИК 204217359,гр.Д. дължи на Д. К. Д. ,ЕГН **********,заместена в хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от наследника по закон Б. П. П. , ЕГН *** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр. д. № 1891/2023 год. по описа на Районен съд гр. Добрич сумата от 4054.20 лева , представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 27.07.2020 год. до 27.01.2021 год., през който период Д. К. Д. е останала без работа поради незаконно уволнение ,извършено от работодателя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д. " АД със заповед № ЛС-05-1011 от 24.07.2020 год.,признато за незаконно с решение по гр.д. № 2558/2020 год. на Добрички районен съд , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 1 заявлението по чл.410 от ГПК 26.07.2023 год. до окончателното плащане ,като отхвърля иска за горницата над 4054.20 лева до 4192.00 лева поради извършено прихващане с насрещно вземане на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д. " АД ,ЕИК 204217359,гр.Д. в размер на сумата от 841.80 лева,представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие .

С доводи за необоснованост и немотивираност на съдебния акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира той да бъде отменен, като въззивният съд постанови отхвърляне на исковата претенция за сумата от 4 192.00 лв. , а в условията на евентуалност решението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Посочено е ,че в нарушение на съдопроизводствените правила, заповедния иск по чл. 415 ,във връзка с чл.422 от ГПК е бил разгледан в “ Бързо производство“ ,регламентирано в глава ХХV от ГПК, ход на делото бил даван въпреки подадена молба за отлагането му по причина ,че не е изготвено и представено заключение на експерт в срока по чл. 199 от ГПК, допуснато било участие на адвокат с прекратени правомощия, поради настъпилата смърт на страната, която представлява, както и съдът се произнесъл не по заявената претенция за вземане в размер от 4 192 лв. , посочен в заповед за изпълнение и която в хода на делото не била изменяна, а по претенция в общ размер от 5 033.80 лв. ,след като искът бил уважен в размера от 4 054.20 лв. след извършено прихващане с обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 841.80 лв. Фактическите констатации на районния съд не били основани на всички събрани по делото доказателства-примерно извънсъдебното изявление за прихващане на работника, в което сам посочил, че вземането му е в размер от 3 882.20 лв., както и не съответствал на закона и трайната съдебна практика и правният извод на съда, че претенцията не е погасена по давност.

При съобразяване ,че обжалвания съдебен акт е бил обявен на посочената от съда по реда на чл. 315 ал.2 от ГПК дата 25.04.2024 год., жалба рег. 9275/10.05.2024 год., изпратена по пощата на дата 08.05.2024 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

2

Въззиваемата страна Б. П. П. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Сочените от работодателя процесуални нарушения не били допуснати-доказателства за невъзможността за неявяване на негов представител в съдебно заседание не били ангажирани. Съдебно заседание с участие на процесуален представител на починала страна не било провеждано ,като в протокола от съдебното заседание е вписано ,кой е процесуалния представител на страната, но не и че се е явил и е направил изявления. Доводите на въззивника по повод размера на претенцията не отчитали, че работникът заявил извънсъдебно възражение за прихващане на вземането му от 4 932 лв. с вземането на работодателя за сумата от 841.80 лв.

,поради което изначално заявил претенция за сумата от 4 192 лв., в размер по-малък от обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ,на което имал право, и по тази причина вземането на работодателя не следвало да бъде повторно приспадано в съдебното производство. От значение по делото била не датата на издаване на заповедта за уволнение , а датата на нейното връчване на работника,с оглед на която до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ,срокът по чл. 358 ал.1 т.3 от КТ не бил изтекъл.

Обжалваното решение е постановено въз основа на заявена с искова молба рег.№ 17179/03.10.2023 год. от Д. Е. Д. ,от гр.Д. срещу “Водоснабдяване и канализация Д.“ АД , претенция по чл.415,във връзка с чл. 422 от ГПК, за установяване вземане на служител срещу неговия работодател по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ,във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 4 192.00 лв. ,за което е издадена заповед № 822 /28.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1891/2023 год. на Районен съд Добрич.Претенцията е основана на твърдения,че трудовото правоотношение на служителя е било прекратено на дата 27.07.2020 год. с издадена от прокуриста на дружеството заповед от 24.07.2020 год. В периода от 27.07.2020 год. до 27.01.2021 год. ищцата не била заета по трудово правоотношение с друг работодател. Уволнението било признато за незаконосъобразно и отменено с влязло в сила решение по гр.д.№ 2558/2020 год. на Районен съд Добрич,обусловило правото на ищцата да претендира обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение от по 822.00 лв. за времето на оставане без работа за максимално предвидения срок от шест месеца,считано от 27.07.2020 год. до 27.01.2021 год. ,т.е. в общ размер от 4 932 лв.,неизплатено и понастоящем.Преди завеждане на делото ,ищцата отправила 3 до работодателя изявление за прихващане между дължимата й сума и невърнатото от нея получено обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие,поради което остатъка от задължението на ответника за заплащане на обезщетението е посочен като възлизащ на сумата от 4 192 .00 лв. и именно нейно вземане в такъв размер, било предмет на подадено заявление по чл. 410 от ГПК ,както и желае именно съществуването на това вземане да бъде установено по съдебен ред в настоящото производство.

