Решение № 808 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100500879 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, чрез юрисконсулт М.Я. – длъжник по изпълнително дело № 20238390400179 по описа на ЧСИ И.М.К. с рег. № 839 на КЧСИ, срещу постановление № 203/08.01.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване размера на приетите по изпълнителното дело разноски на взискателя за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева и за начислени обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че приетото по изпълнително дело № 20238390400179 по описа за 2023 г. на ЧСИ К. адвокатско възнаграждение е прекомерно и моли да бъде намалено до размер от 200 лева. На следващо място възразява срещу дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като навежда довода, че под „събраната сума“ по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира принудително събраната от съдебния изпълнител сума, а с оглед на обстоятелството, че сумата по паричното вземане е събрана в срока за доброволно изпълнение, не е налице извършено изпълнително действие. Прави възражения за необосновано и неправилно завишени от съдебния изпълнител размери на обикновените и пропорционалните такси и разноски по Раздел I и Раздел II от ТТРЗЧСИ, начислени в изпълнителното производство. При условията на евентуалност претендира намаляване на размера на начислените пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Претендира разноски.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК ответникът ЧСИ К. заявява становище за нейната неоснователност.

В отговора си взискателят по изпълнителното дело също оспорва жалбата.

Въззивният съд намира за установено от фактическа стана следното:

Производството по изпълнително дело № 20238390400179 по описа на ЧСИ К. е образувано на 22.03.2023 г. по молба на взискателя В.В.Х. въз основа на изпълнителен лист № 92, издаден на 16.03.2023 г. от СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, въз основа на решение от 1

18.01.2023 г. по в.гр.д. № 13991/2021 г. по описа на СГС, във вр. с решение от 05.08.2021 г. по гр.д. № 66190/2019 г. на СРС срещу длъжника по изпълнението „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, за заплащане на следните суми: 20 798,74 лева - главница за дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2019 г. до окончателното плащане и за сумата от 641.27 лева - обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до 18.11.2019 г. Молбата за образуване е подписана от пълномощника на взискателя - адв. А.М. – САК. Към същата е приложено пълномощно от 21.03.2023г., от което се установява представителната власт на адв. М..

На 22.03.2023г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 23.03.2023 г., с която му е възложил и разноски от 180 лева обикновени такси и разноски по изпълнението, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2449.50 лева с включен ДДС, както и 1800 лева адвокатско възнаграждение.

С постановление на съдебния изпълнител от 23.03.2023 г. изпълнителното производство по делото е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т.4 от ГПК и въз основа на Определение № 567/21.03.2023 г. по ч.гр.дело № 1175/2023 г. по описа на ВКС, 3-то гражданско отделение, 5 състав. Спряното изпълнително производство е възобновено на 19.12.2023 г. по молба на взискателя, подадена чрез пълномощника – адв. М. и въз основа на Определение № 4028/13.12.2023 г. по гр.д. № 1598/2023 г. по описа на ВКС, 4-то гражданско отделение, с което не е допуснато до касационно обжалване изпълняемото въззивно съдебно решение. На 22.12.2023 г. на длъжника е връчено съобщение на съдебния изпълнител с изх.

№ 11541/19.12.2023 г. за възобновяване на изпълнителното дело. Едновременно с изпращане на съобщението до длъжника е изпратено и запорно съобщение № 11542/19.12.2023 г. до „Обединена българска банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки, банкови касетки и акредитиви на длъжника. С кредитен превод от 02.01.2024 г. по делото е постъпило пълно плащане от наложения запор на банкови сметки на длъжника.

На 04.01.2024 г. длъжникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е депозирал в кантората на ЧСИ К. възражение за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1800 лева, както и срещу размера на начислените обикновени и пропорционални такси.

С обжалваното постановление за разноски /лист 27 от изпълнителното дело/ съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, начислените обикновени такси и разноски в размер на 222 лева и начислена пропорционална такса в размер на 2 599.80 лева с включен ДДС.

Препис от постановлението е връчено на длъжника на 11.01.2024 г. и на същата дата в кантората на ЧСИ е постъпила процесната жалба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Следователно, процесната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество, въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни, а съображенията за това са следните:

По изпълнителното дело липсват каквито и да било доказателства за заплащането на 2 адвокатско възнаграждение от взискателя. На цитирания в мотивите на ЧСИ л.5 от изп. дело се намира пълномощното на адв. М.. Липсва договор за правна защита и съдействие, от който да се установява заплащането на адв. възнаграждение в брой и който да има характера на разписка. Липсват каквито и да било други доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение от взискателя. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ изобщо не е следвало да приема за събиране разноски за адвокатско възнаграждение.

Доколкото обаче искането в жалбата е разноските да бъдат намалени до сумата от 200 лв. и предвид диспозитивното начало в процеса, съдът не може да се произнесе свръхпетитум, а следва да намали адвокатското възнаграждение до размера от 200 лв., в който смисъл е и искането на жалбоподателя.

2. Възраженията на жалбоподателя за недължимост на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена в постановлението за разноски от 08.01.2024 г. на ЧСИ К., също са основателни. Установява се от доказателствата по делото, че изпълнителното производство е било спряно в деня, в който е започнал да тече срока на длъжника за доброволно изпълнение. Съобщение за възобновяването на производството длъжникът е получил на 22.12.2023г. Независимо от липсата на изпратена нова покана за доброволно изпълнение, предвид обстоятелството, че неизтеклите процесуални срокове спират да текат в периода, в който производството е спряно, следва да се приеме, че срокът за доброволно изпълнение е продължил да тече след 22.12.2023г., при което постъпилото пълно плащане на 02.01.2024г. се явява извършено в рамките на този срок.

Съгласно т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която е пропорционална и се определя съобразно размера на сумата. Под „събрана сума“ в случая следва да се разбира сумата, получена при осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане чрез прилагане на изпълнителен способ – т.е. сумата, получена от съдебния изпълнител при осребряване на имущество (вещ, вземане или друго имуществено благо) на длъжника. От тук следва, че в случай на плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение от страна на длъжника, сумата не е събрана от съдебния изпълнител чрез провеждане на изпълнително действие, поради което такса по т.26 от Тарифата, не следва да се събира поради липса на основание за дължимостта й. Ето защо таксата, начислена от съдебния изпълнител по т.26 в Постановление за разноски от 08.01.2024 г. следва да отмени.

3. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определените обикновени такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 222 лева съдът намира за неоснователни. След извършена проверка, съдът констатира, че описаните от съдебния изпълнител такси и разноски в мотивите му по чл.436, ал.3 от ГПК са начислени законосъобразно и отговарят на извършените по изпълнителното дело действия.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. С оглед константната съдебна практика за недължимост на разноски при разглеждане на спор за разноски в изпълнителното производство, съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

Ето защо обжалваното постановление на ЧСИ К. следва да бъде отменено в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като посочените разноски и такса бъдат намалени/отменени, съобразно изложените по-горе мотиви.

По изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноски н а ЧСИ И . М . К . о т 08.01.2024 г . по изпълнително дело № 20238390400179, в частта, с която е отказано намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

ОТМЕНЯ пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 590,80 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата срещу постановлението за разноски на ЧСИ И.М.К. от 08.01.2024 г. по изпълнително дело № 20238390400179 в частта му относно обикновените такси и разноски в размер на 222 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4