Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1148 от 23.07.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 458/2025
Вид
Определение № 1148
Подписан
23.07.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 26 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. Шумен, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500458 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би А Банк “ ЕАД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. срещу разпореждане №1429/1.07.2025г. по ч.гр.д.

№827/2025г. по описа на НПРС , с което е отхвърлено частично заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД София, ЕИК 131134023, със седалище гр.София, Община Оборище, ул. „.... № 5254, представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С. изп.директори, срещу длъжника Г. Р. О. от с. .... обл.

Шумен за следните суми: 48,09 лв. застраховка „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 1,65 лв. застраховка „Bank Пакет 1 уред“. 72,47 лв. договорна лихва върху главницата, 6,35 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 0,22 лв. договорна лихва върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“. 101,78 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 8,90 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank Пакет 3 кредит“ от главницата и 0,31 лв. обезщетение за забава върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“, както и за сумата от 7,59 лв., представляваща разлика от дължимата сума от 17,41лв. до платената за ДТ от 25,00 лв. и за сумата от 45,57 лв., представляваща разлика между уважената сума за възнаграждение за юрисконсулт от 104,43 лв. до размера на претендираното от 150 лв., като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата от 549 лв. представляваща главница, както и държавна такса в размер на 17,41 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 104,43 лева.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна , поради следните съображения:

1

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на НПРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната частна жалба е необходимо да се добави и следното :

Ч.гр.д. №827/2025г. по описа на НПРС е образувано по депозирано заявление по чл.410 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД София срещу длъжника Г. Р. О. за следните суми: главница в общ размер на 598,74 лв. включва: 549,00 лв. чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума, 48,09 лв. застраховка „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 1,65 лв. застраховка „Bank Пакет 1 уред“, договорна лихва в общ размер от 79,04 лв. , която включва: 72,47 лв. договорна лихва върху главницата, 6,35 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 0,22 лв. договорна лихва върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“, сумата от 110,78 лв. , която включва:

101,78 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 8,90 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank Пакет 3 кредит“ от главницата и 0,31 лв. обезщетение за забава върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането , както и направените разноски в размер на 25лв. за държавна такса и в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане №1429/1.07.2025г. по ч.гр.д.№827/2025г. по описа на НПРС е отхвърлено частично заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД София срещу длъжника Г. Р. О. за следните суми: 48,09 лв. застраховка „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 1,65 лв. застраховка „Bank Пакет 1 уред“, 72,47 лв. договорна лихва върху главницата, 6,35 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 0,22 лв. договорна лихва върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“, 101,78 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 8,90 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank Пакет 3 кредит“ от главницата и 0,31 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank Пакет 1 уред“, както и за сумата от 7,59 лв., представляваща разлика от дължимата сума от 17,41лв. до платената за ДТ от 25,00 лв. и за сумата от 45,57 лв., представляваща разлика между уважената сума за възнаграждение за юрисконсулт от 104,43 лв. до размера на претендираното от 150 лв., Издадена е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата от 549 лв. представляваща главница , както и държавна такса в размер на 17,41 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 104,43 лева.

Предмет на настоящото въззивно производство е разпореждането на съда с което е отхвърлено заявлението за следните суми : 48,09 лв. застраховка „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 1,65 лв. застраховка „Bank Пакет 1 уред“, 72,47 лв. договорна лихва върху главницата, 6,35 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 0,22 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 уред“, 101,78 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 8,90 лв. обезщетение за 2 забава върху застраховката „Bank Пакет 3 кредит“ от главницата и 0,31 лв. обезщетение за забава върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“, както и за сумата от 7,59 лв., представляваща разлика от дължимата сума от 17,41лв. до платената за ДТ от 25,00 лв. и за сумата от 45,57 лв., представляваща разлика между уважената сума за възнаграждение за юрисконсулт от 104,43 лв. до размера на претендираното от 150 лв., Вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит № 4054091873/09.01.2024 г.

Съдът е постановил Разпореждане № 1355/23.06.2025 г., с което е указал на заявителя да конкретизира претендираните от него вземания, като посочи дата на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора; да разграничи претендираните вземания според техния вид – главница, застраховка, такси и пр.; да посочи размерът на претендираната договорната (възнаградителна) лихва върху оставащата главница, както и да посочи периода за който се иска; да посочи законната лихва върху отделните вземания, произтичащи от договора – главница, застраховка, такси и др.; да посочи претендираното обезщетение за забава върху какви вземания е изчислено, само върху главницата или и върхуостаналите претендирани вземания - застрахователни премии, такси, услуги или др. и при необходимост да го коригира. С уточняваща молба от 30.06.2025 г. заявителят е изпълнил дадените от съда указания. В молбата е посочено, че всички вземания по договора са падежирани и поради това са дължими. Посочено е, че кредитополучателя сам бил пожелал сключване на застраховки, както в процесния случай, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит (чл. 7.2.3 от договора за кредит).

Сумата за застрахователната премия по застраховката бива отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя бива заплатена на застрахователя. Според уточняващата молба, застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника. Съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Сочи се, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит.

Заявителят сочи, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице). В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.3 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (Общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Посочено е, че съгласно § 3

1. от Допълнителните разпоредби към ЗПК застрахователните премии се включват като разход във формирането на ГПР само в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В конкретния случай кредитополучателят не е бил задължен да сключи договор застраховка, а сам е избрал това, видно от чл. 13 от Искане-декларация от 26.03.2024 г„ приложено по заповедното производство. Заявителят сочи, че претендираната главница в общ размер на 598,74 лв. включва: 549,00 лв. чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума, 48,09 лв. застраховка „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 1,65 лв. застраховка „Bank Пакет 1 уред“. Претендираната договорна лихва в общ размер от 79,04 лв. включва: 72,47 лв. договорна лихва върху главницата, 6,35 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 0,22 лв. договорна лихва върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“.

Претендираното обезщетение е в общ размер от 110,78 лв., включва: 101,78 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 8,90 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank Пакет 3 кредит“ от главницата и 0,31 лв. обезщетение за забава върху застраховката застраховка „Bank Пакет 1 уред“. Посочено е, че длъжникът не е извършвал никакви плащания по договора за кредит.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагате нормата на чл.143 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

На първо място, въззивният съд отчита, че правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, отделно от обща преценка на законосъобразност на заявеното основание на дълга по т. 2 на същия текст, представлява израз на специално процесуално правило, като изрично проявление на по-общ принцип (чл. 7, ал. 3 ГПК) и отразява спецификата на едностранния характер на заповедното производство. Самата същност на заповедното производство е инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитор права. И двете основания за отказ по този облекчен процесуален ред изискват от съда служебно да издири и приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията.