Определение № 4086 от 13.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4086 гр. Варна, 13.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20263110100038 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Г. П. Г. против длъжностно лице Н.А. с искане за ангажиране на деликтната й отговорност на основание чл.

45, ал .1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ответницата А. в кръга на службата си като съдия, заемащата длъжността в РС-Варна, в официален документ – Разпореждане № 34984/01.09.2025 г., постановено по гр. д. № 7303 по описа за 2025 г. на РС-Варна, е демонстрирала умишлено нежелание да осигури на ищеца право на съдебна защита, нарушавайки ГПК и ЗСВ, която защита не можела да бъде отказана и от което са последвали значителни неимуществени вреди за ищеца, които иска да бъдат репарирани с присъждане в позла на ищеца на обезщетение в размер на 10 000.00 лева. Твърди се, че ответницата умишлено отказвала процесуални действия в електронна форма и лишавала ищеца от правото на правосъдие и справедливост, за да спомогне на длъжностно лице на държавата съдия Ралица Хаджииванова да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано.

Настоящият състав намира производството за недопустимо на осн. чл.130 ГПК по следните съображения:

Видно от съдържанието на самата молба ответникът е действал в качеството на съдия в РС-Варна при постановяване на съдебните актове, от съдържанието на които ищецът твърди, че е търпял вреди.

При справка в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ за периода от 05.03.2021г. до 13.03.2026 г. се констатира, че въз основа на молби, подавани от Г. Г. са образувани 180 съдебни дела само по описа на РС-Варна, като 144 от тях са образувани за периода от 01.01.2025 г. до 13.03.2026 г. Огромна част от посочения брой съдебни производства са въз основа на молби срещу РС-Варна, ОС-Варна, Апелативен съд-Варна, други съдилища от района на Апелативен съд – Варна, както и срещу конкретни съдии, правораздаващи в тези съдилища, както и в съдилища от други апелативни райони.

Подавани са и искови молби срещу прокурори. Почти всички подадени от г-н Г. молби се основават на твърдения за търпени вреди вследствие на съдържание на съдебни актове, като определен съдебен акт става причина за предявяване на искове по чл. 45 от ЗЗД срещу съдията постановил го - както е в конкретния случай; по чл. 49 от ЗЗД срещу съда, в който съдията правораздава, а в определени случаи и за молба за осъждане на съдията за длъжностно престъпление от общ характер, заради постановения акт - напр. във връзка със съдебен акт по гр.д. 303/2025 г. по описа на РС-Варна са подадени искови молби с искане за осъждане на съдията за престъпление по чл. 282 НК, по която е образувано гр. д. № 39/2026 г. по описа на РС-Варна, както и е подадена искова молба по чл. 45 от ЗЗД срещу съдията, по която е образувано гр. д. № 38/2026 г. по описа на РС-Варна; във връзка със съдебен акт по 1 гр. д. № 950/2025 г. по описа на РС-Варна са подадени искови молби от ищеца срещу съдията, постановил акта по чл. 45 от ЗЗД, по която е образувано гр. д. № 13032/2025 г. и срещу РС-Варна по чл. 49 от ЗЗД, по която е образувано гр. д. № 13031/2025 г. по описа на РС- Варна.

Настоящото производство по гр. д. № 38/2026 г. по описа на РС-Варна е образувано срещу съдията заради постановено от него разпореждане № 34984/01.09.2025 г. по гр. д. № 7303/2025 г. на РС-Варна, с което съдията е дал конкретни указания на ищеца по делото по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК.

При така установеното от фактически страна, съдът формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 132 Конституцията на Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка /отрицателна процесуална предпоставка/ за образуване на гражданското дело. Затова касае допустимостта на иска и не е необходимо да се събират доказателства по съществото на спора, а производството следва да се прекрати още въз основа на твърденията в исковата молба /определения № 141 от 4.5.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/2017 г. на Трето Г. О., № 321 от 28.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2387/2017 г. на Четвърто Г. О. от 24.09.2009 г. по ч. гр. д. № 414 по описа за 2009 г. на Трето Г. О, № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на Четвърто Г. О., № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2647/2016 г. на Трето Г. О., № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3798/2016 г. на Първо Г. О., № 501 от 16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. на Трето Г. О., № 668 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д.

