Решение № 3045 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3045 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20251100504374 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗД „Бул инс“АД срещу постановление на частен съдебен изпълнител А.Б., /обективирано в съобщение изх.№ 05415/14,03,2025год./ по изп. д. №20258500400163, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, което към редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.

Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.

Взискателят –М.Л.А. излага становище за неоснователност на съображения в отговора. жалбата по

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага доводи, че жалбата е процесуално недопустима, а по същество неоснователна. Адвокатското възнаграждение е определено по минимума на НМРАВ.

Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските 1 по изпълнителното дело от 14,03,2025год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без уважение същото.

Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.

Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят – М.Л.А. от 11,03,2025год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от 30000,00лв., ведно със законна лихва от 18,01,2022год. до изплащане на вземането- по ИЛ от 23,05,2024год., издаден по гр.д.№0018/2022год. по описа на ОСВелико Търново, както и за сумата от 50000,00лв., ведно със законна лихва от 18,01,2022год. по изпълнителен лист от 10,02,2025год. издаден по гр.д.№ 18/2022 по описа на ОС Велико Търново. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 7250,00лв.

Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.

Видно от представения договор за правна помощ от 07,03,2025год. е договорено адвокатско възнаграждение за сума в размер на 7250,00лв., платена в брой;

Съгласно чл.10 от НВАР -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-5 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НВАР към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2;

Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът намира да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 12,03,2025год., по делото няма данни за последващо предприети изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането, поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за реализиране вземането на кредитора не е необходимо.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 2 от ЗЧСИ.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№4396/25,03,2025год. по описа на ЧСИ, депозирана от ЗД „Бул Инс“АД постановление на ЧСИ А.Б., обективирано в съобщение изх.№ 05415/14,03,2025год. по изп.д.№20258500400163, с което е оставено без уважение възражение вх.

№3982/13,03,2025год. относно прието адвокатско възнаграждение над 200,00лв. до 7250,00лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Бул Инс“АД за присъждане на разноски в настоящото производство като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3