Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 507 от 12.11.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
1428/2025
Подписан
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Несебър, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Иво Н. Петков като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101428 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува въз основа на обективно кумулативно предявени осъдителни искове от ***** за осъждане на ответника С. Д. М., гражданин на *****, роден на ********** г. с адрес: *****, да заплати следните парични вземания: 1.) главница в размер на 37,49 (тридесет и седем евро и четиридесет и девет евроцента) евро, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 06.06.2023 г. до 22.10.2024 г. за абонатен № *****, за обект на потребление с адрес: *****, с идентификатор № *****, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; както и обезщетение за забава в размер на 9,03 (девет евро и три евроцента) евро за периода от 25.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги, респ., че има качеството потребител на ВиК услуги, поради придобИ.ето правото на собственост върху водоснабдявания обект. Заявява се, че отчетът на потреблението за процесния период се осъществява по електронен път чрез мобилно устройство. Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път, се издават за процесния период данъчни фактури, които не са заплатени от ответниците в 30-дневен срок от издаването на фактурите. В тази връзка се твърди, че се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излагат се съответните фактически и правни съображения. По същество се моли за уважаване на предявените 1 искове за главница и лихви.

В законоустановения едномесечен срок особеният представител на ответника депозира писмен отговор. Оспорват се предявените искове. Твърди се, че липсва валидно възникнало между страните правоотношение; че апартаментът е със сезонен характер; навеждат се възражения, свързани с начина на отчитане; че ответникът не разполага с надлежно лицензиран софтуер по чл. 39а от Наредба № 4/14.09.2004 г. за твърдяното мобилно устройство; оспорва се доказателствената стойност на справката-извлечение; че ОУ имат неравноправен характер, тъй като поставят ищеца в доминантна позиция; оспорва се и претендираната лихва за забава. Излагат се подробни аргументи по отношение на всяко едно възражение. По същество се моли за отхвърлянето на исковите претенции.

В о.с.з. ищецът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Назначеният особен представител на ответника не се явява о.с.з., депозира писмено становище по същество на спора и моли за отхвърляне на предявените искове.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото няма спор, но и се установява от приетия по делото нотариален акт за собственост, справка от СВ-Несебър и заявление за открИ.е на партида, че за процесния отчетен период от 06.06.2023 г. до 22.10.2024 г. ответникът е собственик на СОС с идентификатор *****, с адрес: ***** ми че имотът е водоснабден от ищцовото дружество. В тази връзка, съдът приема за установено пълно и главно, че ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ за процесния период, като видно от справката-извлечение от електронния карнет, обектът е с партиден абонатен № *****.

Отношенията между страните се уреждат от приетите и одобрени от КЕВР общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителките от ВиК оператор. Същите са приложени по делото.

По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото се приемат като писмени доказателства справка-извлечение от електронния карнет, касаеща потреблението по индивидуалния водомер в имота на ответника, както и относно потреблението, което се отчита през централния водомер на сградата. В справката-извлечение се посочват показанията на водомера на процесния СОС за процесния период, като е видно, че е начислено количеството вода за процесния период в размер на 13 куб.м. вода, а от разпределение – 3,64 куб.м. Съдът дава вяра на справката-извлечение относно индивидуалния водомер, въпреки че изхожда от ищеца, тъй като отчетът е от осигурен достъп на инкасатора до водомера – всичкиотчитания са със статус „видян“, с изключение на един отчет, който е от самия клиент. В тази връзка съдът не споделя възраженията на ответника, че справката-извлечение от електронния карнет не е годен документ за установяване на доставеното количество ВиК услуги, нито че е технически неизправно мобилното устройство, чрез което са извършвани периодичните отчети на водомера в процесния апартамент.. Съдът приема и че начисленото количество вода от „разпределение“, е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ОУ.

2

По делото се установява, че са издадени 3 бр. фактури на обща стойност 73,33 лева с ДДС за процесния период, респ. 37,49 евро.

Не се оспорва от ответника вярното изчисляване на дължимата стойност, съобразно цените на КЕВР, одобрени и действащи за съответния период, поради което съдът приема, че стойността на начисленото количество вода е определена в съответствие с чл. 31 и сл. от ОУ.

Към момента на приключване на съдебното дирене не се представят по делото доказателства за извършено от ответника плащане на претендираната сума от 37,49 евро., поради което искът за главница е основателен.

Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

А съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа, тоест на първия ден след изтичане на 30-ия ден от издаване на фактурата.

По делото няма данни потребителят-ответникът да е бил уведомен за дата на фактуриране, липсват доказателства за връчване на фактурата на ответника. Следователно, не може да се приеме по презумция, че ответникът е знаел за точния момент, в който е издадена фактурата и съответно за крайната дата, до която следва да изпълни задължението си. Това е така, тъй като падежът не е точно фиксиран, а относително определен – началният момент е неопределен (издаване на месечна фактура), а крайния – определен (30-дневен срок от издаване на фактура). След като е неизвестно за потребителя кога и дали кредиторът ще издаде фактура, не е ясно за него и кога точно вземането ще стане изискуемо, от което следва извода, че не може да се заключи, че ответникът изпада автоматично в забава с изтичане на 30 дни от датата на фактуриране. В случая липсват данни преди завеждане на делото ищецът да е уведомил/поканил ответника да заплати претендираното вземане за главница, поради което не може да се приеме, че ответникът е в забава към момента на завеждане на делото, респ., че дължи лихви за периода до подаване на исковата молба. В този смисъл, искът за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 202,38 евро. Съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от горното, на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Д. М., гражданин на *****, роден на ********** г. с адрес: *****, БУЛСТАТ:***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище и адрес на управление: ***** главница в размер на 37,49 (тридесет и седем евро и четиридесет и девет евроцента) евро, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 06.06.2023 г. до 22.10.2024 г. за абонатен № *****, за обект на потребление с адрес: *****, с идентификатор № *****, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на 9,03 (девет евро и три евроцента) евро за периода от 25.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Д. М., гражданин на *****, роден на ********** г. с адрес: *****, БУЛСТАТ:***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище и адрес на управление: ***** разноски в размер на 202,38 (двеста и две евро и тридесет и осем евроцента) евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 (петдесет и един евро и тринадесет евроцента) евро, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните чрез техните представители.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4