№ 634/2009 г., № 591 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4146/2015 г. на Четвърто Г. О. и много други/.

Доколкото исковата молба се основава на твърдения за търпени вреди, поради изводи в съдебен акт на съдия в РС-Варна, то производството е недопустимо.

Отделно, съдът намира, че с генерирането на огромен брой дела с едни и същи твърдения за търпене на вреди от съдебни актове (идентични по предмет - даване на указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и чл. 101, ал. 1 от ГПК и връщане на исковите му молби/ частичните му жалби) не с е преследва легитимна цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен или наказателноправен ред, а съставлява очевидна злоупотреба с право. Броят и характерът на предявените от Г. Г. искови претенции сочи, че така той цели да изрази несъгласието си със съдебните актове и своето неудовлетворение от органите на съдебна власт, които са ги постановили, от една страна, и от друга – че преследваната цел е по същество ищецът да получи вид възмездие като затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции, основани на твърдение за едно и също обстоятелство, доколкото сезирания съд е обвързан от принципа по чл. 2 ГПК.

На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Подобно разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по приложение на чл. 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ, според който съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, когато счете, че тя представлява злоупотреба с правото на жалба, както и в общностното право – Директива 2024/1069 на ЕП и на Съвета, чиято цел е да предостави защита за физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява и в която неизчерпателно са посочени индикации за производства, с които се злоупотребява /непропорционален, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него; наличие на множество производства по сходни въпроси, започнати от ищеца; недобросъвестно използване на процесуални тактики 2 и др./. Неизчерпателно посочените индикации в Директивата, която се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, не са чужди на националната съдебна практика, в която се приема, че многократното сезиране на съда с едни и същи искове или жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставени процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. Последователното създаване на верига от граждански дела и частни жалби несъмнено съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба или и двете.

По въпроса за критериите за наличие на злоупотреба с право и нейните проявни форми, е налице трайна практика на ВКС – решение решения по гр. д. № 1913/2017 г. на III г. о., по гр. д. № 1243/2009 г. на IV г. о., по гр. д. № 3973/2018 г. на IV г. о., по гр. д. № 5193/2013 г. на IV г. о. и др. Според тази практика основните критерии са: упражняване на правото с противоправна цел /увреждане на друг, заобикаляне на закона, накърняване на обществен интерес/; недобросъвестност при упражняване на правото; знание за липса на основание или за неверност на фактите; липса на легитимен интерес от упражняване на правото; повтарящи се или системни действия, които целят забавяне или препятстване на правосъдието. Злоупотребата с процесуални права се проявява чрез подаване на многобройни неоснователни или недопустими жалби или молби, целящи забавяне на производството или увреждане на насрещната страна, а злоупотребата с материални права – в действия, при които правото се упражнява не, за да се реализира легитимен интерес, а с цел увреждане на друг или заобикаляне на закона, като съдът е длъжен да вземе мерки за преустановяване на такива действия, вкл. и чрез отказ от защита. Тази практика намира приложение и в най-новата на ВКС - Определение № 5794 от 11.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4694/2025 г., IV г. о., ГК, Определение № 5777 от 11.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4693/2025 г., III г. о., ГК.

В обобщение, съдът намира учреденото по искова молба с вх. № 362/05.01.2026 г. производство по гр. д. № 38 по описа за 2026 г. на РС-Варна за процесуално недопустимо, тъй като е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията и на чл.

3 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 от ГПК вр. чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3 от ГПК, производството по гр.д. № 38 по описа за 2026 г., на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав, образувано по искова молба с вх. № 362/05.01.2026 г., подадена от Г. П. Г. против длъжностно лице Н.А. с искане за ангажиране на гражданската отговорност на ответницата по реда на чл. 45 от ЗЗД, заради това че ответницата в кръга на службата си като съдия, заемащата длъжността в РС-Варна, в официален документ – Разпореждане № 34984/01.09.2025 г., постановено по гр. д. № 7303 по описа за 2025 г. на РСВарна, е демонстрирала умишлено нежелание да осигури на ищеца право на съдебна защита, нарушавайки ГПК и ЗСВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3