Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 06.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 364/2026
Вид
Решение № 423
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 2 т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50, ал. 2 , т. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 55-57 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 55-57 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 55-57 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Благоевград, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500364 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. И. И. чрез адв. И. Х. против Решение № 219/29.6.2025 г., поправено с Решение № 109/24.02.2026 г., постановени по гр.д.№ 1194/2023 г. по описа на РС – Р..

Жалбоподателят счита решението за недопустимо и незаконосъобразно.

Сочи, че с възстановяването от РС на срока за извършване на процесуални действия от страна ответника – срока за отговор на исковата молба без да са налице основания за това - е действие, с което е нарушил основни принципи на равенството на страните в процеса и на състезателното начало, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановеното решение.

Сочи, че в решението РС е направил неправилен и противоречив анализ на твърденията и доказателствата по делото, на закона като по някои от основанията на ищеца липсват и мотиви. По пространно изложените съображения в жалбата моли решението на РС да се отмени и се постанови уважаване на иска.

Въззиваемият оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. По изложените в отговора съображения за неоснователност на доводите в жалбата, моли атакуваното решение да се потвърди.

БлОС счита въззивната жалба за допустима - подадена е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен 1 акт.

С атакуваното решение № 219/29.6.2025 г., поправено с решение № 109/24.2.2026 г. РС е отхвърлил като неоснователен предявения от Г. И. И. срещу Етажна собственост на Хотелски апартаментен комплекс Хотел „С.С.Р.“ – гр. Б., находящ се в УПИ I и УПИ II – 8038, местността „Г.“ по плана на гр. Б. иск за отмяна на взетите по т. 3, т. 4 , т. 7 и т. 8 решения на проведеното общо събрание на 24.10.2023 г. в гр. Б., обективирани в Протокол от 24.10.2023 г.

Постановеното от РС решение е валидно и допустимо.

Решението е постановено по конститутивен иск с правно основание чл.

40, ал. 1 ЗУЕС, според който всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.

Не се спори, че ищецът е собственик на обекти в сграда Хотелски и апартаментен комплекс хотел „С.С.Р.“ – гр. Б., която е с идентификатор № ***.

Законоустановеният тридесетдневен срок за предявяване на иска е процесуален и като такъв преклузивен и тече от получаване/узнаване на решението, извършено по реда за уведомяването му – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Същият е спазен.

Няма доводи пред БлОС срещу легитимацията на ищеца да предяви иска и срещу спазването на срока за неговото предявяване.

В жалбата е направено пространно възражение срещу възстановения от РС по искане на ответника срок за отговор на исковата молба.

Твърди се, че с възстановяването му, за което не са били налице основания, РС е нарушил основни принципи в процеса - за равенство на страните и на състезателното начало, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановеното решение.

За преценка на възражението, БлОС съобрази следното:

В разписката на ответника за връчване на исковата молба и приложенията към нея, е отразено от връчителя, че са връчени на 12.12.2023 г. на управителя Добромира с нечетливо изписване на следващото й име /бащино или фамилно/.

В молбата на ответника за възстановяване на срока за отговор се твърди, 2 че исковата молба и приложенията към нея не са му надлежно връчени, както и че никога не са му били връчвани.

Районият съд в о.с.з. се е произнесъл по молбата като в мотивите на определението е приел, че разписката не е оформена съгласно разпоредбите на ГПК - със задължение на получилото ги лице да ги предаде, поради което е уважил молбата като е възобновил срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

Настоящият състав счита определението за недопустимо.Твърденията в молбата на ответника са доводи срещу приетото от РС за редовно връчване на ИМ и приложенията към нея, при насрочване разглеждане на делото в о.с.з.

Предвид твърденията в молбата, искането на ответника съдът е следвало да квалифицира като искане за ново връчване, а не за възстановяване на срока, тъй като възстановяването на срока предполага винаги редовно връчване съотв. ако няма редовно връчване, то срокът не е почнал да тече и няма какво да се възстановява. Когато съдът констатира нередовност на връчването, каквато преценка е направил РРС, се разпорежда ново връчване, а не се възстановява срока.

Доводът за нередовно връчване БлОС счита за основателен.

В съобщението до ответника за връчване на исковата молба и приложенията към нея не е посочено името на управителя на етажната собственост като представител на етажната собственост, на който да се връчи, като не е ясно от отразеното в разписката от връчителя на управителя на какво е връчено - на дружество или на етажната собственост, след като управителят на Етажната собственост, който е упълномощил адвокат да го представлява по делото, е лице различно от това на което е връчено. Очевидно връчването не е сторено в съответствие с нито една от разпоредбите на ГПК, поради което е нередовно, от което следва необходимостта да се зачете представения отговор. Като се съобрази, че РС го е зачел, то е без значение недопустимото произнасяне с нарочно определение, с което е възстановил срока за отговор.

С предявения иск ищецът Г. И. оспорва законосъобразността на приетите решения по т.т. 3, 4, 7 и 8, обективирани в Протокола от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти на сграда с идентификатор № ***, проведено на 24.10.2023 г.

Видно от протокола за всички приети оспорени решения е отразено, че са гласувани със „За - 72,58 % от идеални части в сградата“ и „Против -5.464 % 3 от идеалните части в сградата“.

Относно възраженията на ищеца по съществото на взетите решения от протокола за проведеното събрание на 24.10.2023 г.

