Решение № 13313 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13313 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110152796 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “****” ЕАД срещу С. Х. Н. и М. Й. Н., и двамата от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане суми, както следва - С. Х. Н.: главница в размер на 1 491,52 лв., ведно със законна лихва за периода от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.11.2021 г. в размер на 237,28 лв., държавна такса в размер на 34,58 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лв.; и М. Й. Н.: главница в размер на 1 491,52 лв., ведно със законна лихва за периода от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.11.2021 г. в размер на 237,29 лв., държавна такса в размер на 34,57 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лв. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 66991/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците не били открити на регистрираните им адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК МЛАДОСТ 3, бл.352, вх.2, ет.1, ап.33, аб.№ 233821, са потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат 1 заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ЖК М., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб.№ **, ведно с дължимите лихви за забава по издадената заповед от 17.01.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 66991/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. Х. Н. не е депозирала отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Й. Н., чрез особения представител адв. Р. е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорни правоотношения между страните. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 05.12.2005 г. се установява, че ответникът Н. е придобил правото на собственост върху процесното жилище, а именно ап. 33, находящ се в гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, на посочената дата.

Видно от молба за вписване на законна ипотека от 12.12.2005 г. от „***“ АД и от молба-съгласие за заличаване на законна ипотека от 16.06.2008 г., по отношение на процесния имот е била учредена ипотека за обезпечаване на задълженията на ответника към банката във връзка с договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 23.11.2005 г., като и в двата документа е посочено изрично, че имотът е собственост на ответниците, като е придобит в условията на съпружеска имуществена общност.

По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/16.08.2021 г., том II, рег. № 4302, дело № 236 от 2021 г., на нотариус П. Т., вписана в регистъра на НК с рег. № * с район на действие С. р. с., от който се установява, че ответниците са прехвърлили на трети за настоящото производство лица правото на собственост върху топлоснабдения имот на 16.08.2021 г., след процесния период. В посочения документ се съдържа изявление на ответниците, удостоверено от нотариуса, че са собственици на продавания имот, придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност. Ведно с описания нотариален акт е представен и споразумителен протокол между продавачите – ответници и купувачите по договора, от който се установява, че задължени за стойността на доставената до имота топлинна енергия за периода до 28.08.2021 г. са продавачите.

Представено е заявление – декларация от ответницата Н. до ищеца от 15.05.2009 г., неоспорено от страните, с което се иска откриване на партида в ищцовото дружество на името на ответницата по отношение на имот – ап. 33, находящ се в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, вх. *, ет. *.

2

По делото от страна на ищеца са представени още: извлечение от сметки по месеци за процесния абонатен номер, договор между *** и „***“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, в който за апартамент № 33 е посочен като собственик М. Н., уведомление до ищеца от „***“ ООД от 23.11.2005 г. за пререгистриране на абонатите на „*“ ООД като абонати на „***“ ООД, договор между “***” ЕАД и „***“ ООД, съобщение към фактура с № ***и съобщение към фактура с № ***, както и Общи условия.

От страна на третото, неучастващо в настоящото производство лице „***“ ООД са представени главни отчети, документи, удостоверяващи връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, както и самите изравнителни сметки.

По делото бяха изслушани и съдебно-техническа (СТЕ) и съдебносчетоводна (ССчЕ) експертиза.

Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта на т. н. "терминал" се снема показанието на топломера в 00.00ч. на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи. Количеството на технологичните разходи е определено по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД- 04-1. Видно от приложената към заключението таблица “***” ЕАД е отчислявала за своя сметка количеството на ТЕ за технологичните разходи на абонатната станция. Предвид данните по делото, дяловото разпределение се е извършвало от „***“ ООД през процесния период. В имота е имало едно отоплително тяло, щранг-лира в банята и два броя водомери за топла вода, като на отоплителното тяло е поставен ИРРО. За процесния абонатен номер са начислявани суми за топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общата дължима сума по ФДР възлиза на 3 057,77 лв., като сумата по фактури е 3 089,07 лв., а сумата за получаване е 31,39 лв. Според вещото лице начислените суми и разпределението на ТЕ е извършено в съответствие с нормативните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и Общите условия за продажба на ТЕ от “***” ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София, като СТИ, отчитащи потребената топлинна енергия за имота, са преминали успешно необходимите метрологични проверки.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ дължимите суми за доставена и потребена топлинна енергия в процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер от 3 552,48 лв., от които 3 057,77 лв. – главница и 494,71 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Вещото лице не е установило плащане на дължимите суми от ответниците. Сочи, че резултатът от изравнителните сметки е сума за приспадане в размер на 31,39 лв. Вещото лице е изчислило, че обезщетението 3 за забава в размер на законната лихва върху предявената главница за топлинна енергия в размер от 2 983,04 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., изчислено от първия ден след срока за плащане е в размер от 494,71 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.

154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Процесният недвижим имот е придобит от М. Й. Н. на 05.12.2005 г., съгласно договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от същата дата, като от представените молба за вписване на законна ипотека от 12.12.2005 г. от „***“ АД, молба-съгласие за заличаване на законна ипотека от 16.06.2008 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172/16.08.2021 г., том II, рег. № 4302, дело № 236 от 2021 г., на нотариус П. Т., вписана в регистъра на НК с рег. № 056 с район на действие С. р. съд се установява, че имотът е придобит в условията на съпружеска имуществена общност. Особеност на посочения вид съсобственост е, че същата е бездялова, като от това следва, че до прекратяване на съпружеската имуществена общност, независимо дали по време на брака или с прекратяването на брачната връзка помежду им, всеки един от двамата съпрузи притежава право на собственост върху цялото жилище без да е налице обособяване на дялове в съсобствеността.

Предвид изложеното съдът намира, че ответниците са носители на правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот, придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност, в периода от 05.12.2005 г. до 16.08.2021 г., в който се включва и предявеният с исковата молба период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Доколкото обаче не се установява процесният имот да има качеството семейно жилище и стойността на доставената до имота топлинна енергия да има характер на поет за задоволяване на нуждите на семейството разход, то не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 32 СК за солидарна отговорност на ответниците. Ето защо съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове при равни квоти от 1/2 идеална част за всеки от тях.

Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва 4 да бъде установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.

По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.