Протокол № 355 от 17.12.2025, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 355 гр. гр.Мадан, 17.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100152 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦ Г. Н. Г. – редовно призована, явява се лично и чрез пълномощника си АДВ.Б. М. – с пълномощно по делото.

ИЩЕЦ М. В. В. – редовно призована, не се явява, за нея се явява пълномощника АДВ.Б. М. – с пълномощно по делото.

ИЩЕЦ Н. В. В. – редовно призован, не се явява, за него се явява пълномощника АДВ.Б. М. – с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК ОБЩИНА Р. – редовно призована, представлява се от АДВ.А. А. – с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. И. С. – редовно призован, явява се лично.

АДВ.М. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.А. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се постъпилото на 08.12.2025 г. заключение по допълнителната съдебно-техническа експертиза, същото е в срока по чл.199 1 от ГПК, поради което няма пречка да се пристъпи към изслушване на вещото лице. Препис от заключението се предостави на процесуалните представители на страните.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на вещото лице със снета по делото самоличност и разяснена в предходно съдебно заседание.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. С. – Известна ми е наказателната отговорност.

Поддържам своето заключение.

АДВ.М.: Нямам въпроси, отговорите са ясни. Да се приеме заключението.

АДВ.А. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМ А заключението на вещото лице А. С. по изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. С. да се заплати сумата от 450 лева от внесения депозит.

АДВ.М. – Водим двама свидетели, които сте допуснали до разпит.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане на самоличност и разпит на водения от ищеца свидетел:

Г. А. П. – на 68 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, Г. Г. е първа братовчедка на баща ми.

НА СВИДЕТЕЛЯ се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори истината.

На въпроси от адв.М. свидетелят отговори : Знам за кой имот се води делото. Аз съм на 68 години, роден съм в квартала, в който е имотът на г-жа Г. в гр.Р., квартала, който сега е под лесопарка на центъра над началното училище и детската градина, ул. *. Аз съм израснал там, там съм прекарал детските си години и младежката си възраст до 33 години, след което 2 промених адресната си регистрация. Но по принцип аз там имам също имот, наследство от дядо ми, от баща ми и майка ми. Това са първите имоти, които са още от 1929 г. на г-жа Г., а нашият е закупен 1932 г. от дядо ми. Познавам го квартала, в този двор съм бил много време, познавам границите и какво представлява самият имот. Имотът от източната страна е в съседство с долния ред къщи, който е по улицата за бившия младежки дом. Съседите са д-р К., В.

М., З. Б., това са предишните имоти, а сега вече до тях, от южната, горната страна има нов имот на г-н М.. Процесният имот граничи с всички посочени по-горе имоти. Над тях е къщата, която е в най-горната част на квартала, почти до гората, тя също е от много години там. Тези имоти, за които говоря, са по-нови имоти. Искам да кажа, че пътят, който сега е прокаран и отива към имота на новата къща над тях, която е на г-н М., минава през техния имот, през имота на г-жа Г., и имотът продължава над този път посока юг в съседство с най-горната къща. Южната граница на имотът минава по бряг, това беше навремето една нива, която родителите на г-жа Г. обработваха, това е южната част на имота. В рамките на имота в южната му част имаше нива, която обработваха родителите на г-жа Г., а там сега минава пътя. А навремето там нямаше този път, имаше само една пътека, която отиваше нагоре към найгорната къща. Според мен този имот е 1200-1300 кв.м. площ. Досега са нямали спорове за този имот, не са променяни и неговите граници. Имотът е придобит от дядото и бабата на г-жа Г. през 1929 г., не знам от кого са го придобили, и от тогава до сега имотът се е ползват от дядото и бабата на г-жа Г., впоследствие от бащата и майката на г-жа Г., и в момента се ползва от г-жа Г..

В техния имот има сграда, тя е старата сграда, която беше реновирана от г-жа Г., жилищна сграда е, на един етаж.

На въпроси от адв.А. свидетелят отговори : Мисля, че през 1996 г. е реализирана улицата, която минава през имота на г-жа Г..

На въпрос от адв.М. свидетелят отговори: Първоначално улицата беше черен път, впоследствие беше асфалтирана. Когато казах, че улицата е реализирана през 1996 г. имам предвид черния път. Асфалтът е поставен преди 3 или 4 години. Няма тротоари.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане на самоличност и разпит на водения от ищеца свидетел:

К. Д. К. – на 78 години, българин, български гражданин, женен, 3 неосъждан, съпругата ми е полусестра на Г. Г..

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

На въпроси от адв.М. свидетелят отговори : Аз и моето семейство живеем в Р. от 1952 г. Учил съм в старото училище, което е в този квартал, където е парцела на Н. В. – бащата на Г. Г.. Знам още тогава, като деца сме ходили и сме играли, познаваме семейството, и аз знам, че двата парцела на З. и на Н. В. са си били един до друг стиковани. Техният парцел е един от найстарите в Р., имам предвид парцелите на Н. В. и на З.. Другите къщи са строени по-късно. З. е собственик на парцела над парцела на Г., това са два различни парцела с двама различни собственика – единия е З., другия е Н. В..

Така, че горната граница минава между двата парцела, те са един до друг, това е южната част на парцела на Н. В.. Другите граници, както са си къщите, първата къща е на Георги, втората е на доктор ..

Съдът предупреди намиращия се в съдебната зала разпитан свидетел Г. П. да не се намесва в разпита на свидетеля К., като му бе разяснено, че в противен случай ще бъде отстранен от залата.

Свидетелят К.: Втората къща е на доктор К., третата къща е на В. М. и границата върви в посока юг и граничи със З. Б., това е източната страна. На запад 1985 или 1986 г. общината даде разрешително да се построят там единдва гаража. Имаше гора там, и хората там си направиха гаражите и си направиха подход към гаражите, те бяха 2-3 гаража, и там свършваше подхода.

Нагоре не е имало път, нагоре пътя е пущан след 1990 г., 1995-1996 г. някъде там. Имаше само една пътечка, където З. и семейството му минаваха. Този път раздели имота на части, защото ската е по-нагоре. Когато не беше направен пътя, имота го ползваше М. В. – майката на Г.. Ползваха го като нива и ливада, затревено беше, то вече е станало гора. Не мога да кажа след като се направи пътя дали ползват площта от двете страни на пътя. От едната страна реално си го ползват, там си сеят картофи, фасул. От другата страна на пътя не мога да кажа дали го ползват, защото ние се преместихме и в момента не мога да кажа какво е положението. Иначе преди да прекарат пътя, те си го ползваха. На юг е имота на З.. Не мога да кажа дали между двата имота има видима граница, ограда не съм виждал. Естествената граница на парцела е брега, това вече се е оформило като граница. В момента има видима граница 4 от прокопаването на пътя се е образувало бряг, който вече е граница между имота на З. и на Г.. Преди да се прокопае пътя не знам да е имало видима граница между двата имота. Не мога да кажа от кого е придобит първоначално имота. Той е купен 1929 г., точна дата не мога да кажа, той много отдавна е купен. Помня и дядото, и бабата на Г.. Бабата на Г. и баща й са ползвали имота от самото начало на имота, а след това майка й, когато се омъжва за Н. В., и тя отива там, и после децата там се раждат, Г., В., там са израснали. Според мен имота е около един декар и три-четири-пет ара. Винаги те, семейството на Г., са ползвали този имот, и към настоящия момент пак те си го ползват. Моята съпруга нотариално се е отказала от всякакви претенции.

АДВ.А. – Предлагам на съда да се предяви на свидетеля скицата от вещото лице, която е приложена към допълнителното заключение, за да може свидетелят да посочи границите на имота.

СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕДЯВЯВА находящата се на л.203 от делото комбинирана скица приложение № 4 по допълнителната СТЕ.

Свидетелят посочва горната лява част на скицата, където са поставени номера 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07 и заявява, „Това са гаражите“ Свидетелят К.: След като са направени гаражите, тогава е направен пътя, някъде след 1994-1995-1996 г. То не беше път, то беше подход, хората си го бяха направили, черен път беше. Вече е сложен асфалт на този път, сложен е след като е направен пътя, не мога да кажа коя година.

Свидетелят посочва отбелязването с червен цвят „234“ и заявява:

„Тука няма път. Пътят върви от гаражите, минава зад имота на Г. Г. и отива до новата къща на З.“

Съдът отстрани от съдебната зала разпитания свидетел Гълъб Пелтеков.

Свидетелят К.: Като нямаше път, Г. Г. и и семейството й са ползвали целия имот. Не мога да кажа дали когато са направили пътя, Г. и семейството й са ползвали площта от другата страна на пътя, тогава вече ме е нямало.

Свидетелят К.: Общинския лесопарк се намира на западната част от имота /свидетелят посочва имот с № 99.13./

Свидетелят посочва парцел XIII на скицата и заявява: „Това е

5 парцелът на З., не знам на кого е парцел XIV“

Свидетелят К.: В парцела на З. има съборена къща, тя не се вижда вече, тя е обградена от гората, не знам какво има там. Но там са живели и майка му, и баща му. Последно съм ходил в тоя имот преди 10-15 дена. От другата страна на пътя, към имота на З., там беше наклон, и след като е прокопан пътя, там се е получил 2 метра бряг.

Свидетелят посочва повдигната в жълт цвят площ на скицата и заявява: „Тука вече след като е изкопано, пътят е равен, но се е получил вече бряг.“

Свидетелят К.: Преди да бъде направен пътя, имотът беше под наклон, имам предвид когато е асфалтиран пътя, той вече е уширен, вече е направен, има канавка, няма тротоари. Към имота на З. всичко е станало в храсти и гора. След като прекараха черния път, вече беше станало гора от страната на имота на З.. Този имот на З. не се ползва от много години, хората вече ги няма. Къщата стои ли, не стои ли, не мога да кажа.

Въпрос от адв.М.: Спомняш ли си границата между З. и Н., дали след прокарване на пътя и тази граница между двата имота, ако си спомняш, дали има разстояние, площ останала?

Отговор на свидетеля К.: Вие знаете, че тези хора са нямали нотариални актове, те не са ги делили, те са си знаели докъде са границите на имотите им. Не съм виждал границата между имота на З. и имота на Г., синури е нямало, те имотите са ги ползвали и са нямали претенции. Границите те са си я знаели къде е. Аз не съм виждал нито синур, нито някакъв белег, те са си знаели имотите и си ги ползват. Не мога да кажа дали на юг от пътя е останало нещо от имота на Н.. Навремето е имало пързалка, но гората е заличила всичко, но семейството на Г. си е ползвало имота, и са нямали противоречия с комшиите. Преди направянето на пътя там беше затревено, после стана храсти, гора. Парцелът на З. е наклон, и точно къде е границата не мога да кажа. Друг не е ползвал мястото на Н..