С решение по т. 3 е избрана фирма „М.Х.”, ООД за менажиращо дружество, което да извършва цялостното поддържане на общите части на Апартаментен и хотелски комплекс „С.Х.С.Р.“, с право да събира определените от общото събрание годишни такси поддръжка от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, включително и за гаражи /паркоместа/, вкл. и по съдебен ред. Упълномощен е управителят на етажната собственост г-н М.С.Р. да сключи с „М.Х.”, ООД Договор за поддръжка и управление на общите части в сградата, в който да се определят конкретни правомощия на това дружество във връзка с поддържането на общите части в комплекса, дължимото му се възнаграждение и др. Прието е договорът да се сключи за срок от 2 години, считано от 01.01.24 г., за да обхване две календарни години.

Законосъобразността на взетото решение се оспорва поради неспазване на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.

Нормата в редакцията й действаща към датата на провеждане на общото събрание, разписва договорът за възлагане на правомощията или част от тях на управителния съвет /управителя/ да се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост и да се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години.

Ищецът възразява, че такъв договор не е одобряван нито на проведеното събрание, нито впоследствие като поддържа, че момента, в който следва да се одобри е момента на провеждане на Общото събрание.

Такова одобрение на конкретен договор и до момента няма.

Според БлОС от разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС категорично следва извода, че договорът се възлагане на правомощията или част от тях на управителния съвет /управителя/ се одобрява от общото събрание. В цитираната от въззиваемия /ответник по иска/ за относима към датата на провеждане на събранието действаща редакция на разпоредбата също е разписано условието за одобряването му. Посоченото от него за влизане в сила, считано от 31.12.24 г. на редакцията на разпоредбата, на която се 4 позовава, аргументирано със ЗР към ЗУЕС, не е основание за друг извод, тъй като изменението й в сила от 31.12.2024 г. касае само възможността правомощията на управителния съвет/управителя или част от тях да се възлагат на професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл.

47а, ал. 1 т. 1. Но и за възлагането им на професионален управител-търговец не е отпаднало изискването, визирано в нормата договорът да се одобрява.

Не се спори, че на проведеното общо събрание решение за одобряване на договора не е вземано.

Според решението, както се посочи по-горе, е избрано менажиращо дружество, което да извършва цялостното поддържане на общите части на Апартаментен и хотелски комплекс

„С.Х.С.Р.“, с право да събира определените от общото събрание годишни такси поддръжка от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, включително и за гаражи /паркоместа/, вкл. и по съдебен ред.

В решението не са конкретизирани задълженията за цялостната поддръжка, като със следващото изречение на приетото решение е упълномощен управителят на етажната собственост да сключи договор за поддръжка и управление на общите части в сградата, в който да се определят конкретни правомощия на това дружество във връзка с поддържането на общите части в комплекса, дължимото му се възнаграждание и др.

Така взетото решение противоречи на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.

От предоставената възможност на управителя да определя правомощията на дружеството в договора се нарушава изискването на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС - договорът да се одобрява от събранието, което нарушение на закона е основание за отмяна на решението.

Ето защо БлОС, макар и да счита, че няма пречка договорът да се одобрява на общо събрание, различно от това на което се избира дружеството, на което да се възлагат правомощията на управителния съвет/управителя/ или част от тях, на различни общи събрания, то при всички случаи договорът, който ще се сключи следва да се одобри от събранието на етажната собственост.

Самостоятелен аргумент за отмяна на т. 3 от решението е и другия наведен довод от ищеца, който съдът намира също за основателен, а именно:

Н е се оспорва, че управителят на етажната собственост М.С.Р. е и

5 управител и съдружник на „М.Х.”, ООД, избрано за менажиращо дружество за поддръжката и управлението на етажната собственост, както и че М. Рушанов е акционер и председател на СД на мажоритарния собственик на Хотел спорт, АД.

При тези факти с взетото решение е налице хипотезата на договаряне сам със себе си. Налице е конфликт на интереси – интереса на етажната собственост, която М. Рушанов представлява в качеството на нейн управител с интереса на дружеството, с който сключва договора за поддържане и управление, което дружество също представлява. По този начин защитата на интереса на етажната собственост не е гарантиран в достатъчна степен.

Решение за договоряне сам със себе си – няма. Управителят на ЕС ще договаря с дружество, в което като негов управител има личен интерес и на практика ще контролира сам себе си, което е недопустимо.

По изложеното решението по т. 3 е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Със следващо решение, обективирано в т. 4.1 от Протокола се приема и определя годишна такса поддръжка за покрИ.е на разходите по поддръжка на общите части в комплекса дължима от собствениците на самостоятелни обекти /апартаменти, студиа, хотелски стаи/ в комплекса, считано от календарната 2024 г. и занапред в размер на 17 евро без ДДС на квадратен метър собственост годишно, в която се включват и съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата.

Размерът на таксата поддръжка, дължима от всеки собственик на самостоятелен обект не зависи от времетраенето на неговия престой в комплекса през календарната година, както и от броя лица, обитаващи съответния имот в комплекса.

В случай, че комплексът премине в режим на работа за туристи целогодишно като се осигурява непрекъсната работа на Спа-центъра, заведенията за хранене и др. услуги, Годишната такса поддръжка се увеличава на 21 евро без ДДС на квадратен метър собственост годишно, в която се включват и съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата.