Акт от 31.07.2019, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 31.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1993 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В.П.Г.

ЕГН ********** *** срещу ОДМВР – Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от ст. комисар ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове /след направено изменение по реда на чл.214 ГПК/, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2029,17 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 02.04.2019 г.до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД с искане да се осъди ответника да ответника да му заплати сумата от 272,49 лв. представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощния в дневен за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г.

В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че в процесния период е работил на длъжност “Младши инспектор, група ООР“ в І-во РУ - Плевен при ОДМВР Плевен. Твърди, че за последните три години не е променяна длъжността му, като трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че от м.04.2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици от Началник на І-во РУ Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи, че такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. , но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Излага, че на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като счита, че до този момент е действала Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. Твърди, че в Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Сочи, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Излага, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Твърди, че в случай при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в мвр, следва субсидиарно да се приложи наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн.дв от 26.01.2007г./ сочи, че съответствие с чл.9, ал.2 от наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. излага, че за процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба (01.04.2016 год.) до 31.03.2018 год., е положил нощни 12 часови дежурства, както следва: 1. 2016 г.: месец април -78 часа; месец май - 48 часа; месец юни- 48 часа; месец юли - 40 часа; месец август - 56 часа; месец септември - 64 часа; месец октомври - 48 часа; месец ноември - 64 часа; месец декември - 80 часа или общо за 2016г. - 526 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 601,218 часа; 2. за 2017г.: месец януари - 56 часа; месец февруари - 40 часа; месец март - 40 часа; месец април - 64 часа; месец май - 80 часа; месец юни- 48 часа; месец юли - 80 часа; месец август - 16 часа; месец септември - 90 часа; месец октомври - 70 часа; месец ноември - 80 часа; месец декември - 96 часа или общо за 2017г. 760 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 868,68 часа; 3.за 2018г. : месец януари - 94 часа; месец февруари -32 часа; месец март - 80 часа; месец април -32 часа; месец май - 48 часа; месец юни- 80 часа; месец юли - 34 часа; месец август - 78 часа; месец септември - 48 часа; месец октомври - 64 часа; месец ноември - 50 часа; месец декември - 78 часа или общо за 2018г. - 718 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 820,674 часа; 4. За 2019г. -месеци януари- 58 часа; месец февруари - 32 часа; месец март - 64 часа или за 2019г.- общо 154 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 176,022 часа. Излага, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 2158 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлизал на 2466,594 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 308,594 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 7,00 лв. или за 308,594 ч. труд му се дължи сумата от 2160,16 лв. Претендира присъждането на мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи депозирания иск и да му присъди сторените по делото разноски.

В нарочна писмена защита моли съда да уважи депозирания иск. Навежда пространни доводи в подкрепа на становището си за основателност на исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Излага, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че ЗДС и наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложим в настоящия случай. Сочи, че разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като в ал. 5 е регламентирано, че работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в настоящия случай ищецът не е работил извън установеното за него работно време. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал длъжността старши полицай, водач на патрулен автомобил в Първо РУ. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба

№8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г.

Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Излага, че следва да се има предвид и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време.

Сочи, че съгласно същото получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, като съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят по установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Твърди, че според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0,25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд. Навежда доводи, че О.н.М.– П. е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва претендираната мораторна лихва.Поради изложеното счита, че искът в тази си част е неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.