В хода на производството Д. Е. Д., ЕГН ********** е починала на дата 15.01.2024 год. и като страна по делото е бил конституиран наследникът й по закон (низходящ от първа степен) Б. П. П. ,ЕГН **********.

С подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 20389/17.11.2023 год. , ответникът “Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е оспорил основателността на претенцията.Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със заповед от дата 24.07.2020 год. , а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било подадено на дата 26.07.2023 год. извън тригодишния срок по чл. 358 ал.1 от КТ. Уважаването на иск по чл. 225 ал.1 от КТ било предпоставено от доказване от страна на служителя ,че е останал без работа в резултат на признато за незаконно уволнение за претендирания период от време. Настоява във връзка с размера на претенцията да бъде съобразено необходимостта от приспадане на дължимия от служителя данък общ доход в размер на 10% ,както и факта,че в отправено от ищцата изявление за прихващане е посочено ,че задължението на работодателя към нея е в размер по-малък от претендирания по делото в размер от 4 192 лв. ,а именно в размер на сумата от 3 882.20 лв. поради налични задължения на работника в общ размер от 1 049.80 лв.Отправено е възражение за прихващане с изплатеното от работодателя обезщетение по чл.

220 ал.1 от КТ., уточнено по разпореждане на съда с молба рег.№ 21947/11.12.2023 год. като възлизащо на сумата от 841.80 лв., с оглед на което е отправено искане в случай на основателност на иска ,той да бъде уважен от съда не в претендирания размер от 4 129 лв., а в брутен размер от 4 054.20 лв. или в нетен такъв в размер от 3 648.78 лв.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

На дата 27.07.2020 год. на ищцата е връчена заповед №ЛС-054 1011/24.07.2020 год., издадена от прокуриста на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ и считано от датата на връчването й. Със заповед №ЛС-05-1011/24.07.2020 год. е разпоредено от работодателя на служителя да бъде изплатено обезщетение съгласно чл.220 ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие. Съобразно заключение рег.№ 293/05.01.2024 год. на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,на ищцата е било начислено обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в брутен размер на 841.80 лв. ,което й е било изплатено през месец юли 2020 год. в нетен размер от 757.62 лв.,след приспадане на 10 % данък по чл. 42 от ЗДДФЛ от 84.18 лв.

С решение № 260080/03.02.2021 год. по гр.д.№ 2558/2020 год. на Районен съд Добрич,потвърдено с решение № 20/13.05.2021 год. по в.гр.д.№ 199/2021 год. на Окръжен съд Добрич,недопуснато до касационно обжалване с определение № 43/26.01.2022 год. по гр.д.№ 2716/2021 год. на ВКС, ІІІ г.о. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата ,извършено с посочената заповед,като тя е била възстановена на заеманата от нея до момента на уволнението длъжност “ ***“. Решението е влязло в сила на дата 26.01.2022 год.

Предмет на посоченото дело не е бил предявен от ищцата иск на основанието по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане в нейна полза на обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение.

Претенцията за горното обезщетение е предявена самостоятелно чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег.№ 13397/ 28.07.2023 год., изпратено по пощата на дата 26.07.2023 год. , по повод на което е образувано ч. гр. д. № 1891/2023 год. на ДРС.

Издадена е от ДРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 822/28.07.2023 год., с която е разпоредено длъжникът “Водоснабдяване и канализация Д.“ АД да заплати на кредитора Д. Е. Д. сумата от 4 192 лв.-обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 27.07.2020 год.-27.01.2021 год. ,за времето през което заявителят е останал без работа в резултат на незаконно уволнение ,заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-26.07.2023 год. до 5 окончателното изплащане, възнаграждение с ДДС. както и сумата от

600 лв.-адвокатско

Преди да иницира заповедното производство, ищцата е отправила изявление за прихващане на насрещни вземания ,което е било получено и регистрирано от ответника под № Вик-3035 #20/29.06.2023 год. между нейни задължения към дружеството в общ размер 1 049.80 лв.,представляващи невърната сума по отпуснати средства за лечение през месец октомври 2022 год. в размер на 227.80 лв. и невърнато обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие,изплатено й въз основа на заповед №ЛС-051011/24.07.2020 год. в размер на 822.00 лв. и задължение на дружеството към нея за неизплатено брутно трудово обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставането й без работа поради незаконно уволнение съгласно решение на ДРС в размер от 4 932 лв. Посочила е ,че счита описаните по-горе задължения за погасени до размера на по-малкото от тях: задължението й към дружеството за изцяло погасено , а това на дружеството към нея-погасено само до размера на 3 882.20 лв.Непогасено оставало към момента задължение на ответника към ищцата в размер на 3 882.20 лв. –брутно трудово обезщетение. В становище рег.№ 21186/30.11.2023 год. ищцата е заявила, че със сумата от 227.80 лв. прихващане не е извършено, тъй като към датата на отправеното изявление , работодателят вече бил удържал тази сума, т.е. не били налични две насрещни ликвидни вземания ,между които да може да се извърши прихващане.