Протокол с решение от ОСЗ № 7790 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 7790 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330106970 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, редовно уведомен от предходно заседание, не се представлява.

С молба моли за ход на делото, няма въпроси към ССЕ и моли да бъде приета, няма доказателствени искания, молят за постановяване на решение по чл. 238 ГПК, респ. да се постанови решение при признание на иска, представя списък с разноски и претендира разноски,

Ответникът А. К. Р., редовно уведомен от предходно заседание, не се явява, не се представлява.

Вещото лице Й. П. П., редовно уведомена, се явява.

Съдът счита, че липсват пречки по хода на делото, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Докладват се постъпили в срок заключения по ССЕ от 30.12.2024 г., 06.03.2025 г. и 29.08.2025 г. Сне се самоличността на вещото лице.

Й. П. П. - *** без дела и родства със страните. Известна ми е наказателната отговорност, поддържам заключението.

Съдът: По първо и второ заключение – платени ли са суми от длъжника както следва: 2599,98 главница, договорна лихва 679,96 лв. и за наказателна лихва 32,37лв.?

ВЛ. Точно така, платени са.

Съдът: Посочената застраховка в размер на 1224 лв. дали се финансира от самата главница? Защото в чл. 1, ал. 2 от договора пише, че застраховката е за сметка на отпуснатия кредит, но после в погасителния план – като превеждат кредита, приспадат ли застраховката?

ВЛ: По принцип да си дърпат застраховката от главницата. При самата експертиза не се вижда превод на сумата от длъжника към банката за застраховка. Това е някакво вътрешно тяхно правило.

Съдът: Откъде идва разликата между погасителния план с общо 1 дължима сума 21758,52 лв. , и договора, където сумата, посочена в чл. 3 като обща сума, е 21008,52 лв.? Тоест - 750 лв. разлика.

ВЛ: Според мен това са такси за управление, но в счетоводството няма конкретно посочено за какво са.

Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да се приеме като изготвено в срок и отговорило на поставените задачи.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключенията на съдебно-счетоводната експертиза.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на вещото лице 3 бр. РКО на стойност 200 лв. и 100 лв. за основното заключение от 30.12.2024 г., и 100 лв. за допълнителното заключение от 06.03.2025 по сумите от депозита.

На вещото лице се издадоха 3 бр. РКО на стойност 200 лв., 100 лв. и 100 лв. по сумите от депозита, връчиха се.

Съдът със съобщение от 01.09.2025 г. е указал на ищеца да внесе още 200 лв. за допълнителна ССЕ от 29.08.2025 г. Констатира се, че не се е върнал отрязък от съобщението

Съдът УКАЗВА на ищеца че при неизпълнение в дадения срок ще бъде осъден за тази сума и тя няма да бъде взета предвид при определяне на отговорността за разноски.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице при довнасяне на съответната сума и издаване на РКО за нея.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ допълнителни указания до ищеца съгласно мотивите.

Вещото лице се освободи.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА всички писмени доказателства по делото.

Съдът счита исканията за неприсъствено решение и решение при признание на иска за неоснователни по следните съображения: Съдът намира, че съгласно писмените доказателства не всички предявени искове са вероятно основателни, а част от исканията на ищеца противоречат на закона и добрите нрави, което препятства постановяване на решение при признание на иска.

Ето защо

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за постановяване на решения по реда на чл. 237 и ч. 238 ГПК.

СЛАГА КРАЙ на съдебното дирене.

ДАВА ХОД на устните състезания.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото и въз основа на закона, намира следното:

Представеният договор за потребителски кредит е недействителен. На първо място, съгласно уговореното в договора, на длъжника се предоставят преференциални лихвени условия срещу задължение да сключи застраховка.

Тя е в размер на 1224 лв., като е уговорено съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, че 2 същата се приспада от главницата, тоест финансира се от кредитора. Съдът намира, че доколкото застраховката е задължително условие за ползване на преференциални условия, същата съставлява разход по кредита и следва да намери отражение в ГПР, което не е сторено с оглед факта, че същата е третирана като част от главницата. Това се потвърди и от изслушаната днес ССЕ.

На следващо място, не е спазено изискването за посочване на общодължимата сума, доколкото същата е посочена веднъж в размер на 21008,52 лв. в договора (чл. 3, ал. 8), а в погасителния план общата сума е в размер на 21758,52 лв. Разликата от 750 лв. е необяснима нито от договора за кредит, нито от ССЕ, поради което съдът прави извод, че по кредита са налице разходи, които не са ясни за потребителя.

Следва да се констатира също разликата между посочените общодължими суми и сбора на главница и лихва, който е в размер на 20534,52 лв., като от договора не става ясно да са налице други разходи по кредита, доколкото застраховката е включена в главницата. Ето защо изцяло е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като нито е посочена ясно общодължимата сума, нито застрахователната премия е включена в ГПР. Ето защо на основание чл. 23 ЗПК следва да бъдат отхвърлени всички искове с изключение на този за главницата.

Относно главницата се установява от ССЕ, че е платена обща сума в размер на 3312,21 лв. Като се има предвид, че застрахователната премия е приспадната от размера на главницата, то за изчисляване на чистата стойност на кредита следва от размера на кредита, който е 18224 лв., да се извади както застрахователната премия, така и платената от ответника сума, като се получава сумата от 13687,79 лв. Така получената сума следва да се присъди като чиста стойност, а в останалата част искът за главница да бъде отхвърлен.

Сумата е дължима, ведно със законната лихва.

Въпреки че липсва отговор на исковата молба и ответницата признава иска, съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи, а в случая същите оказват влияние и на действителността на договора. Ето защо противоречи на добрите нрави съдът да се произнесе с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

При този изход от спора на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност, а именно общо за заповедното и исковото производство: за държавни такси – 547,51 лв., сумата от 319, 35 лв. за експертиза и 2970,19 лв.

– общ адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, че А. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, на основание чл.23 от ЗПК, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 8052/28.11.2023г. по ч.гр.д. № 17263/2023г. на ПРС, а именно – сумата в 3 размер на 13 687,79 лв. - неплатен остатък от чистата стойност на кредита п о Договор за кредит № ***/04.05.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.11.2023 г., до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установените 13 687,79 лв., до претендираните като главница 15 624.12 лева.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал.

2 ТЗ, и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че А. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.